Whiskeytemple 
Като първа статия за месец април прокрадвам впечатленията си от първата глава от серията „Ренесанс“, която дестилерията Глен Гири /не се чете Гариох или Гариоч/ пусна в продажба през 2014г. и която включваше четири уискита с последователно увеличаваща се възраст.
Това Гири е основополагащият 15-годишен малц, следван от версии с растяща възраст до достигане на 18 години при последната разновидност. Макар и в лимитиран тираж общият брой от бутилките не бе чак толкова малък /whiskybase посочва, че първата партида включва 12 000 стъкла/ и части от тази „възрожденска“ търговска линия все още се намират на запад – било то в някои магазини, било то и на провежданите аукциони. Към достатъчното количество от бутилките следва да добавя и изначално по-слабия ентусиазъм на ценителите спрямо портфолиото на дестилерията, което способства за това тези колби да изскачат тук-там не малко години след първоначалното им предлагане.
Забелязвате, че давам пример с наличностите в западните пазари, защото тук марката така и не получи сериозен внос, като за нашите ширини биваха отпускани основно версиите без години Founder’s Reserve и Glen Garioch 12 y.o. – и двете описани в сайта, като моят глас категорично насочвам към разновидността с отразена възраст. Вече дори не съм сигурен дали на практика съществува официален внос и причината е в решенията, вземани на централно ниво, които изключват като приоритет нашия пазар. А това е жалко, тъй като харесвам делото на производителя, когото посетих през 2018г. и за когото съм разказвал нееднократно тук. И затова го препоръчвам на непредубедените любознателни ентусиасти – особено на тези, които имат желание да си изнамерят 15-годишния шери отлежала звяр. То е друго уиски и не го бъркайте с 15-ката от серията Ренесанс.
Името на тази търговска поредица явно е вдъхновено от възраждането на производството в дестилерията, след като то временно бива спряно в средата на 90-те години на 20-ти век. Период, след който Глен Гири промени не само дизайна на бутилките си, но и концепцията на производството си, ориентирайки се към ползване на неопушен ечемик. Поради това рекламният отдел на компанията – собственик /не хората, работещи на място в дестилерията – да не бъркаме двете групи/ е взела решение да стартира една нова серия с уискита между 15 и 18 години, всяко пълнено на висок градус и залагащо на бърбън и шери отлежал малцов дестилат. И на ползван карамел е150а за подсилване на цвета – практика, която господарите от Бийм-Сънтори /възможна е промяна в името на собственика/ често внедряват в подготовката на бутилираното от тях уиски. Визирам Охинтошън, Боумор, Ардмор и Глен Гири. На задния етикет наличието му е отбелязано еднозначно.
Знаете какво мисля за употребата на този боядисващ агент – позволена е от западното законодателство, но за мен наличието му е неморално и нежелано. Особено щом стане дума за малцово уиски, позиционирано априорно в света на ентусиастите, не на обикновените консуматори, които са наясно /надявам се да е така/, че по-тъмният цвят не е равносилен на „по-качествено“ и отлежало уиски. Различията между отделните партиди откъм техните краски са лесно обясними на желаещите да прочетат тази информация и вместо лъжовното поддържане на нереалистичен еднакъв цвят между тях, е желателно да фигурира кратък текст с разяснение уискито да не се избира единствено въз основа на наситеността на багрите му и да се държи сметка за напълно естествените отлики между нюансите в отделните серии.
Вън от коментираното наличие на карамел е150а, отговорните за подготовката на бутилката лица от маркетинговия отдел са взели решение да упоменат на кутията, че уискито не е студено филтрирано. Това за мен е огромен плюс – не мястото, на което е поместена информацията, а пропускането на този ненужен и осакатяващ благинката процес. На бутилката такъв текст обаче не се открива – пропускането му е повод за гордост и е редно да фигурира анонс в този смисъл.
Не се споменава и дуалистичния подход за отлежаването на уискито, който се извлича от външни източници – ползвани са екс-бърбън и екс-шери бъчви, като при дегустирането на уискито влиянието на буретата от Херес е доловимо. Градусите на напитката са 51.9%.
Аромат – интензивен мирис, нотки мед, зърнена закуска с мед и жълти плодове, цитруси, портокалова кора, сладникави тонове, тютюн, кожа, десерт с мед и цитруси, свежи жълти плодове, компот от праскови, коктейлни череши, джинджифил, шоколадова вафла, ромова есенция, ванилия, крем „шампанско“, йогурт с кайсии/ манго, сушени екзотични плодове, канела и олоросо профил. С вода – малц, какао, екзотични плодове, ванилия, пикантност. Вкус – сериозна медено-малцова сладост, сироп от жълти плодове, сок мултивитамин, чили, джинджифил, уасаби, праскови, жълти стафиди, жълти сливи, ядки, зрели портокали, екзотични плодове, следи от шери, танини. С вода – по-тиха пикантност, сладост, шери заемки, плодове от жълтата гама /ананас/. Финал – среден до траен, сладост, далечен спомен за прах, зряло жълто грозде, орехи, мед, медена торта с орехи, зелен мотив. Водещи са асоциациите с жълти екзотични плодове. Чили, канела, сладникаво шапанизирано бяло вино. Последваща сухота. С вода – пикантност, канела, сладост, желирани бонбони „Гумени мечета“.
Оценка: 90/100. Цена: неактуална
В обобщение: пикантна, екзотично плодова и медена бомба, при която шери нотките дават допълнителен слой на богатство.
