Dark Mode On / Off

Tomintoul 14 y.o. single malt whisky /bottled on 01.12.2022/

 Преди седмица се отвори едно пролетно време /доста нетипично за средата на март/, което накара мен и Мая да помислим за пълноценна разходка из природните красоти, намиращи се относително близо до Шумен. Не бях посещавал водопадите до с. Веселиново и след кратко шофиране, се озовахме на неравния път, виещ се извън селото, който трябваше да ни отведе до т.нар. „Голям скок“. И тъй като бе доста топло, ме споходи вдъхновение да грабна „Големия сок“ в раницата си – счетох, че времето ще се комбинира чудесно с един младолик бърбън отлежал малц от Спейсайд /онзи шотландски производствен регион с някои от най-известните тамошни реки като Ливет и Спей/, който да заснема около водоизточника. Малкото образувано езерце под скалите се оказа сборен пункт на доста разхождащи се, както и на 14-годишния Томинтауъл, който поместих на камъчетата около водата. Уискито единствено заснех там, но го опитах вкъщи след това – употребата на алкохол, независимо от количеството и заставането зад волана за мен са несъвместими действия.

 Споделял съм сезонната си уиски концепция – най-елементарно описана тя се свежда до избор на уиски съобразно стихиите навън. Затрупах сайта със снежни ревюта на тъмни и по-интензивни уискита, но топлото пролетно и лятно време повече прилягат за мен на ирландските уискита, както и на неопушените благинки. Генерализирам и ще се убедите, че този ми възглед се случва да търпи отклонение, щом усетя, че искам да наруша това си разбиране. Но в случая стриктно съблюдавах концепцията си, носейки със себе си свеж бърбън отлежал дестилат.

 Дестилерията Томинтауъл се намира в богатия на уиски производители и чисти реки района Спейсайд в близост до Гленливет. Дестилерията носи името на селцето, до което е разположена и е основана през 1964г. от уиски блендъри от Глазгоу, които се нуждаели от допълнително количество малцов дестилат.

 В началото медните казани били само два, но през 1974г. била добавена още една двойка. По това време дестилерията сменила собствениците си, когато управлението било поето от компанията „Whyte & Mackay“, която внедрила добивания ечемичен спирт в блендовете си. На пазара била пусната и първата 12-годишна версия на Томинтауъл.

 В края на 20-ти век дестилерията открила новите си господари – компанията „Angus Dundee“, които добавили спейсайдъра към списъка си с производители, включващ и Glencadam. Постепенно новите собственици насочили усилията си и към утвърждаването на Томинтауъл на малцовия фронт, независимо, че основната ѝ функция продължава да бъде обвързана с производството на малцово уиски, използвано в блендове. Преди месеци бяха пуснати и няколко версии на Tomintoul, пълнени от само по една бъчва, които явно се стремят да привлекат вниманието на ентусиастите.

 Освен неопушено уиски, компанията залага и на силно опушени напитки, носещи името Old Ballantruan – вдъхновено от водния източник на производителя. Нивото на опушеност се изчислява на около 55 единици на милион /ppm/, което надминава това и на някои уискита от о-в Айла.

 Уискито закупих в началото на септември 2024г. и малко след това го отворих. Още тогава усетих доста приканващ свеж профил, който към днешна дата, след около 7 месеца, се е доразвил още повече. А правилната нагласа към този малц и консумацията му в съответния комфорт на духа и тялото ми позволи да го оценя. Най-важното за него /за уискито/ е, че то е неопушено и е цялостно отлежало в екс-бърбън бъчви. Производителят не упоменава поредността на тяхното пълнене. Течността не е студено филтрирана и е бутилилирана на 46% алкохолно съдържание. Задният етикет признава, че цветът е подсилен с карамел е150а, но кажете честно – бихте ли предположили, че такъв е използван? За мен краските на малца стоят повече от естествено и никога не бих предположил, че е замесен заводски оцветител. Но творците признават наличието му с термина „farbstoff“, което им прави чест. Не толкова употребата му, колкото разкритието. Надявам се в даден момент да го изоставят напълно.

 Аромат – ванилия, свежи жълти и зелени ябълки, джинджифил, лимонена кора, лимонен ликьор, тревистост, мед, масленост, банани, пъпеши. Пикантност, спомен за курабии „масленки“, пудра захар, локум, ванилов крем, малц, карамелизирани банани, мента, флорален цветен мотив. С вода – все така свеж, носещ асоциации с жълти плодове, сладки жълти стафиди, сладко от круши, мирис на вътрешността на кутията с цигари. Вкус – щедра сладост, пикантност, жълти плодове, лека сухота, ядки, препечено, цитрус /лимон, мандарини/, помело, слаби танини, захаросана лимонена кора, отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, пикантност, жълти плодове, слаби танини. Финал – къс до среден, малцова сладост, зряло жълто грозде, крем „шампанско“, лека сухота, жълт плод, ванилия, нагарчащи ядки, асоциация с варено жито с лимон и пудра захар, тревистост. С вода – без значима промяна.

 Оценка: 86-87/100. Цена: платих около 100 лева

 В обобщение: свеж дестилат, движен от усещането за ванилия и свежи жълти плодове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии