Whiskeytemple_Vladimir 
Днес възнамерявам да ни „убия“ от умиление и позитивизъм – очаквайте само положителни емоции от следващите редове. И много снимки /очаквайте далеч повече снимки от предстоящия Whiskey Fest Sofia 2017, стартиращ след два дни/. Наистина много – цели 14 броя за героя. Така че, ако не си падате по хвалебствията, то тази статия не е за вас. А сега малко по-сериозно. В статия № 646 от блога Храм на уискито ще дебютира едномалцово уиски от младата шотландска дестилерия Гленгайл /Glengyle/. Уискито `и обаче не носи това име, а е наречено Килкеран /Kilkerran/. Вдъхновено е от старото наименование на град Кемпбълтаун на полуостров Кинтайър, но освен романтиката и препратките към миналото на района, изборът на име е предопределен и от друг далеч по-прагматичен факт. Правата върху името „Glengyle“ се държат от конкурентния уиски производител „Loch Lomond Group“, притежаващ третата функционираща дестилерия в Кемпбълтаун – Glen Scotia /Глен Скоуша/, 15-годишното уиски на която вече ви очаква няколко месеца назад в архива на блога /цъкнете линка в червено/. Но всяко нещо по реда и всеки ред с нещото си. В този смисъл, предлагам ви няколко мотивиращи изображения, пък после ще разнищим миналото и настоящето на Гленгайл/ Килкеран.
Напълно вероятно е, дори е разбираемо и очаквано, името Килкеран/ Гленгайл да не ви говори нищо. Все още. Корените на дестилерията са вплетени в далечния 19-ти век, когато през 1872г. е осноавана от Уилям Мичел, представител на рода Мичел, притежаващ и съседната /буквално/ дестилерия на Спрингбанк /Springbank/. Ако написаното ви звучи като малцово господство на рода Мичел, сте на прав път. В края на 19-ти век фамилията с нейните родословни разклонения е била най-силния производител на полуострова, надвиснал над остров Аран. Досущ като в драматичен роман, Уилям се скарал с брат си и напуснал управлението на Спрингбанк. Натрупаният опит той използвал, за да създаде конкурентата дестилерия Гленгайл, но началните години на 20-ти век сериозно засегнали района. Инфраструктурата все още не била добре развита, съпоставена с останалите част на големия остров Шотландия, избухнала и Първата световна война, което наложило почти всички 30 дестилерии на Кинтайър да прекратят производството на уиски.
Развихрилата се икономическа криза наложила продажбата на Гленгайл, която в началото на 20-те години на 20-ти век попаднала в ръцете на нови собственици. Някъде в средата на 20-те години обаче преустановила дейността си. През 40-те години братята Блок, притежаващи вече и дестилерията на Глен Скоуша, закупили Glengyle в опита да `и вдъхнат нов живот, но избухнала Втората световна война и дестилерията отново потънала в мрак и тишина.
В следващите войната години дестилерията не функционирала, а сградите `и се ползвали за други цели. През 2000г. обаче наследниците на фамилията Мичел, които и до днес управляват Спрингбанк, заформили нов търговски субект, който откупил мястото от /но не и правото върху името „Glengyle“/ и през 2004г. бил дестилиран първия за новия век спирт. Ще споделя, че преди време закупих 10-годишен Спрингбанк от началото на 21-век, в кутията на който имаше уведомление за предстоящото отваряне на Гленгайл и плановете за производство на уиски. Част от действията по подготовката на малца все още се извършват в Спрингбанк.
От 2009г. насам Гленгайл стартира инициатива да предлага годишно отлежало свое уиски, означено като „WIP“ /work in progress/. Първата партида бе в тираж от 9000 бутилки. През 2010г. бутилките нараснаха на 18 000 и така до 2015г., когато серията преустанови съществуването си, подготвяйки ни за първото 12-годишно уиски с името Килкеран. То дебютира през 2016г., а аз се сдобих с бутилка от него преди около половин година при престоя ни в Шотландия.
Стъклото бе отворено и онзи ден реших да го разходя сред природата. Неделният ден бе просто чудесен. Не прекалявам със суперлативите. Не беше горещ, не беше и студен. Предложи идеалното съчетание от температура и светлина, и с Яна поехме на една от нашите обиколки над Шумен. И преди съм споделял, че шуменското плато е магично място. Освен противоречивото тяло на паметника „1300 години България“, скулптурите в който приличат на механичните роботизирани войници от „Трансформърс“, на платото е разположена и древната Шуменска крепост, чиято история може да се проследи в античното римско и византийско управление. Малко преди да затвори достигнахме дверите `и и я разгледахме. Не се бях качвал тук от години. С бутилка и фотоапарат – никога. Вече преваляше късен следобед и подготвих малцовия младок за снимки. Крепостта е извисена високо над града и позволява запечатването на чудесни кадри, които споделям с вас в изпълнение на обещаната доза снимки и красоти от началото на статията.
Крепостта си разполага и с кула, която разкри прелестите на вече есенното плато. За наш късмет не я пазеше някой зъл магьосник и успяхме да се порадваме на Шумен от високо, който тихо посрещаше неделния ден в подножието на платото.
Подобни изживявания забавят хода на времето. Особено, когато са споделени с правилния човек. Усещането, което щедрото време дари ме мотивира вечерта да опитам Килкеран. Бяхме извървели над 15 км, но умората отсъстваше. Уискито, което виждате в чашите отлях в малко шишенце и му посветих част от неделната вечер. Да ви призная, при една снимките дори разлях 30-тина милилитра, но те попиха в основата на дървото, което ползвах са закрепване на бутилката и чашата и изпитах някаква форма на почти дебилна радост, че ечемик от Шотландия, макар и под формата на уиски, е напоил шуменско дърво.
Но всяка статия, независимо колко позитивна е, трябва да приключи. На финала на тази идва може би най-интересната част – думите за самото уиски. Течността е 12-годишна, бутилирана е при 46% алкохолно съдържание, в натуралния си цвят и в отсъствие на студена филтрация. Отлежава предимно в бъчви от бърбън, но се ползва и процент шери отлежал Килкеран. Ечемикът е леко опушен, което се долавя и при отпиване на благинката. Всичко описано е продължение на нечовешки добрата практика, позната ни още от продуктите на Спрингбанк. Нулев маркетинг, липса на натруфени рекламни тъпотии, писани от хора, които не хващали чаша с уиски и огромна доза занаятчийство. Уискито се продаваше като топъл хляб и без да е посветено на крал, викинг, автомобил, исторически момент или на хрумване на някой рекламен отдел.
Аромат – първото, което долових е силен приток на ванилия, съчетана с плодова екзотина нотка /банани, манго и ананас/, доза пикантност, намек за пушек, но не интензивен, по-скоро като от комин, цитрус /лимон/, лимонада, лимонени парченца поръсени с пудра захар, доза свежест и тревистост, малц, приятна младежка игривост, но не незрялост. Виненото влияние е сведено до минимум, позволявайки на спирта и бърбън бъчвите да ръководят изживяването. Спомен за клечка от кибрит, джинджифил, сушен жълт екзотичен плод, мед, лимонена есенция. След време по-отчетлива прилика с ананас, прашен под, зелени ябълки и свежа дървесина. С вода – сок ананас, намек за тютюн, слаб спомен за опушеност под формата на дим, сладост и зърно. Вкус – пикантност като от джинджифил. Не силна. Сладост, съчетана с леки танини, лимон, намек за лимонена кора, сладникави жълти плодове, мента, малц, далечен спомен за опушеност, слабо нагарчащи ядки, цитрусово масло. Отприщва слюноотделянето. Свежест и ванилия. С вода – ананас, банани, нежна пикантност и сладост. Финал – среден, пикантен, не прекомерно сладък, леко напомнящ на усещането от бяло вино, асоциация с цитрусова кора, лека опушеност, лешници, жълт плод. Зелена тревиста нотка и магданоз. С вода – сладост, малц, зелена билка, тоник, цитрус, далечен спомен за пушек.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: тук все още не се предлага.
В обобщение: пример за това как едно младо уиски може да бъде красиво и без да е доминирано от винени бъчви.
