Whiskeytemple_Vladimir 
Преди няколко дни отново тършувах из редиците мостри, които съм отливал в изминалите месеци. Представете си малки шишенца като това от снимката, наредени в шкаф, всяко с различен цвят и съдържима течност. Това, което ги обединява бе грозноватия начин, по който съм ги надписал, но калиграфията никога не ми е била силна страна. Бях забравил какво точно съм пълнил и неволно бях пренебрегнал уискито от снимката. Спомням си, че го заредих преди Уиски фест 2016г., когато гостувах в бар Masterpiece /Мастърпийс/, но по ред причини не успявах да го вместя за ревю. Присетих се за него при подготвянето на статията за Arran Sauternes cask finish, която вече може да прочетете в блога. Оказа се, че мострата с Аран Амароне /Arran Amarone/ се бе скрила зад други стъкларии и когато ги разбутах тя жертвоготовно се търколи към ръката ми. Пък нали съм културно творение на природата и не успях да `и откажа. И не след дълго я прехвърлих към чашата.
С ясното съзнание съм, че горната снимка от фотографска страна е далеч добре композирана. Аз обаче не съм фотограф и мога да си позволя подобни „гафове“, особено ако целя нещо с тях. В случая искам да акцентирам, че в по-тъмната чаша във фонов режим се крие далеч по-тъмна отвара, която назоваваме с името „Amarone della Valpolicella„. Вдясно от нея пък е собствената ми бутилка от уискито, което ни събира днес – Arran Amarone cask finish single malt whisky. Досещате се, че двете имат нещо общо – уискито е прекарало известен период именно в бъчви от италианското вино амароне. Не знам коя винарна от района на Верона е дарила бъчвите си, но за щастие аз разполагах с шише, съхраняващо амароне на винарната „Tenuta Pule„, намираща се в знаменития център на винената индустрия на Италия. Затова реших да проверя доколко полусухото вино от Верона може да бъде припознато в уискито от шотландския о-в Аран. По цвета на зърнената отвара може да предположим, че са ползвани пресни, може би още мокри бъчви, тъй като тази разновидност на Аран е доста тъмна, да не кажа червеникава, а както знаем едноименното малцово уиски не е оцветено с карамел Е150а.
Все още не съм се потопил в света на виното и не бих могъл да ви дам чак толкова полезна информация за амаронето. Но пък преди да опиша Аран, искам да ви пресъздам впечатленията си от виното, посредством кратките си бележки. Правя го, защото съм на мнение, че характерът на уискито, ползвало винени бъчви, се опознава най-добре при изследването на самото вино. Това не винаги е възможно по ред обективни причини, най-често поради липса на информация за конкретния винен производител, от когото са закупени, но и близките родови прилики между отделните интерпретации на винената напитка намирам за полезни.
Та, Амаронето, което опитах бе доста тъмно и на цвят, и на мирис и вкус. Бутилирано е при 16% алкохолно съдържание и на мирис силно ми напомни на порто тип „тауни“ /tawny/ или на полусухо шери олоросо/ мадейра. Долових солидни тъмноплодови нотки на ност, вдъхновени от мириса на сушените плодове като сините сливи, нотка ядки, маджун/ кленов сироп, сладко от круши, танини, какао, бадеми и тютюн. Вкусът бе сладникав, носещ следи от танини, прилика със сладко от тъмен плод, споменатото порто „тауни“, отново ядки, подправки, накиселяващ, но сладък портокал. Финалът донесе заемки тъмни стафиди, още ядки, танини, нежна сладост и букет от тъмни сушени плодове, съчетани с цитрус. Признавам си, че виното ми хареса и с удоволствие бих си набавил още няколко бутилки от него. По спомен бе под 20 лв.
Може би забравих да отбележа, че първо опитах уискито, но сега обърнах реда на представяне на двете напитки. Опитах се да търся прилики между тях, но единствено на нос. Отпиването на виното изчака своя ред след описването на уискито. И като казах уиски, нека поговорим малко и за него. Разбрахте, че цветът му не е подправен с карамел Е150а. Течността е едномалцова – получена е в една дестилерия при дестилиране на малцова /ечемична/ течност, наричана „wash“ /уош/. Аран Амароне е бутилиран при 50% алкохолно съдържание и не е студено филтриран. Отлежава основно в „традиционни“ бъчви, закупени преди това от неизвестен бърбън производител, преди финалните месеци на досъзряване в тези, съхранявали тъмното амароне /технология, известна като „финиширане на уискито“/. Възрастта на уискито не е посочена, но не бих му дал повече от 6-7 години. Това обаче е предположение.
Аромат – малц, ябълки, намек за червени плодове, малини, нар, череши, пикантност и младежки облик. Винени заемки, които обаче не бих определил като аналогични на тези на амаронето. Свежест, сгряващо усещане, презряло червено грозде, лека кисела нотка като от цитрус, лека сладост, зелени круши. Обликът на уискито се доминира от свежестта и асоциацията с червени плодове, сладко от тях или топниг с аромат на червен плод. В някаква степен ми напомни на уиски с порто финиш – прилика в далечна степен с Tomatin 14 y.o. tawny port finish. Прилика с уханието на малинов чийзкейк или ягодово сорбе. С вода – нежни плодови тонове, сладки мотиви като от вино розе, гроздов сок /шера/. Вкус – пикантен, нотки мед, сладникав, свежо плодов, зърно, билки, отприщва слюноотделянето, носещ намек за червен плод и сухота при второто отпиване. Долових и цутрис, но слабо нагарчащ. С вода – сладост, плодове от червената гама, препечено геврече, дървесина и приятна пикантност. Финал – къс до среден, слаби танини, сладост, свежест като от зряла ябълка, череши, пикантност, мед, червен портокал, магданоз и лека сухота. С вода – слаба сладост, сушен червен плод, препечено тестено изделие, сухота и сурови лешници.
Оценка: 82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 90 лв /по спомен/.
В обобщение: уиски с изявен алкохолен облик, съчетан с нежни нюанси на червен плод. Наречете го уиски за плодов десерт или аперитив.
