Whiskeytemple 
В празничния сезон на светещите коледни украси успях да направя няколко снимки на уискито, което навярно ще е последният драм, който описвам в сайта за 2024г. То произлиза от шотландската дестилерия Гленалахи, намираща се в района Спейсайд, но по-интересното е, че е част от напитките, бутилирани за нашия пазар по инициатива на съответния вносител. Още си спомням времето, когато тази идея тепърва набираше сила в България и в продажба биваха пускани първите разновидности на Highland Park и на независимия бутилировач Дъглас Ленг. Вече се сдобихме с доста широка гама от малцови дестилати, насочени за нашите ширини – получихме Тамду, Бенромах, Глен Скоуша, Лох Ломонд, Гленфарклас, Арднамъркан, Арън, Глентохърс на Гордън и Макфейл и Бунахавън на Дънкан Тейлър /ако пропускам някое име, допълнете ме/, а преди месеци, може би вече измина година, получихме и това 14-годишно Гленалахи, преминало през отлежаване в една бъчва. Ако сте го пропуснали, знайте, че дестилерията периодично пуска в продажба аналогични разновидности, като понастоящем може да бъде открит друг 14-годишен ботлинг със сходно отлежаване, част от Партида 7, налична на европейските пазари.
Вече изгубих броя на представителите на дестилерията, които съм опитвал до момента, но и това уиски затвърди усещането ми, че Гленалахи за мен все още е трудна за възприемане дестилерия. Имам си обяснението за това, като и при този малц открих форма на агресия, която не съм срещал при Глендронах, да речем – дестилерия, която някога също бе притежавана от настоящия господар на Алахи, Били Уокър. Харесвам високите градуси в уискитата, произлизащи от една бъчва, но при продуктите на производителя забелязвам, че ги оценявам повече, щом добавя достатъчно вода, с която да настроя малца. Наблюденията ми и при това уиски са аналогични – бутилката стоя отворена месеци, през които несъмнено еволюира, но и сега в чистата си форма уискито ми се стори някак агресивно и игриво. Ако не добавях вода, оценката ми за него не би била сред най-високите, независимо от симпатичната презентация. Едва след три вълни от насищането му с вода /позволих си и четвърто добавяне, но пикът настъпи след третото/ то придоби облик, който мога да опиша като съответстващ на моите предпочитания. Затова, ако разполагате с отворена бутилка от този малц, дайте му време и достатъчно количество вода, с която да го донастроите – понася я по чудесен начин. В противен случай рискувате да не усвоите пълния му потенциал.
Детайлите за напитката са обилни. Уискито е било дестилирано на 18.03.2009г., като е бутилирано пред юли 2023г., но в България се появи по-късно. Отлежава в едно буре от типа хогсхед /около 240 литра/ с номер 804963, в което преди това е съхранявано шери педро хименез. Дали малцът е изкарал целите 14 години в това буре или единствено е финиширан в него, не знам със сигурност, но профилът му ми напомня на благинка, при която е налице по-продължителен финиш, а не пълно PX отлежаване – това обаче е единствено моя догадка. Общо от бурето са напълнени 354 бутилки, всяка носеща градуса на бурето – 57,2%, като напитката не е студено филтрирана и не е подсилвана цветово с карамел е150а.
Аромат – плодово боле, пияни вишни, зрели праскови, карамфил, пикантност, стои интензивно. Нотки зрели нектарини, тютюн, сушени сини сливи, сладко от сини сливи, сушено манго, сушени кайсии, плодов компот. Сгряващо усещане, последващи шери заемки, шоколадова вафла, спомен за мириса на чийзкейк със заквасена сметана с шоколад. С вода – тъмен профил с педро хименез заемки, сладки червени плодове, зряло манго. След второто добавяне на вода – нотки тъмен ром, орехов ликьор. С още вода /трето добавяне/ – марципан, лека парфюмност, свеж зрял плод. Вкус – чили, интензивен, изсмуква влагата от езика. Стои агресивно. Сладост, карамелизирани червени плодове, сладко от ягоди/ малини, лека киселинност. С вода – сладост, червен плод, по-слаба пикантност. С вода /второ добавяне/ – виненото влияние се засилва, още сладост. С вода /трети път/ – сладки карамелени и плодови щрихи. Далеч по-слаба пикантност. Финал – среден, чили, сладост, цитрусова кора, плодов мотив, сгряваящо усещане, плодови желирани бонбони. С вода – сладост, какаов крем, пикантност. С вода /второ и трето добавяне/ – пикантност, която стихва след третото добавяне на вода, свеж плодов облик, мед, восък, етерични масла, сладки портокали и подравки.
Оценка: 86/100 /без вода/. 88/100 след третото разреждане. Цена: беше около 280 лева.
В обобщение: уиски с буен нрав, което се влияе добре от водата. Без нея усещането не е пълно.
