Whiskeytemple 
Отдавна не е ставало дума за марката Тамду /Tamdhu/ в блога – може би от представянето на 15-годишната версия на шотландския производител от Спейсайд, а това бе доста назад във времето. Мисля, че ревюто на 15-ката написах през 2020г. и определих уискито като доста приятна шери повлияна напитка. Вече в по-ново време, през лятото на 2023г. пък си купих пълнолетната версия, която вече намери свои почитатели сред приятелите ми, които я опитаха преди около месец – това подсказва предстоящото ѝ дефиле в блога. Кога точно ще се случи това, не мога да обещая. Със същата степен на неопределеност отбелязвам и поетия от мен ангажимент за ревю на Тамду 12, за който също не мога да дам конкретен времеви момент – невъзможно ми е да представя всяка една интересна за мен, а и за вас бутилка, като за причините може да се досетите и сами. Най-често финансови, но и свързани с контрола над почти безкраен океан от отворени стъкла.
Преди всичко изброено по-горе в хронологичен ред, в началото на 2019г. /давам си сметка, че са минали вече 5 години оттогава/ си купих 14-годишния дестилат на спиртоварната, ползвайки услугите на мой приятел, който към онзи момент бе пътувал от Великобритания насам – тази разновидност на Тамду е /може би е редно да кажа беше, тъй като не съм сигурен дали все още е налична/ ексклузивно предложение за летищните магазини и се наложи да ползвам жокер „помощ от малцов другар“. Бутилката отворих почти на момента, но ред случайни събития и мои осъзнати решения направиха така, че ревюто ѝ подготвих едва преди пет дни. Съществуваше вероятност да не успея да го направя и тогава, тъй като се борех с някаква настинка или нещо от сродните ѝ заболявания, които пък ме бяха ударилили в носа така, както Роки и Аполо Крийд се млатеха на боксовия ринг. Съботата обаче се оказа благодатна и носът ми проработи.
И тази модерна версия на Спейсайд производителя „играе“ основно с шери отлежаването. Преди доста години, още при предходните господари, Тамду имаше някакво присъствие на пазара, но не бе толкова едностранчиво, щом стане дума за отлежаване – настоящите вариации са пропити с капките испанско вино, ползвано за облагородяване на дървените бъчви, преди те да станат дом за току-що дестилирания спирт на марката. И успоредно с този ход, новите собственици на производителя, които притежават и Гленгойн, поетапно започнаха да разнообразяват гамата ѝ, внедрявайки първо 10-годишната версия, впоследствие заменена с актуалната 12-ка, допълнена със събиращата ни днес 14-годишна стъкленица, от Тамду 15 и 18, към които се прокрадват и няколко версии без години, но с по-висок градус, както и някои ексклузивни и регионално насочени разновидности от по една бъчва. Навярно тепърва ще видим и нова 25-ца или дори 30-ка.
Нововъведенията не спряха единствено с преобразената визия на бутилката и с акцента върху шери отлежаването – Тамду повиши градуса напитките и премахна употребата на оцветител карамел е150а, каквато практика бе позната назад в миналото, когато други ръководеха спиртоварната. Не мисля обаче, че е изоставена практиката на студената филтлация – поне аз не съм откривал подобен текст на кутиите на бутилките, с които разполагам, но със сигурност съм привърженик този технологичен процес да бъде ползван единствено за нуждите на широко разпространените блендове, които по своя замисъл са мислени като напитка за по-непознати купувачи, за които лекото зъмътване на алкохола в бутилката /при условие, че уискито не е студено филтрирано/ би било необяснимо и дори плашещо. Засега не виждам индикации за такъв курс, но мечтите са безплатни. 🙂
Тамду 14 е бутилилано при 43% алкохолно съдържание и е аранжирано в естествения си цвят. Не мога да ви кажа в какви точно шери бурета е отлежавало – възможно е да са от американски и/или европейски дъб, но по цвета може да предположим, че основният фрагмент от тях са били бъчви поне второ пълнене – ако бяха първо зареждане, краските и профилът на напитката биха били по-различни. Да видим как се представи тя в чашата.
Аромат – усещане за сладникав жълт плод, зрял пъпеш, жълти стафиди, тютюн, шери заемки, жълти ябълки, жълти сливи, сладко от бели череши, пудра захар, пикантност, захаросан лимон, сладникави мандарини, манго, индриш, компот от праскови, ванилия, ромова есенция, домашни сладки – масленки или други подобни. Крем карамел, банан и още повече ябълки след време. С няколко капки вода – свежест, лимон, зелени билки, мед, тоник, още зрели жълти плодове. Вкус – пикантен, джинджифил, сладост, шери профил, сладки жълти плодове, сладки цитруси, отприщва слюноотделянето, ванилови тонове. С вода – слаби танини, пикантност, цитруси и жълти плодове. Финал – къс до среден, сладост, сладко жълто грозде, захаросана лимонена кора, етерично масло, джинджифил, зелен мотив, зрели жълти плодоле. С вода – следи от шери, шоколад, лешников крем, цитруси.
Оценка: 87-88/100. Цена: коства ми около 150 лева, ако не бъркам
В обобщение: приятна за мен изненада. Уискито е далеч от представата ми за шери звяр и предлага свеж прочит, който все пак носи испанско влияние.
