Whiskeytemple 
Понякога ми се отдава повод да опитам някои по-редки и скъпи уискита, което правя с най-голямо удоволствие. Давам си сметка, че реалността, в която живеем, по-скоро предполага да ви разказвам за по-достъпните напитки, което със сигурност би довело и до увеличаване и на посещаемостта в сайта – статията ми за Глен Орки е най-четеният материал тук, докато някои емблематични уиски срещи остават почти неоткрити. Мисля обаче, че уиски култура се гради и по двата начина – моето пътешествие започна с досег до встъпителните уискита /тук включвам и бърбъните, скоча и ирландските представители/, но постепенно в мен се зароди желание да докопам и по-лъскавите бутилки, за които предимно бях чувал.
Идеята ми се сбъдна със зачестилите уиски събития, сред които като най-интересно за мен се оформи Уиски шоуто, предлагащо възможност за опитване на благинки от високите етажи на индустрията. През 2019г. бях негов посетител, когато уиски дегустация бе поверена на Стюарт Бюкянън, представляващ „семейството“ на Глендронах, Бенриах и Гленгласа по света. Не съм и помислял да пропусна изявата му, по време на която пред нас бяха разгърнати шест /по спомен/ красиви представители на Дронах и Бенриах – дестилерии, в атмосферата на които с Яна вече се бяхме потопили през 2018г., като впечатленията ми от тях може да откриете през началната страница на блога, следвайки заглавната лента. Едно от уискитата от менюто ни по време на шоуто бе и 29-годишният Бенриах, за който става дума днес.
Напълно съм наясно, че 20-тина милитра не са количество, на база на което е лесно човек да формира усещане за даден дестилат. При някои мои бутилки забелязвам еволюцията с намаляване на количеството в стъклото и изместването му от въздух. Подобен идеален вариант обаче невинаги е възможен, особено когато пред нас стои по-стар дестилат, намирането на който би коствало много. Но пък подобен род дегустации ми позволяват да си изградя поне бегла представа за уискито пред мен, съответно да преценя дали си струва да мечтая за шишето или да насоча вниманието си другаде. От тази позиция възприемайте и оценките ми – още преди години разписах какво се крие зад тях. Не претенция да награждавам и възхвалявам за пред някого, а мой личен пътеводител, водещ ме в пазарните ми навици. Нека го наречем изпробване на „демо“ версия.
След това отклонение се насочвам към детайлите за конкретната колбичка. Уискито е дестилирано на 18.12.1986г. и е бутилирано през юни 2016г. /кодът на бутилката сочи датата 29.06.2016г./ на навършени пълни 29 години, като част от партида 13, в която са включени редица високоградусни малца на дестилерията. Уискито е леко опушено /Бенриах е многолик производител от Спейсайд, който познава както опушените уискита, така и практиката на тройната дестилация, която използва сравнително рядко/, като финалният етап на съзряването му преминава в олоросо бъчва от типа „бът“ с номер 7569. Не ми е известно каква по вид е била основната бъчва. Дестилатът е бутилиран при 51% алкохолно съдържание, в натурален цвят и в отсъствие на студено филтриране.
Аромат – интензивен мирис като от сушени тъмни плодове, лека опушеност, шоколад, какао. Влиянието на виното е водещо. Долових още спомен за какаов сладкиш със сушени тъмни плодове, препечен тъмен плод, сладко от вишни, сушени сини сливи, тютюн, сушени фурми, десерт стики тофи пудинг, сушени боровинки, боровинков чийзкейк, шоколадов десерт с фъстъци, захаросано петле/ горена захар, лека плодова киселинност и дори балсамико, шоколадов десерт с грозде, напитка с мирис на диня, бонбони с ухание на червен плод. Вода не съм добавял. Вкус – сладост, слаба пикантност, намек за опушеност, гроздов сок/ шера, боровинки, отприщва слюноотделянето, червен плод, карамел, препечен хляб, лека киселинност. Слаби танини. Финал – среден до траен, намек за опушеност, грозде, приятна пикантност, умерена сладост, сушени подправки, винено влияние.
Оценка: 91/100. Цена: вече се определя на вторичния пазар
В обобщение: уиски, което ми хареса във всеки свой компонент
