Whiskeytemple_Vladimir 
Минути за уиски писателстване в късни доби. Този път делото захващам в 01.30 часа, но сега ме сполетя вдъхновението. Присетих се, че имам още останали мостри от миналия октомври, които пълних в бар Калдо преди Уиски фест 2016 /Whiskey Fest Sofia 2016/ и след като опитах една от тях преди няколко дни, днес се наканих да я представя. Запознайте се с Benriach Cask strength single malt whisky, Batch 1. Кое отличава този Бенриах от останалите му събратя? Дестилерията до преди няколко години като че ли бе забравена от света. Собствениците `и от края на 20-ти и началото на 21-ви век не считаха за нужно да акценират върху произвежданото от нея малцово уиски, ползвайки го „анонимно“ за смесените си, бленд уискита, без много да афишират силните му черти. Така се случи, че друго търговско обединение, предвождано от Били Уокър, по-късно закупи дестилерията и я върна към малцовия път. За наше щастие складовете на намиращия се в шотландския район Спейсайд производител бяха добре заредени и под новото вещо ръководство светът опозна силата на Бенриах. По-късно сосбствениците `и придобиха и дестилерията на Глендронах и започнаха регулярно да представят все нови и нови техни вариации. Заедно заформиха малцов тандем от достъпни /има и доста скъпи и редки ботлинзи/ и вкусни изкушения, налагайки практиката уискито да се пълни при по-висок от 40% алкохолен градус, без ползването на карамел Е150 и без да се прибяга до процеса на студеното филтриране. Не стига това, но бутилките не пропускаха да изпъчат гордо етикети, разкриващи конкретната им възраст. Междувременно светът ставаше все по-гладен за уиски, в това число и за малцово. Правя това уточнение, тъй като все още продажбите му са значително по-слаби като количество от тези на смесените уискита. Поради това много производители се ориентираха към предлагането на дестилати, без посочване на възрастта им. Вместо нея на етикета се поставя име, което при големите играчи умело или не е обвързано с някакъв повод от настоящето или значим момент от миналото. Бенриах също прибягна до този ход с уискито от горната снимка, но пропусна досадната част с поставянето на лъскаво име. Вместо това, през 2016г. реши да обогати гамата си т.нар. „Cask strength“.
Може би вече сте разгадали мистерията около течността. Ако не сте, нека ви помогна. Името отразява факта, че уискито е бутилирано с висок градус, който не е разреждан с вода преди бутилирането му. Това е първият подобен ботлинг на Бенриах и затова може да го откриете като Партида първа /batch 1/. Имайте предвид, че малцовата благинка не е пълнена само от една бъчва. Не съм сигурен колко точно бъчви са били ползвани, но със сигурност не са били малко. Смесени са заедно в голям съд, след което всяка една бутилка от партидата е напълнена с еднакъв градус о 57,2%. Липсата на разреждане с вода предопределя и името му „cask strength“ – с градуса на бъчвата. Какви по вид бъчви са ползвани? Смятам, че основаната част са такива от бърбън, първо и последващо пълнене. Може би има и уиски, съхранявано от шери бъчви. Но това са само моите предположения. За възрастта на малца също мога единствено да гадая, като бих се насочил около 7-8 години. Това, което знам със сигурност е, че той не е студено филтриран и е презентиран в напълно естествения си цвят.
Аромат – презрели ябълки, печени и леко накиселяващи ябълки и круши с канела, щрудел, екзотични плодове, манго и ананас, папая, влажна дървесина, плодова сладост, спомен за уиски, финиширало стареенето си в бъчви от мадейра, доза пикантност. Поне на нос не усетих неприятна младост или спиртност. За секунди ми напомни и на холандското уиски Милстън /Millstone/. Нотки сушени кайсии, сладко от кайсии или пюре от ябълки круши, ванилия, мая, козуначено тесто, намек за бадеми. С вода – още повече екзотика под формата на свежи плодове, сладко от жълти плодове, портокали кумкуат, ванилов крем, крем брюле, канела, сладко от кайсии. Вкус – обилна сладост, малц, пикантност, свежи жълти ябълки и круши, заемки бърбън, отприщва слюноотделянето, кайсии, масленост, горчивина липсва. С вода – сладост, билки, свежи плодове, пикантност, но по-приятелски настроена, круши. Финал – среден, малц, спомен за цитрус, сладост, пикантност, препечено, почти нулеви танини, свежи плодове от жълтата гама, масленост и още сушени кайсии. С вода – свежест, лакта, сладост и леко нагарчане.
Оценка: 83-84/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 100 лв.
В обобщение: не особено богато младо уиски, което обаче ме изненада с достъпния си пивък профил.
