Очертава се интересна статия – май не се сещам за друг авторски материал, който да не възприемам по този начин, но следващите редове са маркирани от нещо специално и носят много приятно усещане, каквото между другото остави и уискито, което попада в центъра на писанието ми. Но всичко по реда си. Какво е специалното на тази статия?
В България се намират все по-вече онлайн уиски магазини, което е супер и някои от тях предлагат интересен набор от напитки, които често приковават вниманието и средствата ми. Но когато водиш блог за уиски трябва да си готов да си плащаш за удоволствието, нали? Ако и преди сте попадали в територията на Храма на уискито навярно знаете, че аз не правя реклама на никого – не хваля някого, защото някой ме е помолил, както и не назовавам некоректните, когато са нарушили правилата на етиката и търговската добросъвестност /по моите разбирания/. Затова и имената на магазини в блога се свеждат до няколко споменавия – няма банери, няма и активни линкове към тях. Така се случи обаче, че преди около 2-3 месеца разглеждах чужд сайт, предлагащ огромно количество уиски, а и всякакъв друг вид алкохол. Линк към него ми беше попаднал през whiskybase.com – сайт, обединяващ тестови бележки на потребители, както и голяма база данни за отделните търговци /препоръчвам ви го/. Следвайки многобройните линкове-изкушения попаднах на dramtime.nl – холандски сайт, който за щастие доставя уиски и до България. Предлагаха и опцията да изпратят мостри от бутилки, които самите те са отливали – възможност от която се възползвах и след кратките стъпки по регистрация, вече бях поръчал 10-11 семпли. Ще се запитате откъде съм сигурен, че това което съм заявил действително е съдържимото в бутилката. Накратко – не бях, но реших да пробвам, тъй като цивилизованият свят се гради на доверието и коректността /понятия, които мнозина все още избягват у нас/, а името, с което се ползваше магазинът в whiskybase индикираше, че хората там не си играят на дребно и не биха си позволили елементарни сметки. А и точно тези разновидности на вкусната течност не се намират в България.
След като подбрах възможните дестилати, които трябваше да се поберат и в някакъв разумен бюджет, изпратих запитване дали е възможно да получа и снимки на бутилките, от които бяха отляти мострите. Почти всички снимки в блога са мои, но понякога се налага да ползвам чужди /направени за мен от приятели или ползвани от интернет/. За мен добрата снимка е особено важна, тъй като хората харесваме да възприемаме обекта на статията и чрез зрението си. И не след дълго получих снимки на почти всички ботлинги. От някои вече не бяха останали бутилки и нямаше как да ги направят. Но това е без значение – факт е, че тези непознати за мен хора удовлетвориха каприза ми, независимо че не бях поръчал уиски за един милион. Не бяха длъжни, но го направиха само, за да ми покажат, че в света, към който се стремим коректността не е само слух.
Пратката вече бе поела по дългия близо 2300 км път от Холандия и в един прекрасен съботен ден получих чаканото кашонче – надлежно обозначено с името на магазина, подсигурено срещу счупване и съдържащо всички детайли по поръчката ми. Не стига това, а колегите от Dramtime бяха пуснали допълнителна мостра от Томатин-а /Tomatin single malt whisky/, който бях поръчал. Коректност, може би?
Една от мострите, съдържаше и уискито, което ви представям днес и чиято снимка краси статията ми, благодарение на хората от магазина. То се казва Тамдо /може да го срещнете и като Тамдю и Тамду/, макар че се пише Tamdhu, 10-годишно е, бутилирано е при 43%, в натуралния си цвят /ненужно е да споменавам, че всяко уиски трябва да бъде бутилирано без оцветител карамел Е150/, а отлежаването му преминава изцяло в бъчви от шери /от европейски и американски дъб/. Във Великобритания уискито се бутилира при 40%, но за щастие моята мостра произхождаше от континентална бутилка. Какво можем да си кажем за Тамдо?
Дестилерията се намира в шотландския район, известен като Спейсайд /Speyside/ и е основана в края на 19-ти век – през 1896г., в годините на т.нар. „уиски бум“ /в негово подобие навлиза уиски индустрията от 21-ви век/ на брега на р. Спей. През 1897г. потича и първия малц. За нейни основоположници се приемат няколко блендъри, които се нуждаели от собствен източник на малцово уиски. Впоследствие контролът върху дестилерията бил придобит от предшественика на Edrington Group – Highland Distillers Company.
През новия 21-ви век дестилерията често не функционирала и то за дълги периоди, като едва след края на Втората световна война успяла да разгърне производствения си потенциал. През 50-те години в дестилерията била изградена и т.нар. „saladin boх„, която по същността си представлява система на автоматично обръщане на ечемика в процеса на малциране, която не позвалява той да загние.
Огромната част от производството на дестилерията била насочвана към смесените уискита на Едрингтън /Famous Grouse и Cutty Sark/, което навярно обяснява и липсата на официални ботлинги.
През 21-ви век две събития бележат историята на деситлерията – през 2009г. бива затворена от Едрингтън, но за щастие през 2011г. е закупена от компанията Йън Маклауд /Ian Macleod/, притежаваща и дестилерията на Glengoyne /Гленгойн/. Под новото ръководство Тамдо получава нужния тласък и на пазара вече са налични 10-годишен дестилат, отлежавал изцяло в бъчви от шери и ботлинги, пълнени с градуса на бъчвата /cask strength/.
Аромат – интензивен, прашна нотка, слаба спиртност, силно повлиян от подсиленото вино шери, носещ спомен за плодови бонбони, цитруси, череши, грозде, плодове киснати в алкохол, кожа, яйчен крем, зелена тревиста нотка, зрял банан и праскова, намек за червен плод /сладко от ягоди/, мая, тесто за сладкиш или хляб, ванилия. Постепенно нотките кожа се засилват, кола, дъвка, млечен шоколад, лешници, мед. С вода – спомен за бърбън, навярно дължащи се на американския дъб, още зрели праскови, шоколад, горена захар, портокалова кора и още шери. Вкус – слабо пикантен, обилно малцово сладък, шери заемки, какао, домашен какаов крем, шоколадов фъч, отприщва слюноотделянето, свежест и тревистост, издаваща младостта на дестилата, карамел и спомен за сладко белгийска бира /Leffe/. С вода – сладост, карамелови бонбони и слаб намек за пушек. Финал – среден, малц, демерара ром, обилна сладост, сгряваща пикантност, нищожна горчивина, масленост, липсва усещане за сухота. Тук са и нотките какаов крем, банани, круша и зелена подправка. С вода – малц, сладост, приятна пикантност и слаба дървесност.
Оценка: 86/100. Цена: тук не съм го срещал, а на запад е около 40 евро.
В обобщение: вкусен млад дестилат, който умело е „скрит“ зад бъчвите от шери.
В обобщение: вкусен млад дестилат, който умело е „скрит“ зад бъчвите от шери.