Whiskeytemple 
В изпълнение на дадената дума в предишната статия, днес довършвам темата Глен Скоуша, описвайки нейната пълнолетна по нашите стандарти разновидност. Това е и най-старото уиски на производителя, с което разполагам – пазарът предлага вече не само 25-годишен малц на Скоуша, но и по-новата и малко по-млада 21-годишна версия. Тенденцията от настоящето е обаче тези бутилки да стоят далеч извън възможностите ми, по-старата търгувайки се за около и над 1000 лева, а втората – за около 300 евро. Левов еквивалент все още няма, защото не съм я срещал тук, но не очаквам да бъде съществено по-евтин.
Със Скоуша 18 положението вече също не е никак розово, поне откъм цена, защото варира между 250 и 300 лева. Това до скоро обаче не бе така и тук тази бутилка преди няколко години струваше около 150-160 лева. По това време в Германия пък костваше около 80 евро. От този времеви прозорец е и стъклото ми, достигнало до мен на цена от около 150 лева – спокойно мога да я нарека чудесна, отчитайки актуалните течения, а и съобразявайки качеството на заложеното в шишето уиски, което силно харесах.
Визията на бутилката също може би ви подсказва, че шишето е една идея по-неактуално. Понастоящем дизайнът на стъклото и етикета са леко променени, както различна е и стойността на изживяването. Предполагам, че тя ще ме откаже от бъдещи покупки на конкретния малцов дестилат от Кембълтаун, което е някак жалко, защото харесах тура в дестилерията, а и заради красивите впечатления, които това уиски остави в мен. Но подобен извод е важим за никак не малко марки.
Сами се ориентирате, че от времето на първото разливане на уиски от колбичката до днешното ѝ описание е преминал определен етап от време, в който ечемичният алкохол под влияние на въздуха успя да се развие доста. Началото на авантюрата ми с тази Скоуша /Яна ще ме бие, като разбере, че е имало авантюра – не ако, а когато, тъй като тя удря редакционно рамо след написването на статиите 🙂 / започна горе-долу преди година, когато заедно с приятели я опитахме за първи път в компанията на няколко други шантави уискита, за които ще стане дума съвсем скоро и които поне в този момент успяха да я засенчат с по-напористия си профил. Но, както вече стана дума, GS 18 навакса – за пореден път това ме убеди, че насладата от уискито не е тъждествена на спринт, а по-скоро на маратон, в който търпението и упорството се възнаграждават.
Какво прави това уиски толкова интересно според моите разбирания? Както при почти всяка версия на дестилерията от наши дни, и тук се откриват следи от опушеност. Да, те не са интензивни както при драмовете от Айла, но са си тук, обвити от останалите характеристики. Скоуша 18 преминава и през продължителен шери олоросо финиш – изрично задният етикет посочва, както и самият сайт на производителя, че след 17 години отлежаване в бурета от американски дъб /хогсхедс, бърбън бъчви/, благинката бива прехвърлена в екс-олоросо бурета първо пълнене за цяла година. А това си е сериозен период за доотлежаване. На финала уискито не преминава през студена филтрация и се бутилира при 46% алкохолно съдържание. Цветът може би е засилен с карамел е150а.
Аромат – спомен за мириса на сладки желирани бонбони, сладък грейпфрут, сладък портокал, манго, тропически плодове, сладко от жълт плод, ябълки, сушени кайсии, сок кайсии, ананас, сиропиран сладкиш със сироп/ компот от кайсии, щрудел с канела, жълто грозде, слаба опушеност и минералност, пикантност, охлаждащо усещане. Водеща е асоциацията с цитрус, съчетан със слабата нотка бинт. Долових и леко усещане като от зелени билки, крем от еклер, а след минути се разви по-тъмен нюанс, напомнящ ми на шоколадова вафла. С вода – мирис като от бъз, още от плодовите заемки, ванилов крем, лека опушеност и нотки обгорено дърво. Вкус – обилна сладост. Отдавна не бях срещал уиски с толкова ясно изразени сладки мотиви. Лека масленост, пикантност, усещане за прах, отчетлива асоциация със сладък зрял жълт плод, сладък сочен портокал, доза кайсиеви ядки и марципан, усещане за обгорено. С вода – още от сладостта, лека пикантност, опушеност и жълт плод. Финал – среден до траен, сладост, спомен за лека опушеност, прилика със сладко жълто грозде, дървесност, пиперливост, съвсем слаби танини, смлени орехи, лек свеж спомен и тревисто усещане, асоциация с вкуса на безалкохолно с вкус на сладък цитрус, малц, марината от кисели краставички и обгорено. С вода – сгряваща пиперливост, сладост и свежи ябълки и круши.
Оценка: 88-89/100. Цена: платих около 150 лева, но вече споменах актуалните ѝ стойности.
В обобщение: многопластово малцово уиски, носещо сериозна сладост и плодов характер, съчетан с нищожна опушеност и леко шери влияние.
