Whiskeytemple 
Преди около седмица се видях с уиски другар, който реши да ми предостави две свои бутилки, за да ги снимам, а след това да споделя и мнението си за сока в тях. Ако това не е щедър и неочакван жест, не знам кое би било. Няма все още да издавам коя е втората, но първото стъкло съхранява 16-годишния Фетеркерн /Fettercairn/ във версията му за 2022г. Беше станало дума в предходен разговор помежду ни, че първият 16-годишен ботлинг на дестилерията от 2020г. доста ми беше харесал и явно това е повлияло на Велизар да заложи на редакцията му от 2022г., а след това и да ми остави колбичката си, разбирайки, че не съм опитвал този конкретен дестилат.
Изборът му на уиски спечели моите адмирации по една основна причина. Не толкова, защото харесах първата партида, а защото не всеки купувач е готов да експериментира с покупките на уиски, особено щом става дума за сравнително непознат у нас производител. Фетеркерн е шотландска дестилерия от Спейсайд, но до преди няколко години бе с почти нулево присъствие на пазара – поне откъм официални версии. При независимите бутилировачи и тогава се намираха вариации, но към онзи период собствениците на спиртоварната /същите, които притежават Dalmore, Jura и Tamnavulin/ все още не бяха удостоили марката с еднорога с полагащото `и се внимание. Това митично животно е символ не само на Фетеркерн, но и на Шотландия – поне така гласят митове от техния фолклор, в които то се противопоставя на лъва, биващ символ от своя страна на Англия. И ето че магическото конче като че ли пое по алеята на успеха. Лично мнение.
Говорейки за успех, нямам предвид спечелване на някакви уиски призове. Конкурсите, които раздават награди не ги следя и може да приемете, че съм техен противник, доколкото са изцяло субективни по своя характер и обикновено влекат след себе си повишаване на цените на избраните за победители. Под „успех“ тук визирам нещо съвсем простичко – марката успя да ми привлече вниманието, а и да ми се хареса. Нещо, което Джура и Тамнавулин и до момента не могат да постигнат. Защо? Защото все още управленският подход към тях остава непроменен – на Тамнавулин се отделя удовлетворяването на нуждите в ниския ценови клас на малцовите уискита от супермаркетите, докато при Джура се залага на неразбираеми за мен практики при избора на комбинации от бъчви, нисък градус на бутилиране, студено филтриране и добавяне на карамел е150а. Далмор пък стои в собствен коловоз – не особено привлекателна презентация откъм градус и наличие на филтрация, идваща на прекомерно висока, да не кажа абсурдна понякога, цена. Над трите изброени за мен вече стои Фетеркерн, което възприемам за своеобразен успех.
До момента съм опитвал Fettercairn 22 y.o. single malt, 16-годишната версия от 2020г, с бутилка от която разполагам, версията от 2021г., която открих на Уиски фест 2022 и малца от днешното ревю. Не съм попадал на по-базовия Fettercairn 12 y.o., както и на по-младите новаторски експресии, обединени под търговското име „Warehouse“. Не споменах и 28-годишния Фетеркерн сред опитаните, което подсказва, че не ми е попадал.
Благинката, която ревюирам днес, също е на 16 години. От 2020г. насам дестилерията пуска в продажба уискита на тази възраст, при които обаче залага на различни комбинации от бурета. При първата партида бе ползван и т.нар. „шоколадов малц“ – ечемик, сушен по-дълго време и често ползван в производството на бира.
Третата партида /3rd Release 2022/ залага на комбинация от екс-бърбън, олоросо и педро хименез бурета, първо и второ пълнене. Уискито от този бач е напълнено при 46.4% алкохолно съдържание, не е студено филтрирано и е в натурален цвят. Последните две характеристики не ги пише на бутилката, а на кутията. Не разполагам с нея, но в Whiskybase има достатъчно красноречива информация.
Аромат – круши, ябълки, ванилия, сайдер, плодово боле, вишни/череши, малц, мед, тофи крем, вафла с карамел, фъдж, слаба пикантност, марципан, спомен за бутерка с пълнеж кайсия, крокан и пудра захар. Водещи са свежите плодови асоциации, характерни за неопушените уискита от региона, имащи сходен профил. Мирисът ми напомни и на аромата от капучино. След минути разгадах и прилика с окосена трева. С вода – без особена промяна, като водеща е асоциацията със свежи ябълки. Вкус – маслен, пикантен, слабо сладък, малц, плодова дъвка, свеж жълт плод, лимон/ лимонена кора, отприщва слюноотделянето. С вода – спомен за лимонада, свеж плод и слаба сладост. Финал – среден, асоциация с бяло шампанизирано вино, слаба сладост, свежи круши, не особено силни танини. Последваща сухота. С вода – водеща е пиперливостта.
Оценка: 85/100. Цена: точно тази разновидност не съм я срещал тук, но на запад беше около 70-80 евро.
В обобщение: пивко и свежо уиски, което не е особено богато. Носи характерния стил за Спейсайд.
