Dark Mode On / Off

Dailuaine 10 y.o. single refill sherry butt #DL12541 single malt whisky /Old Particular, Douglas Laing/

 Ние тук си нямаме сняг и леко влажното време позволи на зелената трева да избуее. Имаме си и плато, което поставя града в лека долина и това значително ни доближава до превода на името на дестилерията, дебютираща днес в блога – Далюан /Dailuaine/ се превежда точно като „долината на зелената трева“. Знаете ги шотландците – с долини, реки и безкрайни долини разполагат в излишък. И с това приликите между населеното място и намиращия се в Спейсайд производител секват. Но пък аз разполагам с бутилка, съдържаща 10-годишното уиски на марката, макар и пълнено от компанията „Дъглас Ленг“, а не от самия производител. Досещате се за какво ще разказвам днес – за свежия младок от снимката. Преди това обаче ще илюстрирам съдбата на дестилерията по познатия метод – с няколко абзаца, обобщаващи по-важните събития от историята ѝ.

 Началото било поставено през 1852г. от Уилям Макензи на няколко километра до градчето Аберлауър, като идеята била тя да се ползва от намиращата се в близост железница. Десетина години по-късно Макензи се споминал и собствеността върху Далюан била прехвърлена върху Джеймс Флеминг. Ако посетите Аберлауър, ще видите, че името на банкера стои на редица обекти, включително върху изграден мост и болница. Нещо още по-любопитно – роденият през 1830г. Флеминг се счита и за основател на дестилерията Аберлауър /впечатленията ми от посещението ни там са налични в блога/, която изградил малко по-късно, разполагайки вече с достатъчно опит, средства и достъп до зърно. Самият Флеминг бил дете на фермер, но му било предписано да не се занимава с тежък труд и това навярно го мотивирало да потърси реализация в развиващия се сегмент на уиски производството от средата и края на 19-ти век.

 През 70-те години на века към Флеминг се присъединил синът на Макензи и двамата реализирали мащабно обновление на Далюан, снабдявайки я с познатите ни „пагоди“, през които излизал димът от сушения на място ечемик и превърнали се вече във визуален символ на уиски производството от Шотландия и в наши дни. Романтична представа, която за нещастие днес е по-скоро симпатично архитектурно решение, а не реално действащ технологичен процес, тъй като повечето дестилерии купуват нужния им ечемик от големи комплекси. Не всички, разбира се.

 В началото на 20-ти век дестилерията пострадала сериозно от пожар, а малко по-късно затворила. През 20-те години на 20-ти век била придобита от „DCL“ – компания, която днес е наследена от „Диажио“. През 50-те години отново била засегната от пожар, след който била отново върната към живот, като бил увеличен и броят на медните казани. В по-ново време бил пуснат в продажба и официалният ботлинг, част от серията „Flora & Fauna“, но и към днешна дата продуктите на дестилерията са по-широко представени сред гамата на независимите бутилировачи.

 

 Благинката, предлагана от „Дъглас Ленг“, е била дестилирана през юли 2008г. 10 години по-късно, през юли 2018г. е била бутилирана, а аз я закупих през 2020г. Отлежавала е в ползвана вече бъчва от шери /refill sherry butt/ с номер DL12541, след което уискито е било напълнено при 48.4% алкохолно съдържание, в натуралния си цвят и в отсъствие на студена филтрация.

 Аромат – обилна нотка мед, малц, спомен за мириса на станиолчето от кутията с цигари, мая, сладко от круши, жълти круши, слаба пикантност, плодова сладост, лимонена кора, лимонада с мед, асоциация с мириса на вафла, но не тунквана, смлян пипер, свежа тревистост. Меденото усещане остава водещо, подпомагано от описаната вече асоциация със сладко от круши. Младостта на уискито е видна. С вода – отново сладко от круши, долавя се и игривия алкохол, като разгадах и съвсем слаба прилика с бонбони виолетки. Вкус – щедро сладък, пиперлив, мед, малц, сладък жълт плод, слаб цитрусов мотив, препечен яйчен крем или крем карамел. Бих казал, че ароматните асоциации се пренасят и при вкуса. С вода – сладост, подсладен лимон, усещане като от ананас и пикантност. Финал – къс до среден, захаросана лимонена кора, зелени лешници, цитрусово масло, сгряваща пикантност, сладост. С вода – пиперливост, танини и малцова сладост.

 Оценка: 87/100. Цена: беше около 120 лева, ако не бъркам.

 В обобщение: не особено богато уиски, което предлага характерните за региона медено-плодови асоциации. Намирам го приятна изненада, независимо, че не открих явни следи от шери отлежаването.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Препоръчани статии