Whiskeytemple_Vladimir 
Benrinnes е съсед на други две дестилерии – Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бенринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.
Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.
Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.
Този път ботлингът е дело на „Гордън и Макфейл“. Може би ще се появи с по-широка дистрибуция и тук, но конкретната бутилка бе част от уиски дегустацията, проведена от Младен от бар Калда по време на Уиски фест 2017г. Подобни разновидности конзентрират вниманието си върху съществените белези на дестилата, не толкова върху рекламата. В случая с Бенринес, на задния етикет е посочена единствено годината на основаването му, която се различава от отразената в другите източници /Maltmadness и Scotchwhisky/, но това няма особено значение. В годините преди легитимиращия Акцизен акт от 1823г. много от известните ни дестилерии са функционирали извън закона под друго име, което се привързва с последващата им история за целите на рекламата. Навярно това е и обяснението, касаещо Бенринес и неговите незаконни предшественици. Това, което ме вълнува е, че уискито е бутилирано при 46% алкохолно съдържание, като част от продуктовата серия „Connoisseurs Choice“, че течността не е студено филтрирана, не е с подсилен цвят и че носи означение на възрастта си. Видно е, че благинката е произведена през 1998г. и след отлежаване в бъчви от шери, първо пълнене /hogshead/ е бутилирана през 2016г. на 17-18 години. Колко точна зависи от месеците на дестилация и пълнене в бутилките /престоят на уиски в стъклените бутилки не се брои при определяне на възрастта му и това, че го опитахме през 2017г. не означава, че уискито е отлежало в шишето/. Другото, което е добре да знаем, че съгласно шотландското законодателство съхранението на уиски в дъбови бъчви с обем над 700 литра също не се брои за отлежаване. А такива се ползват обикновено при пускане на партида от определен дестилат и обединяват уиски от традиционните по-малки бъчви. Нещо за аромата да ви споделя? Написаното по-долу се базира на току-що отворена бутилка и на няколкото минути от класа, които посветих на уискито.
Мирис – определено повлиян от виното /шери/, карамфил, подправки, сушен плод, праскови, сушени боровинки, компот от праскови, тирамису, карамел, сладникави карамелизирани ядки, препечено, шоколад /по-скоро млечен/ и форма на свежест. Вода не съм добавял. Вкус – пикантен, интензивен, сладост, спомен за кюспе, подправки, восък и леки танини. Финал – среден, асоциация с прегорял крем карамел или крем брюле, пикантност, сладост, сушени тъмни плодове, слаба дървесност.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не съм го срещал.
В обобщение: уиски с потенциал. Отлежаването в бъчви от шери, първо пълнене, не превръща дестилата в шери гигант и му позволява да запази игривия характер на спирта.
