Dark Mode On / Off

Benrinnes distilled 1998 – bottled 2016 single malt whsiky, Connoisseurs Choice

 
 Днес е време за поредната възхвала на древните монаси, развили умението да произвеждат бира, а впоследствие и уиски. Празничната музика ще зазвучи и в статия № 655 в блога Храм на уискито, където ще си побъбрим за един може би пълнолетен ботлинг, дестилиран през 1998г. в богатия на реки, води, усмихнати хора и малц район от Шотландия, известен в средите на почитателите на уискито като Спейсайд. Там, в подножието на планината Бенринес, се намира недооценената дестилерия със същото име, произвела уискито, изобразено на горната снимка. Недооценена е като малцов продукт, тъй като водещата `и роля е на стожер при изграждането на смесени уискита. А от срещите ми до момента с нейно малцово уиски съм научил, че то ми харесва. Не че съм опитвал хиляда нейни разновидности – в блога представянията `и вече стават три, а на път е и четвърто ревю, което отново ще се базира на ботлинг, предлаган от независими бутилировач. Да, всяка една от тези разновидности не е предлагана от компанията-собственик на дестилерията поради отредената `и основна роля на компонент за бленд индустрията. 
 


Benrinnes е съсед на други две дестилерии – Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бенринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.

 
 Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от „Distiller Company Ltd“, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант „Diageo“ /Диажио/.

 Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.

 Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.

 Този път ботлингът е дело на „Гордън и Макфейл“. Може би ще се появи с по-широка дистрибуция и тук, но конкретната бутилка бе част от уиски дегустацията, проведена от Младен от бар Калда по време на Уиски фест 2017г. Подобни разновидности конзентрират вниманието си върху съществените белези на дестилата, не толкова върху рекламата. В случая с Бенринес, на задния етикет е посочена единствено годината на основаването му, която се различава от отразената в другите източници /Maltmadness и Scotchwhisky/, но това няма особено значение. В годините преди легитимиращия Акцизен акт от 1823г. много от известните ни дестилерии са функционирали извън закона под друго име, което се привързва с последващата им история за целите на рекламата. Навярно това е и обяснението, касаещо Бенринес и неговите незаконни предшественици. Това, което ме вълнува е, че уискито е бутилирано при 46% алкохолно съдържание, като част от продуктовата серия „Connoisseurs Choice“, че течността не е студено филтрирана, не е с подсилен цвят и че носи означение на възрастта си. Видно е, че благинката е произведена през 1998г. и след отлежаване в бъчви от шери, първо пълнене /hogshead/ е бутилирана през 2016г. на 17-18 години. Колко точна зависи от месеците на дестилация и пълнене в бутилките /престоят на уиски в стъклените бутилки не се брои при определяне на възрастта му и това, че го опитахме през 2017г. не означава, че уискито е отлежало в шишето/. Другото, което е добре да знаем, че съгласно шотландското законодателство съхранението на уиски в дъбови бъчви с обем над 700 литра също не се брои за отлежаване. А такива се ползват обикновено при пускане на партида от определен дестилат и обединяват уиски от традиционните по-малки бъчви. Нещо за аромата да ви споделя? Написаното по-долу се базира на току-що отворена бутилка и на няколкото минути от класа, които посветих на уискито.

  
 Мирис – определено повлиян от виното /шери/, карамфил, подправки, сушен плод, праскови, сушени боровинки, компот от праскови, тирамису, карамел, сладникави карамелизирани ядки, препечено, шоколад /по-скоро млечен/ и форма на свежест. Вода не съм добавял. Вкус – пикантен, интензивен, сладост, спомен за кюспе, подправки, восък и леки танини. Финал – среден, асоциация с прегорял крем карамел или крем брюле, пикантност, сладост, сушени тъмни плодове, слаба дървесност.

Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не съм го срещал.

 В обобщение: уиски с потенциал. Отлежаването в бъчви от шери, първо пълнене, не превръща дестилата в шери гигант и му позволява да запази игривия характер на спирта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии