Dark Mode On / Off

Talisker Storm single malt whisky

 Мъгливите и хладни дни и още по-хладните есенно-зимни вечери са идеалното време за мен, в което човек може да си дотави удоволствието да се отпусне и да отпие глътка-две опушено уиски. Предполагам, че част от вас са наясно с тази категория течности, но за тези, които все още не са се докосвали до опушените дестилати ще поясня – при тях покълналият ечемик, наричан „малц“, е сушен в хода на технологичния процес в помещения, наричани „килн“ към дестилериите /по икономически причини тази дейност все по-често се осъществява в специализирани комплекси/, под които гори, захранван с торфени буци. Торфът е вид почва, разпространена в някои от северните държави и преди векове е бил евтин заместител на въглищата. Затова се е ползвал често в ежедневието. При горенето му се отделят силно ароматни съединения, които се наслагват в ечемика и в зависимост от произхода на торфа, уискито придобива различни нюанси на опушеност – от сос за барбекю или пушено месо, до спомен за аромата на гниещите водорасли на морския бряг, мириса на мокра почва след дъжд /петрикор/ или за мириса на медикамент. Разбирате, че профила на уискито се изменя съществено с ползването на торфа. И тъй като навън се носят подобни аромати в крайните дни от годината, а и защото времето е по-студено, аз предпочитам именно сега да се наслаждавам на този чудат на пръв поглед облик, описанието на който може и да не звучи приканващо или вкусно. Снощи с Яна се отдадохме на уиски, носещо опушени белези, Talisker Storm single malt whisky, за което днес искам да понапиша няколко реда.

 Талискер се намира в градчето Карбост и е основана през 1830г. от Хю и Кенет Макаскил. Явно е била построена със заем от банка и след като той не можел да бъде обслужван, сградата попаднала в ръцете на кредитната институция, която през 1857г. я продала за 500£ на Доналд Маклийн /имайки предвид инфлационния индекс това биха били под 60 000 £ в днешна валута/. До края на века се сменили още няколко собственици, част от които попаднали в затвора, а други – Родерик Кемп, продали своя дял, за да се насочат към придобиването на Macallan. 

 През 20-ти век била закупена от компанията DCL, която по-късно се преобразувала в Diageo. През 60-те години пострадала заради голям пожар, вследствие на който била преустроена. Били затворени съоръженията `и за малциране на ечемик /т.нар. „malting floor“/, каквито в миналото били изградени в голяма част от дестилериите, и към днешна дата с покълнал ечемик Талискер се снабдява от комплекса на Glen Ord в района Хайлендс, където се подготвя малц с опушеност от около 20 ppm /фенолни единици, измерващи количеството торф под формата на фенолни съединения/, съобразно практиката на компанията. По-късно Талискер бил включен сред т.нар. „Класически малцове“ на Diageo, което било стъпка за налагането му на пазара. Били пуснати и по-зрели 18, 25 и 30-годишни уискита, а в последните години и такива без означение на възраст – NAS-уискита /no age statement/. Основна роля Талискер изпълнява и в смесените уискита на Диажио, сред които приоритет заема Johnnie Walker. 

 Талискер Сторм е продукт от новата вълна – не носи означение на възраст, но ценово е ориентиран около 10-годишния дестилат, което ме кара да мисля, че 7, може би 8-годишен /максимум/. Както повечето продукти на Диажио е оцветен с карамел Е150 /в зависимост от наситеността си карамелът бива Е150а-Е150d/. Алкохолният градус е типичният за продуктите на дестилерията – 45,8%, но течността е студено филтрирана. Уискито ползва различни по вид, големина и възраст бъчви, като част от тях са многократно ползвани и за да бъдат „съживени“ вътрешното им покритие е било изстъргано, а впоследствие е било обгорено /процеса „charring“/. При наличието на чудесния Talisker 10 не успявам да разбера, кое налага появата на подобните на Talisker Storm течности и то в същата ценова категория, при които се акцентира предимно върху страничната история /при Сторм, в превод „буря“, се набляга върху климата на острова/. Може би подразбирате, че не останах във възторг от него, но нека ви споделя бележките си /противно на впечатлението от уискито, снимката ми донесе далеч повече позитивни емоции/.

 Аромат – не знам по каква причина, но опушеността ми се стори доста слаба. Долових ябълки, тревистост, острота в мириса, която по мое мнение издава младостта на напитката, мента, препарат за съдове с аромат на ябълки, подправка /ким/, далечен спомен за праскова. С вода – нищо по-различно. Стори ми се дори още по-остър. Вкус – сладост, кокос, масленост, опушеност, пръст и пикантност. С вода – морски нюанс, минералност, съчетана със сладост. Финал – среден, опушеност /медикамент/, слаба сладост, която прогресира, масленост, препечено, свежест, спомен за мед. С вода – спомен за прах.
 Оценка: 79-80/100. Цена: между 60 и 70 лв.

 В обобщение: не искам да звучи крайно, но Сторм е уиски, което не остави значим спомен в мен и съм сигурен, че ще го запомня с неговата незабележимост.  

A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram