Whiskeytemple 
В дните на предупреждения за 40-градусови жеги аз известявам за предстояща 43-градусова вкусотия, идваща тук не от Сахара или Тропиците, а от по-хладните земи на градчето Ротъс, Спейсайд, намиращо се в красивата Шотландия. Източникът на тази малцова топлина е дестилерията Глен Грант, която веднъж вече съм посещавал и която съм представял с текст и снимки. Конкретният неин представител е 12-годишният малц, който се намира сравнително лесно в България и често е на промоционална цена. На такава го закупих и аз през декември и по спомен платих за него, в пакет с чаша Гленкирн, под 60 лева.
Глен Грант е марка, която представя характерния за региона Спейсайд стил в уиски добива – за него са присъщи по-леките, плодови уискита със сладникав нрав, частично преминаващи през контакт с шери бъчви и стоящи встрани от влиянието на торфа. Можем да назовем редица изключения, но стилово това са белезите на повечето уискита от района около река Спей – навярно и защото точно тези малцове най-често биват включвани в състава на смесените /бленд/ уискита, консумирани предимно от не до там запалени ентусиасти и които по презумпция биха се плашили от наличието на опушен дестилат в сместа.
Щом става дума за Glen Grant ще спомена и факта, че това е производител, който е особено популярен в Италия – страна с различен нрав и кулинарна култура, където /навярно и заради климата/ прекалено силно повлияните от торфените слоеве благинки не са първи избор за феновете на малца. А в популярността на дестилерията в Италия се убедих лично, посещавайки Сицилия преди няколко месеца – в почти всеки бар и магазин се откриваше 5-годишен Глен Грант. Тази възраст е добре приета в тамошните уиски среди и ако се разтърсите онлайн ще откриете и други уискита, носещи я гордо на етикета си – веднага се сещам за 5-годишния Томатин отпреди 30-40 години, както и за други напитки с едноцифрено обозначена възраст /намигам към теб, Macallan 7 y.o./. Навярно и заради тази наложена отколешна слава на бранда в земите на Апенините понастоящем Глен Грант е собственост на италианския алкохолен гигант Campari, господстващ и над Wild Turkey в САЩ /а чрез придобиване на акции и над други производители/.
Спомените ми от визитата в дестилерията и в заобикалящите я градини са предимно позитивни, но ми направи впечатление, че производството в нея бе силно автоматизирано и управлението на медните казани се извършваше чрез компютър. Самите дестилационни съдове пък бяха доста високи, което позволява продължителен контакт на алкохола с медта, съответно пречистването му от по-тежките химически съединения. С това, а и с наличието на т.нар. „пюрифайъри“ към казаните, позволяващи редестилирането на по-тежките съединения дестилерията е особено горда. Още един акцент върху битието на Глен Грант е личността на Денис Малкълм – доскорошният мастър дестилър, имащ над 60 години опит в пределите на този производител. Име-легенда, започнал пътя си от обща работа, за да се издигне до поста на „малцов диригент“. И ако се запитате за „житейския опит“ на Глен Грант, при все че Малкълм е отдал 6 декади от своя жизнен път там, ще спомена, ще спиртоварната е основана в далечната 1840г. А по този показател изпреварва редица свои конкуренти.
Това 12-годишно уиски, предлагано във вътрешната търговска мрежа /казвам това, защото в сайта съм представял вече 48-градусовия Glen Grant, бутилиран преди време за летищните магазини/, отлежава в екс-бърбън и екс-шери олоросо бъчви – поне от информацията в сайта оставам с такова впечатление, че в случая не става въпрос за кратък период на финиш във винените бурета от Испания, а за цялостна матурация на количество от това уиски в тях. Напитката е студено филтрирана и е бутилирана при 43%. На гърба на бутилката на немски език ясно е отразено наличието на оцветител карамел е150а.
Аромат – сладост, нотки марципан, мед, свежи жълти плодове, усещане като от плодова салата, свежо жълто грозде, банани, манго, зрели праскови, пикантност, канела, плодови бонбони и бисквити. След минути се долавя и малко по-тъмен профил и заемки шери. Уискито обаче повече ми напомня на бяло вино като асоциации. Лека киселинност, дюля, малц. С вода – свеж профил, нотки просеко, жълти и зелени плодове, ванилия. Вкус – мощна сладост, сладък цитрус, пикантност, чили и интензивност, която не очаквах. И тук са доловими ясно асоциации със свежи плодове, но се разграничават и танини и усещане за лимонена кора. Отприщва слюноотделянето. Ябълки и спомен за щрудел. С вода – сладост, плодови нотки, а пикантността спада. Финал – среден, сладост, асоциация със споменатите плодове, мента, танини, пикантност и последваща сухота. С вода – сладост, презрели праскови и кайсии, мед, свежест и пикантни подправки.
Оценка: 86/100. Цена: между 60 и 70 лева.
В обобщение: уиски с плодови асоциации, предлагащо съчетание между сладост, пикантност и танини. Понася добре няколко капки вода.
