Dark Mode On / Off

Glenallachie 15 y.o. single malt whisky /bottled on 16.08.2019/

 Отне ми около две години, за да напиша представянето на 15-годишното Гленалахи /Glenallachie/. Дестилерията, чието име се превежда като „Долината на камъните“ живее втори живот, след като бе придобита от Били Уокър и неговите бизнес партньори и в последните години представи някои сериозни уискита. До преди този момент „Алахи“ бе просто една от многото шотландски дестилерии, които функционираха основно за производство на малц, необходим за смесените уискита, но новото ръководство пренасочи усилията си към изцяло малцовия сегмент. Да, все още предлаганият дестилат е продукт, произведен от старите собственици, но качественият подбор на буретата от настоящето дължим изцяло на новия управленски ред. Едно от тези актуални тъмни уискита е 15-годишното Гленалахи, което за първи път видя бял свят някъде през 2019г., когато закупих и моята си бутилка. Към онзи момент спесайдърът /по името на уиски региона, където се намира шотландската спиртоварна/ все още не се откриваше тук и се наложи да го набавя от европейските ширини – вече дестилерията има официален внос тук и нашенските цени са далеч по-поносими от стойността, която се търси на запад. А защо ми отне толкова дълъг период, за да ви разкажа за благинката? В началото ми се стори някак плаха и леко агресивна и прецених, че тази първа партида се нуждае от време и контакт с въздух, за да разгърне потенциала си.

 Glenallachie 15 носи доста наситен цвят, който се дължи единствено на ползваното дъбово хранилище – бъчвите от шери са отговорни за него, като попаднах на информация, че са комбинация от олоросо и педро хименез шери. А сладостта, която усетих на вкус, отдавам именно на следите от педро хименез. Не съм сигурен обаче дали не се касае единствено за продължителен период на финиширане в тях – имайки предвид целите, за които уискито е било подготвяно от предходния собственик, бих предположил, че то или част от него е започнало жизнения си път в не до там активни бурета от друг вид /да речем от бърбън индустрията/, като Били Уокър е прехвърлил малца в подбрани винени бурета, бидейки наясно какъв профил на уискито асоциираме с неговото творчество – помните какво стори той зад кормилото на Глендронах. Но с категорична информация не разполагам. Знам обаче, че напитката не е студено филтрирана и носи 46% алкохолно съдържание. Все характеристики, които харесвам.

 Аромат – асоциация с мириса на вишни, череши, какао, доза спиртност, кожа, карамел, червени плодове като малини и ягоди, зрели круши и ябълки, винено влияние като от испанско шери олоросо, кафе, сушени фурми, тъмно грозде, свежо усещане, което прозира под виното. Сладко от вишни, сушени подправки, червени сливи, ликьорна нотка, спомен за мириса на сладникав кулинарен сос за барбекю, бонбони виолетки и аромат като от пълнозърнест хляб. С вода – препечен козунак, плодове от червената гама, лимон, усеща се затоплящо върху носа. Вкус – обилна сладост, сладко от червен плод, млечен шоколад, крем брюле, пикантност, отприщва слюноотделянето, нотки препечено, зелена свежа нотка, джинджифил, джинджифилови сладки, спомен от контакта с виненото буре. С вода – още по-силна сладост, следи от вино. Финал – среден, сладост, пикантност, свежест, намек за червен плод. С вода – свежест, пикантност, захаросани бадеми.

 Оценка: 86/100. Цена: тук е около 100 лева.

 В обобщение: малц, който е вдъхновен от виното. Ароматът и вкусът за мен бяха водещи, докато финалът ми се стори не до там експресивен.       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram