На „малцофилски“ жаргон горната композиция се нарича „bottlekill“. На български ще рече „пресушаване на стъкларията“. Както и да го наречем, сигурен съм, че идеята ви е повече от ясна – финализирах отношенията с тъмния, „Най-тъмният“ както го обозначава етикета, Боумор, които краски за зла участ се отдават и на карамеленото присъствие в благинката. В тази статия искам обаче да акцентирам другаде – за любителите на уискито е ноторно известно, че дестилерията Bowmore ползва карамел Е150 за оцветяване на уискито си, което за нещастие подлага и на процеса „студена филтрация“ /поне повечето дестилати са преминали през него/. Повествованието в днешния коментар обаче ще насоча към съдбата на конкретния ботлинг, не толкова към управленските решения на Бийм-Сънтори, които притежават дестилерията. Но всичко по реда си.
Видно е, че уискито е 15-годишно и е бутилирано при 43% алкохолно съдържание. Произлиза от островната шотландска дестилерия Боумор и владение върху него в България може да установите по два начина – по неправомерен /кражба, грабеж и т.н./ или срещу сумата от около 100-105 лв. /подразбирате, че изключвам първия вариант/. При мен бутилката достигна по трети начин – получих я от вносителя преди година и осем месеца, когато организирах първия уиски клас в Шумен, по време на който я представих. Именно преди него я опитах и да си призная, не успях да я оценя по достойнство. Може би и заради липсата на достатъчен опит. Класът мина, уискито се хареса от едни, а за други бе прекалено натрапчиво и останалото количество /по мои сметки 55-60 мл./ прибрах със себе си. Бях в пълното съзнание, че при толкова много въздух в отвореното вече шише уискито ще претърпи силна промяна. Освен, че е опушено /при сушенето на ечемика за него е ползван огън, захранван от горящи торфени буци/, течността е с изграден шери профил – последните три години старее в бъчви от шери, на които следва да благодари за цвета си. За нещастие, ползваният оцветител не ми позволява да говоря за цвета на благинката. Та, през тези 20-21 месеца, съхранявах стъклото в малцовия бункер с идеята да я ревюирам повторно /по-задълбочено от първата ни среща/. И все нещо друго вземаше реда му. И така до вчера. За цялото това време предполагах, че опушеността /фенолите/ ще спадне, както може би и интензитетът на шери влиянието. И донякъде бях прав. За протокола – не съм изпил цялото количество уиски, а половината споделих с приятелката ми Яна, тъй като уискито е по-вкусно ако бъде оценено с правилния човек.
Аромат – опушеност, но далеч по-слаба от тази в началото. Мирисът се доминира от спомена за подсиленото вино шери, с богат шоколадов нюанс /млечен/, спомен за сушени сини сливи, фурми, канела, карамфил, пушено месо, мента, сушени подправки, сладост от червени плодове /сладко от ягоди или череши/, препечено, солен сос и щрихи дим. Появи се и асоциация с печени ядки, нотки зрял портокал и още повече шоколад. Щрихи карамелова близалка, спомен за манго и кожа. Вече пушекът и шери заемките съществуваха като отбор. Долових и спомен за тропически жълт плод. Вкус – силна сладост, приятна пикантност, млечен шоколад, силен шери спомен, нотки пушек, масленост, форма на зелена свежест, нотки ябълки, карамел, кокос, а впоследствие и асоциация със сладък червен плод, препечена филия и усещане, което оставя консумацията на нар или фреш от нар. Финал – трайна сладост и повече опушеност. Малц, слаби танини /грейпфрут/, масленост, свеж ментов спомен, приятна пикатност, спомен за бира, сок от портокал, фреш от нар, а накрая и сухота.
Оценка: 90/100.
В обобщение: почти две години след отварянето на бутилката мога да определя течността за „отрова по мой вкус“. Ако опитате току-що отворено стъкло навярно ще усетите само част от описаните емоции и повече опушеност. Ако `и дадете време и отпуснете на себе си такова, за да я възприемете по съответния начин – ще бъдете възнаградени.