Dark Mode On / Off

Glendronach Allardice 18 y.o. single malt whisky, Oloroso sherry casks /Bottled on 26.09.2022/

 Точно след ден, на 14.01.2024г., блогът Храм на уискито навършва кръгли десет години, през които премина през различни етапи и дизайни, както и аз самият преминах през различни житейски пътеки. Константно обаче остава присъствието на 18-годишния Глендронах в сайта, който до момента съм ревюирал вече три пъти – днес пиша за него за четвърти път, а това ме доближава и на по-малко от 10 статии, до достигане на 1100 материала в Whiskeytemple. Двата повода почти ще съвпаднат и ще настане голям повод за малцова пачанга. И възрастта на начинанието ми и броят на разказите ме правят особено щастлив и горд от постигнатото. Но всяко едно от тях ще отразя в отделни публикации във Фейсбук и Инстаграм профила на Whiskeytemple.com – ще се радвам да ме последвате там, ако все още не сте. Има още много за разказване. 🙂

 Но, разбира се, не ревюирам едно и също уиски – първата ми среща с него бе в румънския бар „Свети Патрик“ през декември 2014г., когато опитах негова версия, бутилирана преди този момент – може би от 2013г., не обърнах внимание. Малко по-късно, някъде през 2017г. го открих в Шотландия, а по-късно – през 2020-та или 2021-ва година ви разказах за бутилка, бутилирана през 2017г. Днешната ни среща е пропита с капки от ботлинга, напълнен на 26.09.2022г., който съм снимал в „пълната“ му фаза, преди да бъде отворен и споделен с приятели. Резултатът от това го виждате в останалите снимки тук.

 В промеждутъка между последното ревю и настоящото при Дронах 18 настъпиха няколко по-съществени промени. Първо, за уискитата, бутилирани след повторното отваряне на дестилерията в началото на 21-ви век вече се ползват бурета с 18-годишен дестилат. В по-ранните ранните партиди – от някои от месеците на 2020г. и от времето преди това са се ползвали по-стари бъчви, тъй като между 1996г. и 2002г. дестилерията не функционира. По-новите ботлинзи вече не са плод и на дестилация с директно подгряване на медните казани, което според някои рефлектира на качеството на финалния продукт.

 Настъпи и друга новост – цената на колбичката се повиши и вече на запад може да се открие за около 350 лева /преди няколко години тук се търгуваше за около 150 лева/ и от кутията му отпадна указанието, че уискито не е студено филтрирано. Дали актуалните собственици при това положение го подлагат на ненужния процес по „пречистване“, отнемайки мастните съединения от вкуса му? Не виждам причина да го правят, тъй като това по никакъв начин не би им донесло позитив или някаква печалба – дори напротив. Най-малкото една допълнителна дейност, която да бъде извършена преди самото бутилиране. Обяснението ми по-скоро се корени в това, че този информационен текст отпадна от всяка една от кутиите от стандартното портфолио на Дронах и е някаква форма на унифицирано обозначение на данните върху тях, продиктувано, да речем, от промяна в подхода към встъпителната 12-ка. Но това е единствено мое предположение.

 Пълнолетното уиски продължава да отлежава единствено в олоросо шери бурета и пристига в натурален цвят при 46% алкохол. Със сигурност позитивната му страна би била по-очарователна и пълна, ако написаното в горния абзац не бе реалност и всяка една от проблемните точки, за които стана дума по-горе, не съществуваха. Но реалността е друга, като за мен основният проблем вече се корени във високата му цена и отсъствието му от нашия пазар. Може би ще се появи отново, но не очаквам пазарният тренд да ни подмине.

 Аромат – сушени фурми, смокини, карамелизирани орехи, сладкиш стики тофи пудинг, спондж кейк /подобие на кекс, в което има алкохол/, черешов ликьор. Уискито стои гордо като пълноценна шери бомба. Мирисът ми напомни и на мириса на плодов ликьор от малини/ череши и ягоди. Усеща се сладост, шоколад, какао, какаов сладолед, канела, подправката карамфил, шоколадови бонбони с мента, мирис като от кутията с цигари. Орехово сладко/ ликьор, лека киселинност в характерния олоросо стил, мед, восъчна пита, сладкиш с мед и шоколад, зърна кафе. С вода – горена захар, шоколад и сушени тъмни плодове. Вкус – сладост, но не прекомерна, восък, восъчно усещане, минералност, пикантност, канела, кюспе, слаби танини, препечена филия, сушен тъмен плод /сушени сливи/, отприщва слюноотделянето, чувство на трохи, брауни. Чили при второто отпиване. Уискито стои зряло. С вода – „трохи“, по-явни танини, минералност, тъмно грозде, какао и пикантност. Финал – среден до траен, сладост, шери заемки, слаб спомен за опушеност или прегоряло, пикантност, череши, слаби танини, бира стаут, асоциация с препечена филия. С вода – пиперливост, сухота, послевкус като от горски плод или тъмно грозде.

