Springbank 10 y.o. Local Barley single malt whisky /bottled in 2021/

 Ако се чудите какви са тези „зелении“ от снимката, нека поясня – от известно време работя над машина на времето … Имам и още по-нелепи обяснения, но ще се огранича с първото, тъй като не сте попаднали в сайта за уиски ревюта, за да четете хуморески или пък да слушате вицове от касетката на Весо Парцала, която да пускам във фонов режим на различните страници тук. Навярно причината, довела ви до земите на малца е, че сте последвали линк от ФБ профила на Храма на уискито, от Инстаграм, Гугъл или друга търсеща машина, или сте се абонирали за получаване на електронна поща на написаното от мен. И на вашия интерес аз отвръщам с краткото обяснение, че част от снимките са правени в друг по-топъл сезон, а тези със секси чашата са от момента на опитването на благинката. А коя е тя ще стане ясно след секунда.

 Уискито, което майсторски съм „ашладисал“ към дървесата, произлиза от шотландската дестилерия Спрингбанк от полуостров Кинтайър. Многократно е ставало дума тук за него, като последно го споменавах преди няколко ревюта, когато представих 16-годишния Килкерън от съседната спиртоварна Гленгайл. Но вие сами сте прочели името на напитката и моето уточнение не е особено интригуващо. По-любопитното е кое я прави толкова специална.

 А тя видимо е такава – етикетът ѝ издава, че спада към една по-шарена група „Спрингъри“, обединени от търговското име Local barley. В тази линия се бутилира уиски, което е произведено въз основа на ечемик, добит единствено в района на полуострова, като се упоменава сорта му и конкретната ферма, където е отгледан. Всичко изброено щеше да бъде чудесно, ако повечето хора подхождаха към тази производствена линия с любознателността на ентусиасти, а не на ловци на съкровища, желаещи да ги препродават. Изначално уискитата от дестилерията са по-скъпи и редки, а тези лимитирани партиди /силно казано къса серия, доколкото от тази разновидност са напълнени 15 000 бутилки/ се разпродават като топъл козунак в навечерието на Великден и рядко достигат до рафтовете в магазините на първоначално обявената препоръчителна цена от дестилерията. Било, защото се резервират и разграбват с „връзки“ преди това, било по други причини. 

 Аз също докопах моята бутилка по този начин. Още след обявяването ѝ се свързах с приятелите от Dramtime и си запазих стъкло. Едно и то с идеята да го отворя, да му се насладя /не знаех доколко щях да го харесам, но вече съм наясно/ и да ви го представя, като го кача като красив кадър и в профила си в Instagram, където помествам уиски отзивите си в резюме на английски език. Помня ясно, че след като си осигурих стъклото се поразболях през март 2022г. и посрещнах април с подобряващо се здраве и апетитна колбичка в ръце. Впоследствие я отворих и неколкократно отпивах от нея, за да дойде днешният ден в този хладен февруарски къс от 2025г. и да мога да ви разкажа за същината ѝ.

 Поредицата от уискита, групирани в подразделението Local barley, се пълнят на различна възраст, с различно отлежаване и се базират на различни сортове ечемик. Освен това се предлагат във висок градус, получен след смесването на ползваните бурета. Това най-общо отличава тези напитки от регулярните експресии на Спрингбанк. При конкретната малцова течност става дума за 10-годишно уиски, дестилирано през май 2011г. и бутилирано пред декември 2021г. след отлежаване в екс-бърбън бъчви. Течността носи белезите на опушеността, като е базирана на сорта Белгравия. Ечемикът е отгледан във фермата Гленкрейгс. Финалният продукт е бутилиран при 51,6%, в естествения си цвят и не е студено филтриран. Изричен текст в тази насока не откривам по етикета на уискито, но това е фундаментална политика на дестилерията.

 Аромат – нотки ванилия, микс от свежи плодове, жълти и зелени ябълки, жълти круши, намек за мириса на бинт, опушеност. Асоциация със сладко от жълт плод, ананас, манго, зрял пъпеш, киви. Представете си купа с тези плодове под формата на плодова салата. Пикантност, карамел, сладко бяло грозде, зрели кайсии и нектарини, ромова есенция, ванилов крем, крем от кроасан, пудра захар. Плодовите заемки се засилват и впоследствие разгадах и прилика с мириса на сладко от праскови. С вода – крем брюле, асоциация с десертно вино и още плодови нотки. Вкус – обилна сладост, сладки лимони, сладки зрели ябълки, пикантност, доза минералност, опушеност, лютива мента, слабо нагарчащи ядки, свежест и тревистост, отприщва слюноотделянето. С вода – чили, сладост, лютив джинджифил. Финал – среден до траен, сладост, лимонена кора, марципан, амарето и нагарчащи кайсиеви ядки, свежи жълти плодове, солен привкус, чили, но водеща е сладостта. С вода – свежите плодови тонове доминират, съчетани с пиперливост и сладост.

 Оценка: 88-89/100. Цена: коства ми около 120 евро.

 В обобщение: младо уиски, красиво съчетало пиперливостта, плодовите нюанси и дозата опушеност