Whiskeytemple_Vladimir 
„Повторен дебют“ на 12-годишния Дийнстън на страниците в блога Храм на уискито – мястото в България, където уискито се представя на български език, без значение от вида и произхода му. „Повторен дебют“ е вътрешно противоречиво понятие, знам го, но го ползвах неслучайно. Може би преди около 3-4 месеца ви представих вече младия Дийнстън, но бележките ми за него се базираха на уискито, което открих в бар Masterpiece в София. Тогава течността ме впечатли и доста ми хареса. Но качествата на един дестилат се отразяват не в мнението на един човек, а по възможност чрез впечатленията на мнозина. Затова реших да го представя на Яна по време на шотландските ни премеждия, за да чуя и нейното мнение по въпроса /нейни са бележките и оценката, които може да прочетете по-долу/. Самата дестилерия е повече от непозната и е напълно вероятно да бъде пренебрегната от повечето потенциални купувачи на уиски именно поради този факт, което по мое мнение би било грешка. Но все пак това е само личното ми становище и затова потърсих съдействието на Яна. Някога Дийнстън е била памучна фабрика и за нуждите на производството си е генерирала сама количеството електроенергия, посредством водите на река Тийт /Teith/. Районът, в който била разположена фабриката бил благодатен за земеделие и няколко века то изхранвало живеещите на место работници. Едва през 1965г. бива преустроена в дестилерия за производство на малцово уиски.
Новото предназначение изискало основен ремонт и през 1966г. започнало производството нa уиски. Едно от първите произведени уискита носело името „Old Bannockburn“.
В следващите няколко години собствеността върху дестилерията се сменила и в края на 60-те години била придобита от „Invergordon Distillers“, които през 1974г. пуснали първия едномалцов продукт, носещ името „Дийнстън“.
Британската криза и не до там добре приетото към онези години уиски довели до преустановяване на производството през 1982г. Затишието траело до началото на 90-те години, когато новите собственици, Burn Stewart Distillers Limited, подменили производствените средства с нови. През 2013г. Бърн Стюарт били закупени от южноафриканската компания Distell, под ръководството на която на пазара били пуснати 18 и 20-годишни едномалцови уискита, а уиски от дестилерията може да бъде открито и в редица блендове като „Scottish Leader“.
Интересен факт е, че собствениците от Дистел притежават още няколко шотландски производителя: Bunnahabhain и Ledaig/ Tobermory. При всеки един от техните основни ботлинги алкохолният градус е 46,3%, а уискитата се бутилират в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация.
Друг интересен факт за Дийнстън е, че за производството на уискито се ползва единствено био шотландски ечемик /поне така твърди добрия „чичко“ Интернет/. Липсата на бляскава история и шумотевица около дестилерията може плашат едни, а други радва, тъй като задължава производителя да влага повече усилия от утвърдените конкуренти в борбата за дял от портмонето ни. Аз съм от втората категория, която не обича прехвалените геройства и мерене на коефициенти в таблиците на най-колекционираните брандове. Важното за мен е, че уискито от настоящата статия смело показва възрастта си, която в никакъв случай не е порок. 12 години са сравнително нисък праг на стареене и е напълно възможно „неравностите“ по пътя към съвършенството все още да не са запълнени от контакта с дървото. Но именно младостта е удачното време за подобни „несъвършенства“. Дийнстън е бутилиран при 46,3% алкохолно съдържание, без добавени оцветители и без студена филтрация, които аз намирам за друг негов силен коз. Отлежаването му в някогашни бърбън бъчви също намирам за удачен вариант, при който на преден план би изпъкнал именно младоликият все още спирт, не толкова предходното съдържимо или пък самото дърво. Всичко изрброено намира своето логично продължение в изписването на англиски на името на самия продукт, който описвам: Deanston 12 y.o. single malt whisky. А сега е време за бележките на Яна.
Аромат – пикантен, оставящ сгряващо усещане, нотки малини, вишни, червени плодове, пикантни подправки, дървесност, асоциация с кожа, сушени плодове, мирис на готвено ястие с месо, мая, прясно изпечен хляб, ванилия, карамел и карамелова сладост. Нотки мед, спомен за филия с мед и масло. Мармалад. С вода – още ванилия, спомен за ванилов крем, крем брюле, крем карамел, банани, карамелизиран банан, свежест, ванилово-бананов сладолед, сладост и нюанс пъпеш. Лимонови сладки с масло. Вкус – суховат, пикантен, дървесен, асоциация с мокра почва, слабо нагарчащо усещане, танини. С вода – дървесност, намек за прах, слаба сладост, ванилия, пикантност, яйчен крем и боров мед. Финал – среден, сгряващ, дървесен, танини, мазни ядки като кашу или шам фъстък, пикантност и едвам доловима сладост. С вода – ванилия, сгряващо усещане, отново слаба сладост, дървесност.
Оценка: 86/100 /последвайте червения линк за още статии, съдържащи подобна оценка/. Цена: на запад е между 40 и 50 евро.
