Dark Mode On / Off

BenRiach 15 y.o. Madeira cask finish single malt whisky, 2017 re-review


  „Hello, it’s me. I was wondering if after all these years you’d like to meet … “ И тук влиза вече Адел, довършвайки песента си, известна като „Здравей“ /Hello/. Приветствам ви с едно „здравейте“, само за да ви подскажа, че попадате в блога Храм на уискито тъкмо на време за статия № 647, която вече се пече на 46 градуса. Заигравката с творбата на британската певица също не бе случайно. Днес се завръщам повторно към едно уискито, чийто първо представяне тук бе през октомври 2015г., т.е. преди повече от две години. Тогава отворих бутилката с красивия зелен етикет от горната снимка, която пък направих на варненския бряг през март или април тази година. Уискито, което отново поблазни любопитството ми е BenRiach 15 y.o. single malt, Madeira wood finish. Този 15-годишен Бенриак е част от представената някъде през 2006г. серия от ботлинзи на компания, всеки един от които първоначално е отлежавал в бъчви от бърбън, преди финален период на доотлежаване в бъчви от вино или ром. В блога са налични други две статии на подобни дестилати – единият финиширал стареенето си в бъчви от тъмен ром, а другият в бъчви от шери педро хименез. Днешната благинка ползва бъчви от португалското вино мадейра /от винарна Henriques & Henriques, основана от Гоншалвес Енрикес през 1850г./, произвеждано на португалския архипелаг Мадейра, отседнал във водите на Атлантическия океан.

 Причините за повторното му ревюиране са няколко: първо, защото разполагам с цяла бутилка под ръка, второ, защото първите ми впечатления се градят около прясно отворено стъкло, при което въздухът не бе успял да отпусне течността и трето, защото с времето и моите възприятия са се развили. Бях уверен, че след време уискито ще стане още по-вкусно /първото му представяне е налично тук/. И ето че с началото на хладното време ми се отдаде време, възможност и желание отново да преразгледам делото на намиращия се в шотландския регион Спейсайд производител.
 Самото вино не ми е любимо, тъй като ми напомня на храна от детинските ми години, с която прекалих. На нея ми напомня и кленовият сироп, но това е друга тема. Вместо него предпочитам порто руби /ruby port/. Но пък уискито, отлежавало в бъчви от мадейра намирам за доста приятно и спомените ми от подобни благинки са изцяло позитивни /в блога съм описвал вече Penderyn Madeira и Glenfiddich 19 Madeira finish/. 
 И този представител на Бенриак е бутилиран в натуралния си цвят, при 46% алкохол, без студена филтрация. Вече споменах принципа на отлежаване – близо 15 години в бъчви от бърбън и финиш в такива от мадейра. Цената му също бе достатъчно привлекателна, за да ме мотивира да го купя – коства ми 95 лв., но вече тази версия не се намира. Или поне аз не съм я срещал, което е жалко, тъй като малцът ми хареса и ако можех бих грабнал една-две бутилки. Ако не ме хванат, разбира се. 🙂
 Аромат – спомен за желирани бонбони или бонбони маршмелоу, приличащи на ядливи дунапренчета. Спомен за кола, боровинки, млечен шоколад, приятна дървесност и пикантност, шоколад със стафиди и боровинки, череши киснати в алкохол, фъдж, карамел, презрели праскови, мармалад от портокали, захарно петле, приятна сладост, манго и плодово сладко от него, което ползват при някои от сладоледите на грамаж. Карамфил, сладко от жълт плод, стафиди поляти с масло и ром, печен сладкиш със стафиди и сладко от бели череши или от праскови. След минути мирисът стана по-тъмен, носейки спомен като от шери. Напомни ми и на мириса на препечена плодова коричка от жълт плод. След още престой в чашата споменатите в началото асоциации с желирани бонбони с екзотични плодови аромати се засилиха. С вода – цитруси и екзотични тропически плодове, отчетлива сладост, сладко от кайсии и шоколад във фонов режим. Вкус – обилна малцова сладост, пикантност, сладко от жълти плодове, лек намек за джинджифил, сушени праскови или кайсии, портокалови резенки, слаби танини, нежна дървесна нотка, приятна масленост, мента, кокос, десертче с кокос. Отприщва слюноотделянето. При второто отпиване усетих сладост, пикантност, плодов сок, фреш от ябълки и круши, стафиди и лека свежест. С вода – дървесност, прегорял крем карамел, лакта, кафе, но без горчивината. Финал – среден до траен, мадейра влиянието се проявява, последвано от слабо нагарчащи ядки, отново мента, свежа тревистост, напомняща ми на магданоз, пикантност, подправки, слаби танини, доминирани от сладостта, портокалово масло и и кора, масленост. Спомен за леко нагарчащ лешник, портокалов мармалад. По-късно още пикантност, асоциация с плодово сладко и повече танини. С вода – малц, сладост, тревистост, сушени плодове от светлата гама. 

  Оценка: 89-90/100 /последвайте линка в червена за още подобни статии/. Цена: вече не се предлага.

  В обобщение: уиски, което напълно покрива представата ми за малцова вкусотия, повлияна в достатъчна степен от виното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram