Whiskeytemple 
Вчера се видях с приятел в тукашен бар и нали е празничен сезон, решихме да се почерпим с по един 12-годишен Глендронах от наличния в бара. Знам го, тъй като и преди съм го опитвал и ми правеше впечатление, че освен с постоянно променящата му се цена, покрай него има и друга особеност – не ми се струваше еквивалентен на по-старите партиди, до които съм се докосвал. Но тъй като никога в бара не съм носил със себе си уиски от предишните години, не можех с категоричност да посоча с пръст разликите. И така до вчерашния ден, който си има интересна малцова предистория.
Преди вече доста години Стоян /по мой приятелски съвет/ опита за първи път уиски от дестилерията в същото това заведение и тъй като му хареса, реши да си закупи бутилка с достъпния тогава /става дума за периода 2015-2016г./ 12-годишен малц, за който той бе платил под 70 лева. Стъклото с уискито стоя дълго време в дома му до преди дни, когато Стоян го отвори, за да почерпи за именния си ден. И отзивите му бяха изцяло в позитивния спектър. Помолих го за мостра, за да го опитам отново, а Стоян ми предостави и бутилката си, за да подготвя снимките към статията. Оказа се, че шишокът му е бутилиран на 13.05.2014г. Това има своето важно значение за по-нататъшното изложение.
Вкъщи разполагах с други две бутилки на Глендронах 12. Едната, светлата на цвят на горния кадър, е бутилирана на 04.02.2019г. Бутилката по средата е тази на Стоян от 2014г., при отварянето на която коркът се е скъсал /вече се надявам да го е премахнал/. Тази с парафилма е бутилката ми от 11.07.2013г. Шишето в заведението пък бе партида от 2022г., а цветът ѝ наподобява този на разновидността от 2019г. Актуалните версии в продажба предполагам вече са с по-нова дата на бутилиране – вижте кода на гърба на стъклото. Най-новите експресии пък вече са облечени с новата визия на уискито, която не може да сбъркате с тази от снимките тук.
Още при първите вдишвания мнението на Стоян бе, че двете уискита /това от 2022г. и това от 2014г./ нямат сериозна допирна точка, като благинката от неговото стъкло се усеща като безапелационен победител. Към този момент все още не бях опитвал уискито му, но новата версия ми направи впечатлетие със своя интензивен, дори леко агресивен профил, в който водещ бе споменът за медена сладост, към който бих добавил лека асоциация с тъмни плодове, съответно за шери влияние. В никакъв случай не бих описал уискито като шери звяр. И след като довършихме разговора си и уискито в чашите пред нас, Стоян отскочи до дома си и ми предостави неговата колбичка, като преди това още в заведението ми остави щедра доза от него, отлята в стъклена миниатюра.
Приключих със снимките и преминах към опитването на малца от 2014г. Още от първото вдишване разбрах – усещането на Стоян бе в точно в целта. Двете уискита, макар и с еднаква визия и технология на отлежаване нямаха почти нищо общо. И двете са 12-годишни малца, и двете ползват олоросо и педро хименез бурета, пълнени са на 43% и в натурален цвят. Версиите на Глендронах от 2013/2014г. /визирам младите уискита от снимката/ всъщност са по-стари дестилати. Особено тези от 2013г., тъй като дестилерията не функционира между 1996г. и 2002г., което прави 12-годишната версия от 2013г. доста по-зряла/ стара. Съдейки по наситения цвят и по профила на уискито от 2014г. бих предположил, че и то съдържа бъчви с по-старо уиски, голяма част от които явно са били първо пълнене, а това ще обясни и интензивното винено усещане. При опитаното от мен в бара уиски пропорцията на първо и последващо ползваните бурета според мен е в полза на втората група, което заключение се подкрепя и от далеч по-светлия му цвят. Не бих предположил също, че уискито в бутилката от 2022г. е на повече от 12 години.
Налице е една основна обективна разлика между двете версии, която не мога да подмина. Уискито от 2014г. е продукт от епохата на Били Уокър, който към този момент притежаваше Глендронах, Гленгласа и Бенриах. По-новият роднина на малца е бутилиран под ръководството на алкохолния гигант Браун-Форман, който назначи Рейчъл Бари за мастър блендър в дестилерията. След като ги опитах в рамките на около два часа пределно ясно пролича различния подход на двата управленски органа, който е дал отражение и в усещането, оставено от напитките. И спокойно заявявам, че новият прочит не ми допада особено, като взема предвид харесвания от мен предишен стил на благинката.
Аромат – шоколадова експлозия, сушени фурми, тъмни сушени подправки тъмен ром, спомен за мириса на клечка кибрит, горена захар, сушени сини сливи, почти отсъстваща спиртност. Профилът на уискито го класифицира като шери звяр. Карамелизирани червени ябълки, шоколадови бисквити, кафе, тирамису, печен десерт със сушени тъмни плодове, кекс, карамфил. Огромно шери влияние. Сладкиш с карамфил/ стафиди и сушени плодове. Кола, бонбони с мирис на горски плод, тъмни боровинки, тофи крем, сладко от череши, лешников крем/ течен шоколад, затоплена гума, слаби следи от опушеност. Нотки бъз, орехи, петмез, препечена тиква с карамелизирана коричка, смлени орехи. С вода – винен букет, прах и водеща асоциация с шоколад. Вкус – спокоен, зрял и сладък профил, силно пропит от влиянието на шерито. Лека прашна нотка, характерна за малцовете на Глендронах от края на 90-те години, тъмни плодове, сушени подправки, печен сладкарски блат, джинджифил, восък, чувство на трохи. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, лека пикантност, восък, прах и шери заемки. Финал – среден, сладост, прашна нотка, сладка тъмна бира, шоколад, винени заемки, маслени ядки, слаби танини, сушени сини сливи, горски плодове, лек свеж мотив. С вода – слаби танини, тъмни плодове, лека киселинност, сладост, какао.
