Whiskeytemple_Vladimir 
В края на август навлизам в състояние на почти постоянно описване на повлияни от винените бурета малцови уискита. В предишната статия ви разказвах за особеностите при продължителното ферментиране – материал, вдъхновен от холандския Милстън /Millstone Peated PX cask/, а днес ще стане дума за шотландската интерпретация по темата „младо уиски и взаимодействие с екс-винени бурета“. В предстоящите няколко статии отново ще нищим авантюрите между скоча и испанското/ португалското вино, но да не избързвам. И по наложила се вкусна традиция, ще спомена, че днешното представяне стана възможно благодарение на приятел, който ми услужи с бутилката си, за да мога да спретна няколко прилични снимки, с които да запълвам абзаците, в които не изливам словото си /Наздраве, Ивелине!/. И да – това на началната снимка са коледни лампички. Обяснението е просто – снимките направих пред декември, но едва преди десетина дни се заех да опитам напитката. Да започваме.
Крайбрежната дестилерия Гленгласа засили присъствието си на пазара в последните няколко години в две направления – „армия А“ /образно казано/ включваше редките уискита със завидна възраст, пълнени от по само една бъчва, докато по-младите и по-експериментални разновидности бяха обединени от факта, че при тях се търсеше достъпност и същевременно шарен ароматен и вкусов профил. Тази „армия Б“ е съставена от няколко уискита без посочена възраст, при които опушен или неопушен дестилат на производителя се комбинираха с различни винени бурета в търсене на по-богат характер. Днес ще ви разкажа за едно от тях – Glenglassaugh Pedro Ximenéz sherry wood finish single malt whisky, което се появи в продажба преди може би две години. Историята при него е следната – млад спирт /уискито не сочи възрастта си/, отлежавал първоначално в екс-бърбън бъчви е прехвърлен в заключителния си етап на стареене в бурета от шери педро хименез, като този период според информацията, която витае в интернет, би могъл да достигне и две години.
Останалато, което можем да си кажем да благинката е, че тя не е студено филтрирана, не е оцветена с карамел е150 /цветът се дължи основно на пресните винени бурета/, а алкохолното съдържание е 46%.
Аромат – обилна сладост, сушени плодове, тютюн за наргиле с мирис на червен плод, сушени сини сливи, стафиди киснати в алкохол, кожа, слаба парфюмност, подправки, сушени фурми, сладкиш със сушени фурми /стики тофи пудинг/, сладко от круши, интензивна плодова и сладка асоциация, която се засили с времето. Нюанс на сладко от червен плод, ванилов сладолед с плодов топинг /червен плод/, сладко от портокали, лимон, сгряващо усещане като от хот тоди /напитка, която се прави на базата на уиски – чай, мед, портокали/. С вода – шери влияние, влажна дървесина, мирис като от традиционен склад за уиски /прах, влага и аромат на изпаряващ се алкохол/, малини. Вкус – сладост, масленост,свежи тонове, винени заемки, пикантност, свеж плод, мента, долавя се и младостта на уискито. С вода – череши, дървесина, сладост, стафиди и боровинки киснати в ром. Финал – среден, препечен плод, киселинност, пикантност, свеж плодов мотив, нотки цитрус. С вода – сладникави плодови щрихи, сушени плодове от тъмната и червената гама.
Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 80-90 лв.
В обобщение: винена бомба – под интензивното влияние на PX се долавят младоликите белези на уискито.
