Whiskeytemple 
Както обещах преди няколко статии, завършвам серията снежни ревюта с бележките си едно наситено откъм цвят и аромат уиски, снимките на което направих през онзи февруарски сняг, затрупал така красиво Шумен. В този период бях подготвил кадри на някои доста интензивни цветово уискита /Dalmore 15 бе сред тях, но там знаем, че е ползван подсилващ краските заводски оцветител/, които и по профил според мен подхождаха на студения пейзаж от края на отминалия месец. Тази тематична поредица завършвам с млад силно опушен дестилат, роден в шотландското градче Кембълтаун – красиво място, което запечатах в снимки, налични тук към статиите за визитата ми в Glengyle, Springbank и Glen Scotia.
Именно с продукт на Спрингбанк ви срещам днес. В зависимост от нивата на опушеност, тази дестилерия ги обединява в три търговски потока. Хейзълбърн следва да е тройно дестилиран и неопушен /често обаче и там откривам следи от торфа – вероятно заради наслояване на този аромат в съоръженията в спиртоварната, които не винаги са добре почистени между отделните партиди/, леко опушеният дестилат се нарича Спрингбанк, а уискито с най-ясно изявено влияние на почвата слой, ползвана за сушене на ечемика /нарича се торф/ се зове Лонгроу и носи името на някогашен производител от района, който вече не съществува. Днес компания ни прави точно такъв представител на Спрингбанк, отличаващ се със снежно белия си етикет и червените надписи и цвят на течността, станали причина цялата серия с аналогични на него вариации на SB /Springbank/ да се нарича Red /червено/. От серията Red тук съм описвал и други/друг продукти, като всяко уиски от нея ползва различен вид вино за допълнително доотлежаване.
Освен с интензивното си опушено влияние, този 10-годишен малцов сок може да се похвали с двойно отлежаване. След седем години на стареене в екс-бърбън бъчви, той бива прехвърлен за още три години в бурета от малбек от винарна De Toren Private Cellar , Stellenbosch, Южна Африка, която ползва лилавото на цвят грозде за направата на вино, доближаващо се като профил до това от Бордо, Франция. Именно на тях се дължи и тъмния червеникав вид на уискито*.
Уискито, бутилирано в тази версия в общ тираж от 10 000 бутилки, не е студено филтрирано и носи 52,5% алкохолно съдържание. Докато пиша тези редове, се вгледах в етикета на бутилката. Там изрично е упоменато отсъствието на студената филтрация като ненужен етап от живота на течността, както и че 52,5% е градусът на цялата партида, получен след смесването на отделните бъчви с малцово уиски. Липсва обаче изричен текст за характера на цвета на младока. Да, ставало е дума неведнъж за основополагащата концепция в Спрингбанк за възможно най-бутикова презентация, но ми стана любопитно защо отсъства указание в случая, че благинката не носи следи от оцветител. Затова поставих „*“ горе.
Аромат – мощно плодово усещане като от ягодово сладко, коктейлни череши, ванилова панакота с червени плодове, малинов/ ягодов чийзкейк, напитка с ягоди и мента, сладост, мед, силно изразена опушеност, катран, минералност, горена захар, захарно петле, опушено месо със сладка марината, червени ябълки, зрял портокал. Под водещото влияние на виното след минути се появи и по-свеж профил, както и по-ясно ванилово усещане. Тирамису, ванилов крем и жълт костилков плод. С вода – все така водещи са червените плодове, катран и следи от опушеност. Вкус – обилна сладост, киселинност, минералност, опушеност, джинджифил, портокалова кора, букет от червени плодове. Стои интензивно, но алкохолът е приятно интегриран с винените щрихи и следите от торфа. С вода – карамел, сладост, чили, опушеност и още червени плодове. Финал – среден до траен, опушени тонове, подправки /канела/, сладък цитрус, пикантност, препечено, тъмно грозде, недобре измити ягоди с прах/почва. С вода – какаов крем с червени плодове и още от описаното вече.
Оценка: 88-89/100. Цена: бутилката закупих отдавна и вече не се предлага на първоначалната си стойност.
В обобщение: младолика винена бомба с добре вплетена опушеност.
