В тази неделна прохлада, граничеща с непознат за лятото хлад /Winter is coming/, реших да ви представя не само ново уиски, но и нова дестилерия. Нова не само за блога Храм на уискито, а и за България, защо не и за света. Дестилерия, която доскоро бе непозната и за мен самия. Всичко по реда си.
Нека започнем с името `и – казва се Джърнимен /Journeyman/ и се намира в Трий Оук, Мичиган, на няколко часа от Чикаго. Основана е през 2011г. от Бил Уелтър, работил преди това в уиски производители в Океания /Тасмания и Австралия/, като преди това е живял и трупал опит в Шотландия. След завръщането си в САЩ работи и в дестилерията на Ковал /Koval/.
Дестилерията се помещава в стара фабрика за корсети, съществуваща още от началото на 19-ти век. Джърнимен е непознат за огромния процент любители на уискито производител, който отскоро се внася в Европа, посредством немска компания, а от няколко месеца продуктите `и са налични в ограничени количества и в България. Отличителна черта на дестилерията, е че произвежда „кошерно“ или природосъобразно уиски, за което е сертифицирана от надлежната американска институция.
Първият ми контакт с този представител на новата вълна занаятчийски дестилерии от САЩ бе по време на пролетния уиски фест „Whisky, rum & wine 2017“, организиран от „Optimist1“. Тогава не успях да опитам конкретно уиски, но забелязах, че марката имаше своя щанд, изпълнен с някои колоритни шишоци. Затова след като се прибрах от него, първото нещо, което направих бе да си поръчам бутилка с високоградусния Journeyman Corsets, whips and whiskey wheat whiskey, който ще опиша накрая на статията. Уискито произлиза от Америка, но не е бърбън. Не стига това, но съдържанието му е 100% пшеничен дестилат, бутилиран при 59,2% в партида № 5. Ботлингът не е разреждан с вода преди бутилиране и може да бъде квалифициран и като „cask strength„. И до тук щеше да свърши полезната информация за това вкусно по моите стандарти уиски, ако не се бях намесил аз. В следващите редове ще ви представя информация, която получих лично от основателя Бил Уелтър, след проведена електронна кореспонденция. Нека ви дам предисторията и фактите, които единствено тук в блога може да прочетете – тези за ботлинга „Corsets, whips and whiskey“.
Аз съм уиски блогър и ценител-ентусиаст. Затова се интересувам от въпроси, непонятни за други. Такъв бе този за характера на цвета на уискито. Законовата регулация в САЩ относно стрейт бърбъна, тенеси уискито, стрейт ръженото и пшеничното уиски е жестока и тези разновидности не могат да бъдат оцветявани с карамел Е150, каквато практика мнозина други световни производители познават и прилагат /за тях са въведени и минимални изисквания за възраст, съответно за отлежаване/. Аз не я одобрявам. Уискито от снимката обаче не е означено като „стрейт пшенично уиски“ /straight wheat whiskey/, което постави основателни питания за възрастта му и за цвета му. Както и за видовете бъчви, в които отлежава. Колкото и да харесвам дизайна на бутилката, не ми допада липсата на наистина полезна информация за тези му характеристики. Да не говорим, че уискито няма и собствена кутия, на която би могла да бъде поместена.
Надявах се краските на течността да бъдат естествени, но не разполагах с доказателства за това. Затова прегледах немските сайтове, сред които и този на немския уиски търговец и експерт, Хорст Люних – whisky.de. Именно там прочетох, че продуктите на Джърнимен съдържат карамел – обстоятелство, което видно контрастира с изявеното занаятчийско отношение на Уелтър и компания. Затова му писах. Да, драснах му съобщение в Инстаграм, а след това и на предоставената електронна поща. След ден получих отговор, който бе повече от категоричен.
Уелтър не скри неприятната си изненада от некоректната информация в немския сайт, който ме помоли да му предоставя, категорично отричайки ползването на каквито и да било добавки към предлаганото от тях уиски, в това число и оцветител карамел Е150. Получих уверението му, че Джърнимен ще ангажира съответната изследваща компания от Европа, която да докаже липсата на добавен оцветител. Няколко месеца по-късно проверих отново сайта на немския търговец и съдържащото се преди това означение за наличие на карамел в тяхното уиски вече бе премахнато. Имайте предвид, че немското, датското и полското законодателство изискват отразяването на ползвания карамел в уискито и компромиси в това отношение са недопустими. Това рано или късно ще се случи и тук, но нека не всявам смут сред внасящите оцветени уискита у нас.
Та-дъъм. Какво се оказа? Българският блогър свърши работата на няколко отдела и спомогна за установяване на истината в интерес на търсещия ново изживяване потребител. Не съм скромен тип и напълно си приписвам заслугите за промяната, настъпила в немския сайт.
За благодарност Уелтър ми предостави подробна информация за уискито, което представям днес. „Corsets, whips and whiskey“ е 3-годишно пшенично уиски, отлежавало в 15- и 30-галонни нови бъчви /един галон се равнява на 3,79 литра/, направени от американски дъб, обгорени до трета степен от четири възможни. Колкото по-висока е степента на обгаряне, толкова по-тъмна е напитката и толкова по-богата е на нотки ванилия и карамел /а слоят обгорено дърво играе ролята на естествен филтър/. Бъчвите са произведени в Минесота. Самата пшеница не е ГМО и не е обработвана с химии. Произлиза от щата Мичиган. Алкохолът е дестилиран през хибриден казан, който в основата си наподобява меден разлат казан, а нагоре прераства в колонен дестилатор, произведен от „Kothe“ – компания от Германия, която има свое представителство и в САЩ.
Аромат – презрели праскови, сладко от праскови, иглолистна дървесина, банани, банани от шоколадов десерт „Корни“, бананов сок, сладко от тъмен плод, билков мед, сладост, пикантност, карамфил, прилика с тъмен ром или бренди, ванилов сладолед с лимонена есенция, доза спиртност, лешников сладолед, манго и ананас, млечен шоколад. С вода – смлени орехи, плодов тарт със смлени орехи, череши, фъдж и солен карамел. Вкус – мазен, сладникав, слабо пикантен, не толкова спиртен, независимо от високия градус, пивък, обилно сладък и плодов, носещ спомен за споменатите зрели праскови, ром и зряло сладко бяло грозде. С в вода – сладост, едвам доловима пикантност, солена лакта, дървесина и зрели плодове от жълтата гама. Финал – среден, сладникав, но и леко нагарчащ, като горчив цитрус или цитрусова кора, маслен, праскови, създаващ асоциация с филия с масло и мед. С вода – слаба сухота, солената лакта се проявява и тук, нотки фъдж и лешников сладолед.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: около 100 лв за бутилка от 0,5 л.
В обобщение: пивко и плодово младо уиски, което ме изненада приятно.