Както ти започне престоят в Шотландия, така и ще завърши. В моя случай с посещение на дестилерията на Glengoyne и завърши отново с неин продукт – четвъртвековното уиски Гленгойн, което е доста рядко и никак не е евтино. И тази красота, както и описаните от мен в предходните статии, открих в храмовете на Шотландия, известни и като уиски барове. Споменах ви вече, че бях отседнал и в Единбург за вечер, която запълних с дегустацията на четири уискита, финала на която постави този красив 25-годишен дестилат, бутилиран при завидните 48%, в натурален цвят и без студена филтрация. Излишно е да отбелязвам колко високи очаквания имах за него, особено след като предния ден видях с очите си родното му място – самата дестилерия, а само няколко седмици преди това по-младото му братче, Glengoyne 21, отвя тавана на стаята ми с качеството си. И за да бъде пълна емоцията ми се оказа, че бутилката преди моята поръчка не бе отваряна – барът бе на една година и все още местните не бяха открили ценното бижу. Неусетно бутилката захвърли дървените си окови /презентира се в дървена кутия/ и остана само по корк. Дойде време наливно. 🙂
Гленгойн е основана през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс /Висини/ – около градчето Dumgoyne /Дъмгойн/, на 15 км северно от Глазгоу /заради близостта `до района Лоулендс и разположените там складове до 70-те години на 20-ти век е била определяна за дестилерия, числяща се към този район/. Първоначално се е казвала Burnfoot, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд. В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne. През 1965г. дошли нови собственици – Робъртсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си в резултат на преобразуване на Edrington group, която към днешна дата притежава Macallan и Highland park. През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд /Иън Маклауд я назоваваха в дестилерията/ за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, и джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark /поне такава е била съдбата му в годините на управление от Едрингтън/. Новите шефове пуснали на пазара нови дстилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви /П.С. След визитата си там потвърждавам този слух./. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни съединения /постига се като се температурата на нагряване на медните казани се поддържа по-ниска/.
Аромат – шери, силна и лесно доловима шери нотка, пюре от банани, сладост, спомен за „клечка кибрит“ /сяра?/, която обаче се вписва чудесно в облика на течността. Сладко от малини, силна нотка кленов сироп, сладко от ягоди, лека киселинност като от портокал или мандарини, зряло тъмно грозде, печени ябълки, още шери, захарен памук и нотки тъмен ром. С вода – сладко от сливи и доза свежест. Вкус – сладост, пиперливост, шери, дървесност, сушени плодове, тропически плод като банан, „земна нотка“ и доза червени плодове. С вода – пикантност, сухота, още шери и слаба какаова горчивина. Финал – траен, тъмен ром Ел Дорадо, шоколадова сладост, ядки /лешници/, сладост, шери, пикантност, но горчивина почти не се долавя, сухота, малц и спомен за тъмна бира Леф /Leffe/, карамел. С вода – сухота, шери и лека горчивина под формата на бадемови ядки.
Оценка: 89/100. Цена: на запад е над 250 евро.
В обобщение: чудесно уиски, което попада във виртуалната ми кошница. При първа възможност ще го опитам отново, тъй като бележките ми се базират на току-що отворена бутилка, а и да си призная барът затваряше и не можех да му отделя повече време /така се получи, че в две от вечерите там затворихме баровете/.