 Оценка: 90/100. Цена: коства ми около 350 лева

 В обобщение: шери бомба в познатия ми стил. Усеща се зряло и богато. 

4 Comments

  1. Николай Николов

    Хубаво ревю, Влади😀 За много години и много качествени драмове!
    За съжаление, времето, когато уискито Glendronach си заслужаваше парите, мина и замина, според мен. 350 лв. за 18 годишно сингъл малц уиски, което ще се пие, е цена, която не е оправдана с нищо, а най малкото с цифрите 18 на етикета. Отлежаването формира много мъничка част от себестойността на шотландското малцово уиски, за което основният разход е до наливането на дестилата в бъчвите. На този фон съхраняването струва нлщожно малко и категорично е оправдава нарастването на цената с възрастта на уискито. Тазк практика за мен просто илюстрира цинизма, овладял пазара в наши дни. Изкуствен дефицит, басни за „старо“, „рядко“, „ексклузивно“, единствено с цел надуване на цената. Здраве да е. Има предостатъчно качествено уиски на разумна цена, че да се тюхкаме за Glendronach. Особено пък тези, които успяхме да се класираме за предните издания😀
    Колкото до надписа за студеното филтриране, работата е следната. Уискито си се произвежда по същите процеси, както и преди. Колкото са го филтрирали при Били Уокър, толкова го филтрират и сега. Просто новите собственици – американци – са установили, че в някои случаи това, което се прави на уискито, се доближава твърде много до студеното филтриране и затова са решили да махнат надписа, за да не бъдат обвинени, че дават подвеждаща информация.
    Поздрави!

    1. За качествени години, Ники!
      Цените на Дронах наистина достигнаха небесата – разглеждам стари оферти от холандски сайтове, гледайки за колко са се търгували там някои стари сингъл каскове, след това поглеждам актуалния тренд и ми идва да изобретя машина на времето. Жалко, наистина.
      Обяснението ти за отсъствието на текста за отсъствието на студена филтрация звучи доста правдоподобно. Благодаря ти за включването!
      Наздраве! 🙂

      1. Николай Николов

        Ще си позволя допълнителен коментар по темата 🙂

        Според мен, а и не само, цените на Glendronach до към 2019 г. бяха занижени. Говоря за препоръчителната продажна цена (RRP), която производителят слага, когато пуска уискито на пазара. Далеч съм от мисълта, че са ни го продавали на загуба. В тая индустрия, що се касае за отлежало малцово уиски, а не супермаркетски блендове, нормите за печалба са доволно високи, че да има накъде да се смъкват цените. Имам предвид, че пазарът и тогава щеше без проблем да понесе примерно 25% по-висока цена, с оглед на качеството на продукта. Днешните уродства, с над 2 пъти по-висока цена, са си чиста спекула в опит да се приберат максимум от парите на консуматорите, предвид небивалия интерес към уискито. Дали навремето дедо Били е искал да ощастливи почитателите на уиски, вместо да им съдере кожите, както правят други негови колеги или е искал да надуе имиджа на дестилерията, когато я е подготвял за продажба, все тая. Жив и здрав да е още дълги години 🙂

        Информацията за казуса със студеното филтриране беше публикувана в dramface през 2022 г. и е предоставена от служител на висока позиция в Brown-Forman, в разговор с един от авторите, които публикуват в dramface. До продажбата на Brown-Forman Glendronach не е член на браншовата организация, която регулира производството на уиски и пази „традициите“ – Scotch Whisky Association (SWA). След като придобиват дестилерията, Brown Forman, които не подозирали, че не всички шотландски дестилерии трябва да членуват в SWA, решават, че пропускът трябва да бъде коригиран. Преди да заявят членство, правят – както се полага – преглед дали всичко в дестилерията отговаря на регулациите на SWA и се оказва, че по отношение на филтрирането, има процеси, които представляват риск от искове откъм SWA за несъответствие с регулациите.

        Преди бутилиране, уискито минава контрол на качеството срещу еталонна проба за съответното издание: 12, 15, 18 г. и т.н. Проверяват – освен всичко друго – бистротата и наличието на утайка. Ако замътването е повече от 1-2 по 5 степенната скала, възприета в дестилерията, уискито минава филтриране през определен брой филтърни слоеве, при различни температури. И понеже дефиницията за „студено филтриране“ не е достатъчно прецизна, началниците решават да махнат надписа от опаковките, да не би да се окаже, че в някои случаи той не отговаря на истината.

        Наздраве!

        1. Ники, чудесно допълнение. Съдържа информация, която не ми бе попадала.
          Благодаря ти и наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии