Dark Mode On / Off

The Glenturret Peated edition single malt whisky

 В началото на новата седмица ще ви представя едно уиски от дестилерията – ветеран, основана в края на 18-ти век /поне така се твърди/. До скоро продукцията на Глентурет /Glenturret/ имаше една единствена задача – да носи ухание и вкусов профил в тялото на смесените уискита от търговското семейство на компанията „Едрингтън“, която държи правата върху познатите ни марки „The Famous Grouse“ и „Cutty Sark“. В един момент на пазара се подвизаваше единствено 10-годишния ботлинг /представен вече в блога/ на дестилерията и термина „ветеран“ от началото на статията може би не е най-удачния. Навярно ще прочетете, че дестилерията наскоро навърши и 240 години от основаването си, което по мое мнение си е просто рекламен трик, за да се зашуми около производителя от Висините. Кое ме кара да мисля така? 

Дестилерията на Glenturret /Глентурет/ се води за най-старата в Шотландия. Като дата на основаването `и се сочи 1775г., което си е форма на засилена реклама. Защо? Първо, към онези години производството на уиски във Висините на Шотландия е било забранено от Кралския двор /поне не и масовото дестилиране – било е разрешено дестилиране на уиски в изключителни малки количества, често за лична консумация, която не е следвало да нарушава хегемонията на плащащите акциз производители от Низините/. Ако е функционирала някаква дестилерия то тя е била „незаконна“ по разбиранията на Короната. Едва през 1823г. е приет съвременния Акцизен акт, уреждащ справедливи граници на дължимия налог и регламентиращ реда за лицензиране на производствтото, въз основа на който редица производители излизат на бял свят. Ако възрастта на дестилерията се обвързва с някаква незаконна дейност преди векове, то почти всяка дестилерия може да проследи своите „корени“ до някой неизвестен кът на Шоландия, произвеждащ уиски и през 16-ти и 17-ти век. Истината е, че към 1775г. в района е функционирала незаконната дестилерия на Hosh. През 19-ти век именно тя придобила законен лиценз и през 1875г. името на дестилерията Hosh било променено на Glenturret /може би и поради факта, че в района през 30-те години на 19-ти век за кратко функционирала дестилерия със същото наименование/.

  В началото на 20-ти век собственици на Глентурет станали братята Мичел, които в началото на 20-те години прекратили производството, а малко по-късно фалирали. В следващите 30 години Глентурет потънала в забвение, а съоръженията за производство на уиски били разглобени, като складовете `и съхранявали земеделски инвентар на местни люде.

  През 1959г., когато светът започнал да гледа жадно към бутилките с уиски, дестилерията била върната към живот, когато била закупена от Джеймс Фейърли, който я снабдил наново с медни казани и ремонтирал занемарената сграда. „Въртележката“ на господарите се засилила и през идните години Глентурет сменила ръководството си многократно, за да се стигне до 1981г., когато била придобита от производителя на алкохол „Реми Коантро“, а по-късно от „Highland Distillers“ /Хайлънд Дистилърс/. Те от своя страна били погълнати от Edrington Group /Едрингтън Груп/ през 90-те години на 20-ти век. И така и към днешна дата, като през 2002г. в дестилерията били отделени площи, играещи ролята на „музей на смесеното уиски Famous Grouse“, в чийто състав Глентурет заема място.

 Това, което може би заслужава да се отбележи и което мен ме впечатлява повече от твърдяната дългогодишна история, е обстоятелството, че в Глентурет работят пет човека /поне така твърди официалния сайт/. Това са Нийл Камерън, мениджърът на дестилерията, Иън Ренуик, Брайън Гариък, Кени Смит и Иън Смит. На тези десет ръце се основава и не малкото количество добиван спирт, който в whisky.com бяха посочили като 400 000 литра. Ако към това прибавите и факта, че извличането на захарите от зърното посредством добавяната топла вода се осъществява на ръка /т.нар. процес „mashing“/, то ще получите доста приятен занаятчийски подход, който бих се радвал да получи повече внимание от собствениците на дестилерията под формата на нови малцови уискита.
 
 Именно ново уиски на дестилерията предлагам на вашето внимание днес. Отскоро в България вече се внасят младите три ботлинга на дестилерията. Това, което аз опитвам за вас днес е опушената версия – „Peated Edition“, мостра от която събираше прах в шкафчето ми може би от началото на тази година. На заглавната снимка „Peated“ е третата бутилка. Другите две разновидности се базират на шери отлежаване /Sherry cask/ и на стареене в американски и европейски бъчви от шери, както и в някогашни бърбън бъчви /Triple wood/. Не съм сигурен в какви бъчви старее „Peated Edition“, но според мен огромният процент от тях са ползвани вече бърбън бъчви, с вероятност са по-малко количество използвани неколкократно шери бъчви. The Glenturret Peated edition е уиски с 43% алкохолно съдържание, което е студено филтрирано и е с подсилен цвят /ползван е карамел Е150, за да се подсили въздействието му върху нашите възприятия/. От Peated Edition вече на пазара бяха пуснати няколко партиди, означение за номера на която може да откриете на етикета. Моята мостра мисля, че произлиза от партида 2, достъпна и в България.
 Аромат – сладникава опушеност, мед, билки, намек за ябълки, цитрус, цитрусово масло, лек медицински нюанс в опушеността, който ми напомни на не до там интензивен Ардбег. Нотки анасон, мента, зърно, зелена тревиста нотка, слаба пикантност, ванилов крем, канела, а след минути повече сладки жълти плодове, съчетани с нищожен винен мотив. С вода – плодово-ванилвото усещане се засилва, като към него бих прибавил по-слаба опушеност и спомен за пудра захар. Вкус – маслен, не силно интентизев, сладък, прашен, пикантен, носещ прилика с цитрус и цитрусова кора със слабо нагарчане, свежест, нотки препечено. При второто отпиване опушеността ми напомни на дим, като се усетих по-силно и пикантността, навярно дължаща се и на младостта на спирта. С вода – сладост и масленост, нотки нагарчащ цитрус и дим. Финал – къс до среден, малц, намек за зелени билки, хмел, бира, сладост, сладникав жълт плод, мента, сладникав лимон и още дим. С вода – сладникави лешници, малц, пушек, доза спирт и лимон.

Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни оценки/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: не особено богато и шарено уиски, което обаче автоматично не означава, че е лошо. Просто е младо. Бих го вместил като начален малц при по-сериозна дегустация на опушени уискита от о-в Айла.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram