Whiskeytemple_Vladimir 
Днес ще стане дума за крайностите. От една страна стои чудесното по моите разбирания 20-годишно уиски, а от друга са няколкото постни по актуалните ми разбирания снимки, които направих и от които не останах възхитен. Дали заради умиращата батерия на камерата ми, дали по друга причина, но не успях да ги направя по начина, по който исках. А самата фотосесия проведох преди десетина дни в бар „Мастърпийс“ в София, броени часове след края на феста „Уиски, ром и вино 2018г.“ Опитвам се да съчетавам всяко мое посещение в столицата с визита в бара, тъй като го считам за супер местенце. Там се видях с Ели и Костов, който реши да ме изненада с щедра доза от уискито, което заема място в статия № 710 в блога. То не се предлага в менюто, а е част от личната му колекция и не бих могъл да ви кажа „колко струва едно малко“, ако ме питате. Също така не бих могъл да ви насоча към актуалната му стойност в магазинната мрежа, тъй като то може да бъде открито вече единствено в рамките някой търг, откъдето е закупена и бутилката от снимките. Някога се е продавало за 200 паунда. А кое е уискито?
Течността произхожда от Острова на островите в Шотландия – Айла, в частност от добре известната и прославена дестилерия на Лафройг /Laphroaig/. Макар и дестилирано в нея, уискито не е бутилирана от собствениците `и /гигантът „Бийм – Сънтори“/, а от друг търговец. Дестилирано е през 1996г., след което /неизвестно кога/ бъчвата от типа „шери бът“ /pedro ximenez sherry butt/, с вместимост от над 500 литра, е била закупена от британския алкохолен магазин „The Whisky Exchange“ и в частност от неговия собственик – Сукхиндер Сингх. Може би не сте чували за него, но Сингх е един от най-големите ценители и колекционери на уиски в света, ползващ се с реномето на експерт в областта. Всяка година той избира уиски, което да предложи като свой ботлинг като част от серията „Шедьоври“ /Masterpieces/ и за 2016г. чашата му се е спряла върху конкретната бъчва с емблематичния Лафройг, бутилиран без добавена вода с градуса на самото буре – 50,6% след пълни 20 години стареене в дървото. Етикетът на стъклото не е от най-пълните откъм полезна информация, тъй като нищо не се споменава за цвета на благинката и за това дали е студено филтрирана, но поне е посочен общия брой на бутилките, пуснати в обръщение през 2016г. – 516. За да ви се реванширам за това ще ви разкажа в няколко реда за историята на дестилерията.
Основата е през 1815г. от братята Александър и Доналд Джонстън /удавил се през 1847г. в казана с ферментираща течност/, които се занимавали със земеделие, а самата сграда преди това била ползвана за земеделски нужди. През 1826г., т.е. няколко години след Акцизния акт, дестилерията била и официално регистрирана. Следващите години били белязани и от съперничеството с друг островен производител – Lagavulin, който по всякакъв начин към онзи момент се мъчел да копира модела на Лафройг и да имитира напитиките `и. Враждата довела и до няколко съдебни дела.
В ръцете на фамилията Джонстън останала до средата на 20-ти век, когато Иън Хънтър, представител на рода, предал собствеността `и на секретарката си – Елизабет „Беси“ Уилямсън /човекът нямал потомство и явно дамата е успяла да го впечатли с всеотдайността си/. По този начин „Беси“ станала първата жена, управляваща дестилерия на остров Айла, а по всяка вероятност и в Шотландия /попаднах и на информация, че Катрин Джонстън е първата/. И така до оттеглянето си през 1972г.
„Секретарка“ не е точното понятие за Уилямсън. След като Хънтър бил засегнат от удар тя се изявявала като мениджър на компанията, в чийто основен прерогатив бил разпространението на уискито в Америка /по времето на „Сухия режим“ там Лафройг се предлага като лекарство по специализирано предписание на лекар/. По време на Втората Световна война дестилерията не функционирала и в нея се складирали амуниции. След края `и дейността била възобновена.
Хънтър починал през 1954г. и Беси поела пълния контрол. Насочила усилията си към популяризиране на марката и на едномалцовото `и уиски не само във Великобритания, но и в Америка. След оттеглянето `и през 1972г. контролът върху дестилерията бил установен от „Long John International“.
През 1990г. дестилерията била закупена от „Allied Distillers“, които по-късно били придобити от „Beam Global“ /да, свързани са с Jim Beam/, които пък сега са част от японската компания „Suntory“.
След като изпълних даденото обещание за изчерпателност в описанието на миналото на марката е редно да ви споделя и личните си усещания, които тъмната течност остави. Опитах я само преди няколко дни и като че все още долавям красотата `и, четейки бележките си.
Аромат – слаб медицински нюанс като от мехлем за мазане, асоциация с шери отлежал Боумор /Bowmore/, кола, тъмно грозде, къпини, нар, сушени тъмни плодове, тъмни череши, гумичка от молив, спомен за самото вино, шоколад, какао, сладко от ягоди, пикантност, боровинки. Спомен за мириса на гъсто и прегоряло сладко от тъмен и червен плод, сушени фурми, карамелизиран цитрус и портокалови резенки. След минути още повече плодове от тъмно-червената гама, обвити в пласт дим. Долових още слаба асоциация с йод и обелка от свежи орехи, слаба спиртност, спомен за катран и смлян пипер. С вода – слаба опушеност, течен шоколад, червени плодове, ликьор от червени и тъмни плодове, какао. Вкус – пикантност, прах, спомен за накиселяващ цитрус, ядки. Интензивен е и носи сладост, нотки чили, шери, прилика с тъмен плод, дървесност и усещане за трохи, както и асоциация с тъмно зряло грозде. С вода – повече сладост. Засилва се асоциацията с червен плод и сладко от него. Разви се усещане за свежест и малц, а пикантността спадна. Финал – среден до траен, сладникав, носещ прилика с цитрус, цитрусова кора, дим, асоциация със сажди и прегоряла гума, борова смола, асоциация с катран, мента, пикантност и ядки със слаба горчивина. Напомни ми на хмел, шоколадов мъфин, а впоследствие долових и асоциация с накиселяващ плод и прах. С вода – слаба опушеност, пикантност, препечено или прегоряло сладко от червен плод, кола.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: важи написаното по-горе.
В обобщение: шери гигант с опушен нрав, обвит в червеноплодови одежди.
