Whiskeytemple 
През 2004г. завърших средното си образование и се прехвърлих в София, за да поема по пътя на висшистите. Това не е особено релевантна информация – за мен със сигурност е такава, но за читателите на сайт за уиски ревюта навярно има нулева стойност. Но идеята е друга – опитвайки различни дестилати от произволни години и производители, аз откривам свои спомени, които обвързвам с фактология от производствения процес на напитката пред мен. И ги споделям с вас, защото сайтът е място за отразяване на лични изживявания и емоции, а не сух енциклопедичен справочник. Не е и автоматично преведена статия на български език в някакво електронно издание, която да гони единствено обем в работата на конкретния издател.
Kilkerran 16 y.o. не прави изключение от тази практика на обвързването на дадено събитие от моя живот с продукт от уиски индустрията. За първи път той бе пуснат в широка продажба през 2020г. и представлява най-старото общодостъпно уиски на Гленгайл /да, това е името на дестилерията, а не Килкерън/, добито след отпочването на производството там през тази 2004г. И от 2020г. всяка година получаваме по партида с този сравнително стар малц, основаващ на различни пропорции от бърбън, шери и ром отлежавал Килкерън. В третата статия за януари ще говорим за разновидността на кембълтаунската напитка от 2023г.
Защо дестилерията носи различно име от малцовата продукция? Родът Мичел, който притежава и намиращия се в същия двор производител Спрингбанк, притежава Гленгайл, но правата върху уиски с това име се държат от друга компания. И поради този юридически лабиринт на етикетите на Гленгайл малцовото уиски се обозначава с друго търговско име – Килкерън, което е вдъхновено от някогашното наименование на Кембълтаун. В този смисъл обяснението за причината за избора на конкретната марка, дадено на задния етикет на бутилката, не е докрай прецизно, тъй като спестява не до там романтичната причина за невъзможността благинката да се обозначи като Glengyle single malt whisky. Правни неволи.
В днешния уиски разказ става дума за разновидността на 16-годишния Килкерън, бутилирана през 2023г. /на 01.05.2023г./. За подготовката `и са ползвани три вида бурета – основният процент са екс-шери бъчвите, следвани от бърбън буретата и дъбовите съдове, в които преди това е съхраняван ром. Видът му не е известен. Малцът за направата на това уиски е леко опушен – напълно в унисон с традициите, внедрени в съседната дестилерия Спрингбанк /и двете успях да ги посетя през 2022г. и в сайта вече съм ги представял/. Благинката не е студено филтрирана и е презентирана в естествения си цвят. Градусите са 46.
Аромат – спомен за мириса на ванилия, пудра захар, нотки ромова есенция, крем шампанско, десерт „Наполеон“. Кроасан с крем кайсия. Лека опушеност и асоциация с бинт. Сладко от бели череши, мента, геврече, препечена филия със сладко от праскови. Мирисът оставя усещане за интензивна плодова сладост. Зряло жълто грозде, светли стафиди, крем брюле и интензивно усещане за сладко бяло десертно вино. Сок ананас, зрял ананас, постепенно се разви и по-тъмен шоколадово-кафеен аромат, съчетан с нотки мед, жълти ябълки и ягоди. С вода – ябълкова асоциация и щрихи сладкиш от бутер тесто с ванилово-плодов крем. Вкус – щедро сладък, носещ слаби танини, опушеност, сладък цитрус, мента, джинджифил, зрял жълт плод. Отприщва слюноотделянето. Намек за канела, щрудел с канела, медена сладост. С вода – ванилов сладкиш, гроздов сок, кокос, опушеност. Финал – среден, сладост, мента, етерично масло, плодово сладко от жълт плод, зряло жълто грозде, сгряваща пикантност, ванилов крем, зрял жълт плод, сладко шампанизирано вино. С вода – слаби танини, пикантност, но сладостта е водеща. Опушеност.
Оценка: 89-90/100. Цена: по спомен ми коства под 100 евро.
В обобщение: уиски с интензивен ванилово-плодов профил, носещо и добре интегрирана опушена нотка.
