Whiskeytemple 
Hе губя време в излишни увертюри и директно ви потапям в тъмното море от виненото влияние, крепящо уискито, което ревюирам днес – ще стане дума за две топли места, намиращи се на далечни точки еднa от другa, които са се съюзили, за да създадат наситения Kavalan Triple sherry cask, готов да заеме мястото си в Храма на уискито. Кои са тези две топли и местенца?
Първото е неговият роден дом – Тайван, където е разположена дестилерията King Car, отговорна за добива на продуктите с името Kavalan. Многократно съм я представял тук. Малцовият алкохол би бил една незавършена демо версия на уиски, ако не отлежава в бъчви. В случая те произлизат от Испания, където в региона Андалусия, са произведени три вида вина, с които са облагородени тези дъбови съдове, в които е отмарял конкретният Кавалан. И след определен брой години на стареене получаваме Kavalan Triple sherry cask – малц с тройно шери подсилване.
В Тайван все още не съм бил, но в Херес/ Андалусия, бях през лятото на 2024г. с една простичка идея пред мен – да опитам достатъчно вкусни вина шери и да посетя няколко винарни от града, които наричаме бодеги. И както навярно вече сте прочели тук, мисията ми бе напълно успешна. Това не означава, че не искам да я повторя, този път в компанията на Мая, но и за това ще дойде ред.
Именно при престоя ми в града, на който е кръстено и виното /Херес=шери/ опитах всяка една от разновидностите, ползвани за направата на този Кавалан. Хората от дестилерията са избрали бъчви от олоросо шери, от шери педро хименес и от шери москател. Именно то е и по-непознатия му вид, за който ще дам няколко факта, ползвайки като източник сайта на Рубен Sherrynotes.com, сайтът dotoro.com, както и vinoseleccion.co.uk., в съчетание с няколко мои лични фотоса от винарна Лустау и на бутилка от един вариантите на москател, предлаган от компанията Torres.
Какво отличава москател от останалите вина от семейство шери? На първо място – сортовете грозде. За педро хименес се използва едноименното грозде, а за сухите варианти на виното – грозде от вида паломино. За москател това са Moscatel de Alejandria и Moscatel de Grano Menudo. Оказва се, че семейство москател във винения свят е добре разпространено в района на средиземноморието и е познато не само в Испания, но и в Португалия, Франция, Италия и Гърция. Испанците го ползват, съчетавайки го с добавянето на бренди в процеса на ферментация. Къде другаде ползват този метод – при останалите шери експресии.
Като стил и облик виното москател е като брат на педро хименес и е доста сладко. На литър захарите са няколкостотин грама. За мен това е прекалено силна доза сладост и предпочитам останалите опции при шери-то, но за целите на познанието опитвам и тези сладки течности.
Говорейки за стилове, нека внеса уточнение, че москателът има две различни проявления. При едното гроздето се оставя да изсъхне под слънчевите лъчи за няколко седмици, концентрирайки изключителна сладост в ядрото си, след което сокът отлежава по традиционната солера система – по тази технология е произведено виното, което опитах в склада на бодега Лустау. Тази вариация се нарича Moscatel de Pasas. След като гроздовите зърна съберат сили и могъща сладост, идва ред на пресоването им и на извличането на гъстия сок. Впоследствие той започва да ферментира, но не се чака всички захари да се трансформират в алкохол – на много ранен етап процесът се стопира с добавянето на бренди, с което се повдига и градусът на виното.
Moscatel Oro е вторият вариант на москател – бутилка от него си закупих на връщане от Испания. Тук зърната не се сушат под интензивните слънчеви лъчи и гроздовият сок не е толкова сладък. Вместо в солера система, вината от този вид преминават през стареене в метални съдове и последващо хармонизиране в самото стъкло. Стоят не толкова сладки, както тези от рода Moscatel de Pasas, в което се убедих сам.
В случая с Kavalan Triple cask, не е упоменат нито видът москател, нито конкретният производител на олоросо и PX вината. Но уискито не ми се стори чак толкова сладко – според мен е възможно да е гласувано доверие на вино Moscatel Oro, доколкото в направата вече е било замесено прекалено сладкото вино педро хименес. При всяко положение обаче този драм стои почти коледно и празнично с водещите олоросо заемки.
Кавалан е малцова благинка, която почти всеки един от нас ентусиастите отъждествява с интензивно винено влияние. Или с интензивен спомен от новия дъб, ако е ползвана чисто нова бъчва. Това не се харесва на част от ценителите, които напълно резонно сочат, че това погубва облика на самия ечемичен алкохол. Несъмнено е така – той е неутрален по своя характер и влиянието на предходното съдържимо в бурето може лесно да го заглуши. Но аз нямам проблеми с това в случая. За мен Кавалан е тоталната противоположност на по-балансирания подход, както да речем е и едно силно опушено уиски. Но в това намирам чара му – не мога да консумирам наситения профил на тайванското уиски често, но когато си помисля за интензивна винена бомба, в съзнанието ми изплува точно този облик. И след като му се наситя с драм или два, забравям за него. И така до следващия пик в „жаждата“ ми за мощно винено участие. Такова, каквото има и в този Triple cask.
По-сериозен недостатък при това уиски /бутилката е с код от 04.07.2022/ откривам в ниския му градус. Кавалан е бранд, който обича по-високите му стойности, но за Triple cask е подбран законовия минимум от 40%, явно в опит да се поддържа и по-ниска цената му. И въпреки него, благинката се усеща приятно наситена и богата. Възрастта не е упомената, но при Кавалън това не е прецедент – климатът там способства за бързото съзряване на алкохола и дори и на пръв поглед млади по европейските разбирания напитки, могат да бъдат щедри и завършени в своето представяне.
Липсва текст дали цветът на течността е натурален – производителят се гордее, че не ползва карамел е150а, но тук изричен текст в този смисъл липсва. Нищо не се казва и за наличието на студена филтрация – след добавена вода уискито не се замъти, което ми дава основание да приема, че е възможно ползването на тази ненужна техника на „пречистване“ на алкохола от мастните ечемични съединения. Мястото на тази информация е на бутилката/ кутията – не я открих и в сайта на компанията.
Аромат – сладникаво усещане и очевидни винени нотки, асоциация с тъмен ром, с бренди, с череши и тъмен шоколад с череши. Долових още интензивен спомен за сини сливи, сладко от сини сливи, индийско орехче и карамфил, коледен щолен, зрели портокали, червени ябълки, нотки кожа, еспресо и орехов ликьор. Шери бомба. Сладко от боровинки, меласа, течен шоколад, шера/гроздов сок, петмез, ментов бонбон. С вода – кафе, още от нотките маджун/ петмез, олоросо профил. Подправки като ким и кимион, тъмен ром. Вкус – леко воднист, пикантност, лека сладост, обилно винено влияние, тъмни сушени плодове, портокали, бренди и тъмен ром, какао. Появи се и по-явна дървесност при второто отпиване, напомняща ми на чувство на трохи. Канела. С вода – намек за чили, доминират асоциациите с олоросо, но без киселинността. Финал – среден, препечено, сладост, интензивен винен спомен, орехи, сушени сини сливи, канела, форма на свежест. Отприщва слюноотделянето. С вода – пикантност, плодов мотив от тъмната гама, тъмно грозде.
Оценка: 87/100. Цена: около 140 лева.
В обобщение: винена бомба с духа на Испания.
