Whiskeytemple 
Придържам се към тенденцията от последните няколко ревюта да ви срещам с шери отлежали/ финиширали уискита. В предходния материал коментирах достойнствата на Bunnahabhain 28 y.o. Untold Riches на Wemyss, а малко преди това и на Balvenie 18 y.o. PX cask finish. Днес отново ще стане дума за малц на тази възраст, също произлизащ от Спейсайд, както и споменатото Балвини и все така маркиран от влиянието на испанското вино. Но в по-силна степен, съпоставен с благинката на Уилям Грант и Синове. Искам да ви запозная с Tamdhu 18 y.o., което /имам предвид самата марка/ за мен има, заедно с Далмор, най-красивите бутилки в бранша на шотландския малц. Но за разлика от практиката в технологията на Далмор, при Тамду не се добавя карамел е150а и очите ни биват погалени с неподправения цветови нюанс на уискито. Тази важна информация е поместена на задния етикет на Тамду-то.
Дестилерията се намира в шотландския район, известен като Спейсайд /Speyside/ и е основана в края на 19-ти век – през 1896г., в годините на т.нар. „уиски бум“ /в негово подобие навлиза уиски индустрията от 21-ви век/ на брега на р. Спей. През 1897г. потича и първият малц. За нейни основоположници се приемат няколко блендъри, които се нуждаели от собствен източник на малцово уиски. Впоследствие контролът върху дестилерията бил придобит от предшественика на „Edrington Group“ – „Highland Distillers Company“.
През новия 21-ви век дестилерията често не функционирала и то за дълги периоди, като едва след края на Втората световна война успяла да разгърне производствения си потенциал. През 50-те години в дестилерията била изградена и т.нар. „saladin boх“, която по същността си представлява система на автоматично обръщане на ечемика в процеса на малциране, която не позволява той да загние.
Огромната част от производството била насочвана към смесените уискита на Едрингтън или по-точно на техния предшественик /малц на дестилерията се открива в блендовете на Famous Grouse и Cutty Sark/, което навярно обяснява и липсата на официални ботлинги.
През 21-ви век две събития бележат историята на производителя – през 2009г. бива затворена от Едрингтън, но за щастие през 2011г. е закупена от компанията „Иън Маклауд“ /Ian Macleod/, притежаваща и дестилериите на Glengoyne /Гленгойн/ и Rosebank /Роузбанк/. Под новото ръководство Тамду /може да го откриете и като Тамдю/ получава нужния тласък и на пазара вече са налични 10-годишен дестилат, отлежавал изцяло в бъчви от шери, допълнен от 12-годишна версия /мисля дори, че го заменя/, 14-годишен малц за летищните магазини, 15-годишно уиски от шери бъчви и ботлинзи, пълнени с градуса на бъчвата /cask strength/. По-късно гамата бе дообогатена с 18- и 21-годишни уискита.
Бутилката пред мен съдържа пълнолетния малц на спиртоварната, който е бил поставен в стилното стъкло на 22.07.2022г. Колбичката закупих през септември 2023г., докато бях в Пловдив и малко по-късно я включих в дегустация. Останалото количество остана в забвение за повече от година и половина, като преди няколко вечери реших да го опитам на спокойствие, имайки предвид, че навлизаме вече в празничните есенно-зимни дни, в които харесвам да изследвам именно този стил – на шери отлежалите уискита и по-конкретно на тези, преминали през сериозно взаимодействие с олоросо шери. Такъв е случаят с това Тамду, като на кутията му изрично е упоменато, че това уиски старее в екс-олоросо бъчви и че не е студено филтрирано. Бутилирано е на 46,8% алкохолно съдържание.
Аромат – спомен за мириса на зелената орехова обелка, орехов ликьор, явно олоросо шери влияние, кожа, тютюн, сушени фурми, сладко от ягоди, сушени подправки, сладникав нюанс, капучино, торта Сахер или Гараш, мед, орехови сладки, тирамису. С вода – все така издържан в тъмната гама, малко по-скадникав аромат, тъмни боровинки, десерт какаов кексче, десерт с шоколад и тъмни плодове. С още вода – шери, шоколадова вафла, флапджак с тъмни плодове. Вкус – интензивен, тъмен шоколад, сладникаво-танинест, шери профил, джинджифил, крем брюле, канела, свежо усещане. При второто отпиване повече канела и чили. С вода – чувство на сухота /трохи/, става по-игрив и пикантен, червени ябълки, танини. С още вода – сладки стафиди, шери, доза свеж плод. Финал – среден, какао, тъмен шоколад, тъмни сушени плодове, шери, пикантност, слаба сладост, дървесност, сухота. С вода – сериозна пикантност, бонбони с вкус на тъмни плодове, дървесност, чили. С още вода – препечено, дървесност, солена лакта, винени щрихи.
Оценка: 87-88/100. Цена: около 300 лева.
В обобщение: уиски, което стои зряло и годините престой в бурето личат. Мирисът предполага по-сладникав и лек профил, отколкото вкусът и финишът предоставят. Допадна ми повече с два пъти добавена вода.
