Извън възрастта, другите белези на едномалцовото уиски от снимките са по-скоро аналогични с тези на събратята му от по-масовите варианти на марката. И тук за отлежаването му са ползвани единствено шери бъчви /навярно комбинация от американски и европейски дъб – дали той е испански не знам/, като по мое мнение процентът първо пълнене е по-нисък от този при регулярния 15-годишен Гленфарклас. Освен, че той е пълнен при 46% алкохол /43% при Glenfarlcas 17/, при него влиянието на самото шери се долавя по-явно, докато различната пропорция между бъчвите първо и последващо пълнене при 17-годишния ботлниг би преследвал и дал възможност на преден план да излезе и самия спирт, носещ дестилационните си характеристики. Но това е само предположение. Виждате, че задният етикет на бутилката не сочи изрично отбелязване, че цветът на течността не е подсилван с карамел. Немските сайтове изключват ползването на оцветител карамел Е150, но по мое мнение добавянето му, съответно отсъствието му следва да бъде посочено еднозначно, тъй като това би съответствало на цялостното занаятчийско поведение на производителя. И за финал на този компонент от статията трябва да отбележа, че уискито е студено филтрирано, която практика не приветствам, тъй като чрез пречистването на спирта се премахват ароматни съединения от самото зърно. Ако се върна към написаното по-горе, при Спрингбанк естественият цвят на течността и отсъствието на студена филтрация се отбелязва на самия етикет, което кореспондира напълно с мисията на фамилния производител. В това отношение Гленфарклас леко изостава. Не ме разбирайте погрешно – стилово двете дестилерии са далеч една от друга, но по мое мнение са едни от последните бастиони на занаятчийското уиски производство и лично отношение към продукта в днешно време, ако не броим все още младите шотландски техни конкуренти от последните години, чиято история тепърва предстои да бъде написана.
Аромат – мандарини, портокали, фреш от портокали или мандарини, шоколад със стафиди, стафиди, асоциация с мириса на станиолчето от кутия с цигари, фъдж, пикантни подправки, карамфил, следи от шери, свежест и лека парфюмност, далечен спомен за прашен под, нежно изразена плодова сладост, мед, ментов чай, малц, бонбони с карамел и шоколад, шоколадова вафла. Влиянието на виното е завоалирино е не превръща течността в шери гигант, а само допълва качествата на спирта. Долових още нотки сушени фурми, канела и козунак. С вода – тофи, фъдж, лакта, заемки шери, пъпеш, пъпешова дъвка или сладолед. Вкус – сладък, тревист и свеж, нотки малц, асоциация с прах и лека опушеност, пикантност като от сушени подправки, сушен жълт плод, леко нагарчащи ядки, крем карамел. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладникав, дървесен и леко танинест. Финал – среден, нюанс на препечено, прегорял карамел, нагарчащ цитрус или цитрусова кора, следи от опушеност, но слабо проявени, зърно, слаба сладост, свежест и намек за магданоз, жълти сливи. С вода – по-игрив и свеж, донесе и спомен за мокра дървесина, като подчерта и горчивината.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 100 лв.
В обобщение: балансирано уиски с богат мирис, което харесах повече преди да добавя капките вода.