Dark Mode On / Off

Deanston 18 y.o. single malt whisky, bourbon cask finish, batch 3

 Макар и далеч от Шотландия, спомените за нея постоянно са около мен – било заради снимките, направени там, било заради някои уискита, които вече асоциирам с изминалите ни посещения в земята на уискито. Такава благинка ще опиша днес – при последното ни посещение Яна се довери на избора ми и опита Deanston 18 y.o.bourbon cask finish в бара на хотел „Крагелахи“. По-предишната година я подложих отново на изпитанието „Дийнстън“, но тогава в чашата бе младият 12-годишен вариант, който не успя да я впечатли. Пълнолетният му батко обаче `и се хареса. Аз само го подуших, тъй като бях зает с друг драм, но това ми бе достатъчно да реша да си набавя бутилка от него. В началото на тази година изпълних обещанието си, след като в Master of malt го бяха пуснали на промоционална цена /около 120 лв./. Сайтът им предлага и закупуването на мостри от различни напитки – възползвах се от тази възможност и грабнах 30 мл. от Deanston 18 y.o., които отворих онзи ден. Това обяснява и присъствието на малкото шишенце на следващите снимки и затворената голяма бутилка.
 
 
 
 
 Продуктите на тази шотландска дестилерия се срещат и тук – не всички, но 12-годишното им уиски съм намирал за около 100 лв. Гамата на марката тепърва се разраства и може би в някой слънчев или дъждовен ден ще получи широка дистрибуция и тук. А каква е историята `и?
 
 Някога Дийнстън е била памучна фабрика и за нуждите на производството си е генерирала сама количеството електроенергия, посредством водите на река Тийт /Teith/. Районът, в който била разположена фабриката бил благодатен за земеделие и няколко века то изхранвало живеещите на место работници. Едва през 1965г. бива преустроена в дестилерия за производство на малцово уиски. Новото предназначение изискало основен ремонт и през 1966г. започнало производството нa „водата на живота“. Едно от първите произведени уискита носело името „Old Bannockburn“. В следващите няколко години собствеността върху дестилерията се сменила и в края на 60-те години била придобита от „Invergordon Distillers“, които през 1974г. пуснали първия едномалцов продукт, носещ името „Дийнстън“.
 
 Британската криза и не до там добре приетото към онези години уиски довели до преустановяване на производството през 1982г. Затишието траело до началото на 90-те години, когато новите собственици, „Burn Stewart Distillers Limited“, подменили производствените средства с нови. През 2013г. „Бърн Стюарт“ били закупени от южноафриканската компания Distell, под ръководството на която на пазара били пуснати 18 и 20-годишни едномалцови уискита, а уиски от дестилерията може да бъде открито и в редица блендове като „Scottish Leader“.
 
 Интересен факт е, че собствениците от „Дистел“ притежават още няколко шотландски производителя: Bunnahabhain и Ledaig/ Tobermory. При всеки един от техните основни ботлинзи алкохолният градус е 46,3%, а уискитата се бутилират в натурален цвят /!/ и в отсъствие на студена филтрация.
 
 
 В секцията с уискитата в сайта на шотландския производител Дийнстън 18 е описан като лимитирано предложение. Не знам до колко това е така, тъй като от него вече бяха пуснати три партиди, но никъде не бе упоменато от колко бутилки се състояха. Тази версия се отличава и с още една особеност, която аз намирам за интересна – уискито финишира съзряването си в бъчви от бърбън, като някъде четох /виж следващия абзац/, че те са първо пълнене /т.е. този Дийнстън е първото шотландско уиски след изчерпването на бърбъна/. В сайта обаче не успях да открия информация за началното му отлежаване.
 
 
 Правя следното уточнение: написаното по-горе важи за уискито с визията, която виждате на снимките от настоящата статия. От 2019г. Deanston 18 получи нов дизайн и в категорията „магазин“ на сайта бе поместена подробна информация относно вида на матурацията, която предполагам се отнася и за версиите с предходния облик. Там вече е отразено, че първоначално Дийнстън 18 отлежава в бурета от бърбън, второ пълнене, след което бива прехвърлен в по-нови бърбън бъчви, първо пълнене.
 
 
 Градусът на изкушението е 46,3%, който се превърна в стандарт за компанията-собственик. Освен това, уискито не е студено филтрирано – пише го и на предния етикет и в сайта. Благинката не е оцветена с карамел е150 – на задния етикет не е отразено ползването на карамел сред съставките на уискито /malted barley, water/. Като натурален е описан цветът и в сайта на производителя.



 Аромат – какао, пикантност, мед, зърно, доза спиртност, свеж лимон, праскови, ядки, череши, жълт сушен плод, ацетон, тревистост, нотка шоколад, печени жълти ябълки, дървесина, крем карамел, какаов десерт, сушен тъмен плод, канела, вишни, лимонена кора. С вода – анасон, лимон, лимонени бонбони, зърно и канела. Вкус – сладост, пикантност, восък, жълти и зелени ябълки и круши, прах, малц, восъчна пита, бонбони виолетки, дървесност. С вода – сладост, зърно, натурални бисквити, лимон, лакта и ядки. Финал – среден, слаба киселинност, сладникаво-нагарчащ, сгряваща пикантност, грозде, слаба сухота, масленост. С вода- плодов мотив, грозде, сладост, слаба пикантност, слаби танини. 


 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 80 евро.


 В обобщение: свежо уиски със зърнен профил и лек плодов уклон.     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram