Whiskeytemple 
Поглеждам към часовника си и той ми подсказва, че е дошло време за уиски разказ. Но дали аз закъснях или времето бързаше? Това уиски закупих още през август 2022г. при завръщането ми от Шотландия. Сами се убеждавате, че значителна част от него вече е единствено спомен и липсва от бутилката, но ревюто му се появява толкова късно. Тук ще си призная, че забравих за бележките си за него – още през миналия юни 2024г. го опитах с ясното съзнание да го опиша и в сайта. Е, явно съзнанието ми, по-скоро паметта ми, не е била така ясна, защото се оказа, че отзивите от този „летищен“ Гленгойн бяха останали само върху листа хартия. Поне до онзи ден, когато някъде мернах бутилката онлайн и за секунди ме озари някаква палава идея да я придобия повторно. Реших да си припомня как съм я описал и опаланкаа – изненада! От нея нямаше и помен тук. Затова днес се поправям и я включвам в репертоара на сайта.
С Гленгойн имам малко по-специални емоционални отношения. Това беше първата посетена от мен дестилерия преди вече доста години. Не мога да забравя и облика `и, който се появяваше за кратко във филма „Ангелския дял“, който преди седмица представих и на Мая. Макар че във филма първата визита на главния герой Роби е в спиртоварната Дийнстън, където той и неговите съратници биват запознати с етапите на течния малцов добив, режисьорът бе решил да представи фасадата на Гленгойн като далеч по-красив образ на уиски производител. Към всичко изброено ще добавя и адски доброто впечатление, което бе оставил в мен 21-годишният представител на марката при първия ми контакт, също датиращ отпреди доста години. Затова всеки път се надявам, щом пред мен застане продукт от дестилерията, да не ме разочарова и да продължи добрата тенденция.
С радост ще обобщя, че този по-особен 15-годишен ботлинг не е изключение, макар и с леки забележки. Стана дума в началото, че тази бутилка бе пусната в продажба в магазинната мрежа за пътуващи със самолет – travel retail exclusive е и не се търгува на вътрешните пазари. На тях е откриваема стандартна експресия, която изглежда по различен начин, а и се крепи на различна концепция – с друг градус е и са ползвани различни бъчви. Чисто субективните ми впечатления от нея не са толкова добри, колкото ми се искаше, но съм я опитвал единствено веднъж и то в заведение. Затова е рано за заключения. В изминалите години съм срещал други 15-ки, които не бяха никак лоши, особено за цената си.
Освен визуалната разлика между ревюираното от мен уиски и това от горния кадър, е налице друга съществена отлика. Летищната версия е далеч по-щедра откъм алкохолно съдържание. Не е студено филтрирана и е бутилирана на 48% – стандартната е 43-процентна и е изтормозена посредством споменатата филтрация. Освен това, тя може да се похвали и с педро хименез шери финиш в допълнение към изначалното /основно екс-бърбън навярно/ отлежаване. Това, което ми липсваше при нея обаче беше ясния текст, че не съдържа карамел е150а. Никъде не открих подобна информация – нито в сайта на компанията, нито върху бутилката или кутията `и. Не са упоменати продължителността на шери финиша и испанската бодега, която е подготвила буретата.
Финалната разлика между двете уискита се открива и в ценообразуването – „летищният Гленгойн ми коства 100 паунда, докато регулярната разновидност в България е около 170 лева.
Аромат – сладост, карамелизирани тъмни плодове, какаови бисквити, сушени подправки, шоколад, бонбони с мирис на тъмни плодове, сушени сливи, боровинки, череши, десерт с тези плодове. Влиянието на подсиленото вино е осезаемо. Пудра захар, захаросани портокали, презрял банан, мирис като от сладкарница. Долових и форма на зелена свежест, билки, лека парфюмност. Тютюн. С вода – все така издържан в тъмната гама профил. Фурми, какаов десерт, презрял банан. Вкус – сладост, пикантност, чили, асоциация с тъмни сладки плодове. Солиден винен спомен, намек за сладка тъмна бира, какаов десерт, малц, свежест, лека киселинност. С вода – танини, тъмен шоколад. Финал – среден, сладост, пикантност, тъмно грозде, сладникав лимон, последваща сухота, ядки и дървесност. С вода – дървесност, пикантност и слаба сладост.
Оценка: 87/100. Цена: платих 100 паунда
В обобщение: уиски с явно винено влияние, при което с добавянето на вода се отключват повече танини.