Оценка: 90-91/100. Цена: тази бутилка от 2014г. струваше между 60 и 70 лева. Новите експресии наближават 140 лева.
В обобщение: шери бомба, която се усеща по-зряло от посочената възраст на етикета. Нищо общо с разновидността от 2022г.
Здрасти, Влади,
Мисля, че на всеки що-годе информиран уиски любител би трябвало отдавна да му е ясно, че уискито на Glendronach, бутилирано по времето, когато Били Уокър беше начело на дестилерията, е една аномалия. Да, от тази аномалия много любители се облажиха с отлично уиски, на много разумна цена, но това мина и замина. Glendronach от онова време „се усеща по-зряло от посочената възраст на етикета“ просто, защото в бутилките се наливаше уиски, отлежало повече години. Най-вече заради 6 годишната пауза, през която дестилерията не е работила, но също и заради това, че според мен Били Уокър си е имал ясен план да напомпа имиджа на дестилерията (вкл. и пазарните й резултати), за да я направи по-апетитна за голям купувач, който да я лапне, заедно с Benriach и Glenglassaugh.
Между другото, Glendronach 12 в опаковката с тубуса, бутилирано през 2022 г. и в момента може да се купи за под 70 лв., но от чужбина. Из а тези пари си е съвсем приемливо уиски, че и отгоре, ако и да не се „усеща по-зряло от посочената възраст на етикета“. Цените на местния пазар според мен са резултат от нечистоплътни търговски практики, вероятно тръгващи още от вносителя.
Весела Нова Година!
Честита Нова година, Ники!
Нека бъде здрава и още по-успешна от предходната!
Прав си, че Глендронах бе една аномалия, но създадена целенасочено и това именно помогна марката да заеме позицията, на която сме свикнали в изминалите години да я виждаме. Факт е, че подобен ход с бутилиране на по-старо уиски под по-млад етикет е неизгоден за вече утвърдените компании, особено тези, управлявани от големи корпорации, търсещи бърза и максимално ефективна печалба. Но пък на тези от нас, които са преминали през онези бутилки и години актуалната тенденция изобщо не ни се нрави. Да, Дронах 12 в актуалния му вид при 70-80 лева би бил също добра оферта, но това няма как да се случи тук. Навън обикновено е около 100 лева и проблемът не е в цената му /не единствено/, а в това, че стои много по-различно от старите версии. Да, те са по-стари, но при тях е залагано и на по-пресни бурета от шери, а в настоящите партиди на GD 12 долавям повече влиянието на рефилките. А това в контекста на разпознаваемия профил на уискито не ми се харесва. Знам, че собствениците моето мнение не ги вълнува, но не съм единствен – знам какъв ще е моят отговор, за колегите ентусиасти не мога да говоря.
Поздрави и наздраве!
Спор няма, че времето на изключителното уиски Glendronach, на достъпна цена, си замина и никак не е ясно дали някога ще се върне. Тези, които са имали възможност да се насладят на качеството „от едно време“, ще си спомнят с умиление за него. Но и те, и останалите, ще трябва да си намерят други източници на подобно удоволствие, а такива не е като да няма и сега, като аз съм оптимист, че ще има и в бъдеще. Дали на етикета ще пише „Glendronach“ или друго и колко ще са му годините, ми е последна грижа, ако изобщо 🙂 Аз също съм направил своя избор по отношение на марката. Последната бутилка, която си купих, е именно 12 годишно Original, напълнена през 2020 г. Купих я, за да си имам издание в старата опаковка, на която си пишеше, че не е студено филтрирано. Тогава още не беше разчепкана историята с тоя надпис, защо новите собственици са решили да го махнат и дали уискито в бутилките ще се различава по този показател от преди.
И все пак, докато Glendronach 12 може да се купи за между 60 и 70 лв. отвън, аз ще го препоръчвам на всеки, който сега тръгва с малцовото уиски и иска да опита нещо прилично, лесно достъпно като профил, за разумна цена. Относно спекулантските цени у нас гласувам с портфейла си и горещо препоръчвам същото на всеки, който ми поиска мнението. И това е без оглед на марката.
Като стана дума за качество на бъчвите, коректно е да отбележим, че в бутилката от 2022 г. най-младият дестилат ще да е от 2009-2010 г., т.е. бъчвите са наляти след като Били Уокър и партньорите му присъединяват дестилерията към Benriach Distilling Company през 2008 г. и със сигурност новите собственици имат нула роля в това. Знаем, че погледът назад винаги е префектно ясен, та с оглед на това, което сме чули и видели последните години, с доста висока степен на вероятност можем да твърдим, че дедо Били не ще да се е охарчил за супер качествено дърво в годините преди да продаде трите дестилерии на „Браун-Форман“ през 2017 г. Нещо, което му беше основен ангажимент веднага, след като придоби Glenallachie. Ясно е, че щом новите собственици няма да се юрнат „за черните ни очи“ да бутилират „от старото“ като 12 годишно, като не е ясно и с какви резерви разполагат, а бъчвите на реално 12 години не са със същото качество, актуалните издания няма как да са като „от едно време“. Алтернативата би била новите собственици да направят и те като дедо Били в Glenallachie, и да почнат да финишират ударно огромни обеми уиски в активно дърво, за което явно или са нямали желание или са нямали план как да се случи.
Наздраве!