Dark Mode On / Off

Benriach Latada 18 y.o. single malt whisky, madeira cask finish

  След като дестилерията Бенриах /Benriach/ бе „върната към живот“ от Били Уокър /при предхождащите го собственици тя изпълняваше спомагателни малцови функции и основното ѝ предназначение бе да формира ечемичния компонент от блендовете на компанията „Перно Рикар“/, постепенно продуктовата ѝ гама се разрасна и навлезе в непознати за нея води – ечемичният алкохол да се съчетава с шарена палитра от винени бурета, придаващи му красиви разнолики елементи. Може би на света съществуват любители на уискито, които не симпатизират на подобен подход, но аз категорично не съм сред тях особено, когато контролът е поет от знаещи хора, разбиращи до каква степен желаят да домоделират малцовия дестилат. С други думи, да разширят палитрата му от аромати и вкусови заемки, без да го превръщат в копие на самия винен сок. Именно тази политика мисля, че са спазвали и хората от Бенриах в онези отминали години. Уискито, което описвам днес, илюстрира това ми разбиране, защото комбинира умело опушен малц с не до там агресивно винено влияние. Не че отсъства – просто нежно дефинира границите си и не навлиза до край в земите на зърното. Представям ви пълнолетната Латада.

benriach-18-Latada-whiskeytemple-бенриах-блог-храм-на-уискито-малцово-уиски-глендронах-опушено-уиски-японско-уиски

 Latada е име, което е вдъхновено от техника по отглеждане на лозите от о-в Мадейра. Не го знаех, но готвейки се за ревюто, го прочетох в официалния сайт на Бенриах. Явно рекламният им отдел добре си е свършил работата, защото са подбрали тематично име за тази благинка – след дългогодишния престой в бурета от американски дъб /от американски дъб се произвеждат бъчвите за бърбън и тенеси уиски, но се ползва и направа на бурета за шери/, благинката е прехвърлена в дъбови бъчонки от виното мадейра. Не е упоменато конкретния вид на мадейрата, нито бодегата, която го е добила. Още по-интересното е, че уискито е опушено и то никак не малко. Дестилерията има опит и в двете направления /първото е ползването на вдъхновени от мадейрата бурета/, като в началния ценови сегмент може да откриете някои нейни сериозно опушени младоци. На финала на технологичната верига, 18-годишната отвара е бутилирана в естествен цвят, без студена филтрация и при 46% алкохолно съдържание. Това се е случило през 2015г.

 

 Аромат – сладникава опушеност, в която откривам спомен за боровинки и къпъни. Опушеността ми напомня на пепел от цигари или дори на мириса на пепелник. Към това се добавя усещане за прегорял плодов крем или прегоряло плодово сладко от тъмната гама, петмез, слаба пикантност, асоциация с мириса на влажен шкаф или дори мазе. Мирисът бих описал и като зимен заради ясно изразената опушеност. Появи се и асоциация с билки, напитка от типа на кола с мирис на череша, сладникав и опушен сос за барбекю и сладко от диви ягоди. С вода /добавих няколко капки/ – плодови асоциации, обвити в дим, опушен колбас и винено усещане. Вкус – сладникав, пикантен, опушен, леко мазен, стои спокойно и гладко. Спомен за зрял и сладък портокал или мандарина, тропически плод и далечна асоциация със сладко от червен плод. С вода – сладост, плодове от светлата гама, опушеност. Финал – среден до траен, опушеност, сладост, сгряваща пикантност, свежи ядки, зрял цитрус и почти отсъстващи танини. С вода – сладникави плодови тонове, опушеност и заемки от виното.

 Оценка: 86-87/100. Цена: вече не се предлага, но ми се върти спомен, че беше около 200 лева.

 В обобщение: уиски от Спейсайд, което според мен може да конкурира по опушеност някои от дестилатите от Айла.  

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Препоръчани статии