Dark Mode On / Off

Tamdhu 15 y.o. single malt whisky


 Краят на деня е време за разкази – при мен те са малцови и са пропити с духа на уиски майсторите от света. Знаете, че тук не описвам единствено скоч, защото вярвам, че на всяка точка по земното кълбо може да се сътвори вкусно уиски, стига да се отдели нужния ресурс, умения и време. Днес обаче малцовите разкази ни отвеждат отново в Шотландия, защото ревюирам 15-годишното Тамду /Tamdhu 15 y.o. single malt whisky/, което се появи в продажба през 2019г. и веднага успя да привлече вниманието на любопитните алкохолози, към които се числя и аз. Тамду обаче все още е не до там разпознаваема дестилерия и преди да си кажем какво се крие в бутилката, визията на която силно ми харесва, ще ви пресъздам в няколко реда историята на марката и на производителя.


 Дестилерията се намира в шотландския район, известен като Спейсайд /Speyside/ и е основана в края на 19-ти век – през 1896г., в годините на т.нар. „уиски бум“ /в негово подобие навлиза уиски индустрията от 21-ви век/ на брега на р. Спей. През 1897г. потича и първият малц. За нейни основоположници се приемат няколко блендъри, които се нуждаели от собствен източник на малцово уиски. Впоследствие контролът върху дестилерията бил придобит от предшественика на „Edrington Group“ – „Highland Distillers Company“.

 През новия 21-ви век дестилерията често не функционирала и то за дълги периоди, като едва след края на Втората световна война успяла да разгърне производствения си потенциал. През 50-те години в дестилерията била изградена и т.нар. „saladin boх“, която по същността си представлява система на автоматично обръщане на ечемика в процеса на малциране, която не позвалява той да загние.

 Огромната част от производството била насочвана към смесените уискита на Едрингтън  или по-точно на техния предшественик /малц на дестилерията се открива в блендовете на Famous Grouse и Cutty Sark/, което навярно обяснява и липсата на официални ботлинги.

 През 21-ви век две събития бележат историята на производителя – през 2009г. бива затворена от Едрингтън, но за щастие през 2011г. е закупена от компанията „Иън Маклауд“ /Ian Macleod/, притежаваща и дестилерията на Glengoyne /Гленгойн/. Под новото ръководство Тамду /може да го откриете и като Тамдо/ получава нужния тласък и на пазара вече са налични 10-годишен дестилат, отлежавал изцяло в бъчви от шери, допълнен от 12-годишна версия /мисля дори, че го заменя/, 14-годишен малц за летищните магазини, 15-годишно уиски от шери бъчви и ботлинзи, пълнени с градуса на бъчвата /cask strength/.


 Именно Тамду 15 е най-възрастното уиски в продажба /официална версия/, ако не броим 50-годишната лимитирана красота. Малко след като излезе на запад, успях да го докопам /вече знам, че се внася и тук/ и в началото на август 2019г. вече бе при мен. Бяха ми попадали отзиви, споделяни от ентусиасти и блогъри от страните, които първи имаха досег с него и това катализира желанието ми да си набавя бутилка час по-скоро. Докопах я, а както виждате същата съдба сполетя и летищната разновидност, но за Tamdhu 14 y.o. ще си говорим друг път. Стъклото бе отворено е споделено с приятели, след което го оставих да си чака ред за включване, който настъпи преди няколко седмици, но едва сега пиша представянето му.

 Новите собтвеници определено си разбират от занаята и приложиха натрупания опит с Гленгойн и при Тамду, а той предопредели изграждането на ново портфолио, издържано върху шери отлежаването на дестилата, който в някои случаи бива комбиниран с бърбън отлежал малц. Изцяло на шери стареене разчита 15-ката, която виждате на снимките – подход, познат ни от съседни емблематични дестилерии от Спейсайд и Висините. Такова решение очаквано способства да се прикове вниманието на любителите на уискито и такъв ефект е преследван от господарите на спейсайдъра. При мен също постига целта си, за което свидетелства и мигновения отстрел на стъклото.


 При абсолютно прозрачна визия на бутилката и минималистичен етикет, съчетани с цялостна матурация в шери бурета /навярно комбинация от европейски и американски дъб/, добавянето на оцветител карамел е150 би било решение, равносилно на грях. Поне за мен и за хората от Иън Маклауд, които са положили достатъчно грижи да подберат щедри на цвят бурета, презентирайки благинката в натуралния ѝ нюанс. Алкохолното съдържание е сведено до щедрите 46%. Уискито не е студено филтрирано – не го пише на задния етикет, но инфармацията за това е налична в сайта на дестилерията.


 Аромат – шери, спомен за портокалов мармалад, зърно, пикантни подправки, кожа, фъдж с шоколад, индийско орехче, канела, звезден анасон, карамфил, спомен за коледен сладкиш, нотки коктейлни череши, намек за шоколад, форма на свежест, сладост, капучино, сладникав червен плод, печени фъстъци, далечна асоциация с тъмен ром Ел Дорадо, компот от череши, намек за сушени тъмни сливи, а след минути шери влиянието се засили. С вода – зърно, мандарина, карамел, зелена растителност, круши, тютюн и кожа. Вкус – сладост, малц, пикантност, но не интензивна, млечен шоколад, сладникава портокалова кора, шери заемки, дървесност, слаби танини, джинджифил и меденки с канела. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, фъдж. Финал – среден, сладникава тъмна бира, млечен шоколад, мармалад от портокали, но сладък. Негорчиви зелени ядки, филия с масло и мед, зърно, като тази асоциация ми напомни дори на зърненото усещане от бозата, асоциация с локум „роза“, сгряваща пикантност, намек за кафе, но без горчивината му. С вода – танини, допълвани от сладки тонове.

 Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 170 лв.

 В обобщение: хармонично шери отлежало уиски.

     


Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram