Whiskeytemple_Vladimir 
Днес съм ви подготвил кратък урок по шведски. Учебната програма се изчерпва с две думи: „skål“ и „blomstertid“ /нито една от двете не означава Абба, русокоса красавица, бягаща на плажа или скъпа, но надеждна кола/. Skål е шведският поздрав, еквивалентен на нашето „Наздраве“. Ако го кажете на датчанин или норвежец също ще ви разберат, тъй като произходът му се корени в древните северни езици. Blomstertid пък означава цъфтеж и с него северняците обозначават пролетните дни /образно казано/. Mackmyra /Макмира/ е другата непозната дума от днешния разказ. Макмира също не името на знойна шведка, търсеща пътя към Валхала, а една от шведските малцови дестилерии. И след като съединихме точките в пъзела получаваме следното: днес ще ви представя шведското уиски Mackmyra Blomstertid single malt whisky. И ако все още не съм загубил интереса ви, нека се опитам отново, представяйки ви с няколко думи дестилерията-производител.
Шведската дестилерия Макмира е основана през 1999г. от няколко приятели, които почти като на шега започват да творят уиски историята в родината на Универсалния войник Долф Лундгрен. Идеята се зародила година по-рано, когато същите тези приятели се събрали извън Стокхолм, в техен си курорт, и започнали да нищят проблеми на по бутилка уиски, т.е. всеки от тях носел по бутилка уиски и не след дълго решили да произвеждат уиски. За разлика от шотландските батковци, казаните в Макмира били доста по-малки като обем. Освен това, хората зад Макмира ползвали и по-малки бъчви – често шери и бърбън такива, но не им били чужди и иновативните 30-литрови бъчви от шведски дъб.
По-късно била изградена и съвременна дестилерия, като тя вече разполага с големи медни казани, дело на известната фамилия Форсайт /Форсит/, които са потомствени майстори-производители на медни казани, известни в цял свят. Съставките за производството на уиски се набавят от Швеция, торфът също, а готовата продукция отлежава в близка изоставена мина под земната повърхност. Производственият обем вече е увеличен и уиски на Макмира може да се открие по-лесно на запад, като собствениците отделят повече средства и за по-качествени бъчви.
Бломстертид е поредното чудато уиски, което шведите пускат. Макмира предлага лимитирана серия, която носи името „Сезони“ и включва дестилати в ограничено производство, всеки от които отлежава в интересна комбинация от бъчви. Напитките имат имена, които се асоциират със сезоните и освен това, което ви представям днес, може да откриете и благинки с имена като „Зимен пушек“, „Зимен кристал“, „Лятно време“ и т.н. „Цъфтеж“ /Blomstertid/ е бутилиран при 46,1%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация, но не носи означение на възраст /по мое мнение е на не повече от 5-6 години/. Красотата му, освен в прекрасния изчистен дизайн и свежите розови надписи на кутията, се крие в използваните бъчви – за да ни се внушат приятните асоциации, свързани с пролетта и цъфтежа на растенията хората от дестилерията ползват бъчви от бърбън, бъчви от шери /олоросо и педро хименез/ и бъчви от черешово вино. Идеята е ясна – благодарение на високия градус и на разнообразието в отлежаването да се придадат красиви багри на иначе младото малцово /получено въз основа на дестилация на покълнал ечемик/ уиски. И по мое мнение опитът е повече от сполучлив.
Аромат – нежен, срамежлив мирис. Долавя се осезаемата сладост, боров мед, борова смола, дървесина, масленост, карамел, плодови нюанси /праскови, череши, сладко от орехи/ и приятна пикантност. След време се появи и асоциация със сладко от червен плод, прилики с бърбън, нотки разредител или ацетон, кайсии, свежи тревисти нотки, а след повечко минути в чашата се засили и шери профила на благинката. Прихванах щрихи сушени сини сливи и сладко от тях, пипер от пакетче, карамелизирани ябълки, тирамису и плодове, киснати в алкохол. С вода – парфюмност, карамел, захарно петле и слаба канела. Вкус – обилна сладост, приятна пикантност, сушен плод /стафиди и кайсии/, отприщва слюноотделянето, слаби танини като от цитрусова кора, дървесност. Вкусът е по-интензивен, отколкото носът издава. С вода – още сладост, ябълки /свежи и зелени/, круша и по-слаба пикантност. Финал – среден, леко суховат, сладникав, малц, пикантен, сгряващ, носещ асоциация със сушен плод, който обаче конкретно не успях да назова, зрели праскови или нектарини, сини сливи и сладко от тях. С вода – още праскови, малц, горчиви ядки и дървесност.
Оценка: 85,5/100. Цена: тук не се предлага. На запад е между 50 и 60 евро.
В обобщение: уиски с много нежен мирис /щеше ми се да е малко по-интензивен/ и по-игрив вкус и финал. Лесно за пиене и в този смисъл „опасно“ уиски. Браво, Mackmyra!
