Dark Mode On / Off

Redbreast 12 y.o. Cask strength single pot still whiskey

 Съществува широкоразпространеното разбиране, че ирландското уиски е няколко идеи по-слабо откъм аромати, по-незабелижимо дори, съпоставено с шотландското. Някои приемат, че то е и по-обикновено, сочейки големия брой смесени уискита на пазара, които действително не демонстрират максимума, на който са способни ирландските производители и които често биват рекламирани като напитки за смесване с безалкохолно. Аз избягвам да правя паралели между двете съседни майсторски школи, специализирани в производството на уиски и не сравнявам уиски от Шотландия с такова от Ирландия. За мен това е толкова нелепо, колкото да се сравнява бърбън с уиски от Шотландия. Но ще се съглася с друго твърдение, а именно, че до скоро нашият пазар познаваше предимно смесените ирландски уискита, често незабелижими като профил, като вън от полезрението ни оставаха примерите за майсторство и качество. Затова искрено се зарадвах при първите ми срещи с уиски от серията Redbreast, тъй като установих, че този стил ми харесва и че в него откривам една неподражаема черта на напитките от Ирландия – тяхната свежест, дължаща се основно на използваните суровини и на младостта на дестилатите. Такова уиски ще ви представя и днес – принадлежи към „семейството“ на Redbreast, 12-годишно е и ако сте попадали и преди в блога Храм на уискито навярно знаете, че преди месеци вече ви представях 12-годишен Редбрест. Този обаче е по-специален – носи сериозния алкохолен градус от 59,9% /Batch B1/13/, нестудено филтриран е и обозначен като „Cask strength“ уиски, т.е. такова с градуса на бъчвата, което е бутилирано директно без разреждането му с вода, каквато е установената практика в дестилериите при повечето масови благинки. И споменавайки името му, Redbreast, нека ви представя отново факти от битието му.

 Историята на уискито е свързано с компанията „W & A Gilbey“ /английска компания, произвеждаща основно джин – едно от любимите английски питиета/, които някога през 19-ти век произвеждали уиски, макар и под името „Castle Grand Whiskey“. В началото на 20-ти век  „W & A Gilbey“ заформили алианс с Jameson /като един от основните ирландски играчи Джеймисън се оказал необходимия партньор за популяризирането на марката, а ако не се лъжа именно в неговата дестилерия се е произвеждал дестилата за Redbreast/, а малко по-късно /някъде от около 1912г./ историята познала името „Redbreast“ като марка на уиски. Redbreast /или Robin Redbreast/ в превод означава червеношийка, а наименованието на уискито се свързва с председателя на  „Gilbey“, който бил запален орнитолог. В негова чест на кутиите на Redbreast е изобразена тази малка птичка, която зимува в Ирландия, въпреки хладното и мрачно време. Търсейки информация за уискито попаднах на данни, че уискито носи това име от 1939г., но не мога да бъда сигурен в достоверността на прочетеното. Това могат да ни кажат единствено хората от Jameson, запознати с „живота и битието“ на благинката. Уискито натрупало популярност и до 1986г. се продавало под марката на „Gilbey’s“, като през същата година правата върху марката били продадени на Jameson. През 80-те години предлагането на Redbreast било позамряло. Промяната на собствеността явно оказало благотворно влияне върху съдбата на уискито и през 1991г. то се появило с нови сили на пазара, като вече се дестилирало в Мидълтън. 


 Redbreast, във всяка една от вариациите му представлява „single pot still whiskey“. Това ще рече, че е съставено от малциран и непокълнал ечемик, без наличие на друга зърнена култура, каквато можем да срещнем при обикновеното бленд, смесено уиски, като сместа е дестилирана през медните казани в Мидълтън. Наличието на непокълнал, зелен ечемик пречи уискито да бъде квалифицирано и като едномалцово. Вън от тези законови пречки, присъствието на непокълнал ечемик по никакъв начин не се отразява неблагоприятно върху профила на благинката. Напротив, придава `и особен чар, който препоръчвам да бъде опознат. Следвайки съвета си реших да си отлея мостра от него по време на изминалия Уиски фест 2015г., която ви представям днес – повече от три месеца след края му.

 Аромат – спиртността отсъства, въпреки солидните близо 60%. Долавя се лека пикантност, лека тревистост и силна козуначена сладост, киви, сладко от праскови, карамел и слаба дървесност. Преди да добавя вода, което по мое мнение е задължително при толкова високо алкохолно съдържание, мирисът ми се стори доста затворен. С вода /добавях я на три пъти/ – крем с кафе, повече жълти и зелени зрели плодове, спомен за бърбън, лека нотка ацетон, впоследствие още нотки кафе и боровинки, лимон/ лимонена есенция и червен ром. С още вода – лека шоколадова сладост, шоколад с плодове, сладко о бели череши. С още повече вода – засилва се асоциацията с бърбън, захарно петле, тревистост, нуга пълнеж от кроасан, напомня ми и на кифла с шоколад, като се долавят и слаби тъмни нотки. Вкус – плътен, мазен, приятно пикантен, сладникав, сладост и череши, носещ спомен за кайсиеви ядки, като заради високия градус моментално отприщва слюноотделянето. С вода – повече сладост, пикантност и „нотка шкаф“. С още вода – лека сухота и дървесност. С още повече вода – плодови нотки и сладост. Финал – масленост, мед, жълт зрял плод, сушени плодове, сгряващ, сладко от бели череши. С вода – повече мед, пикантност, солидна нотка сушени плодове, стафиди най-вече и зрели праскови. С още вода – пикантност, сушени плодове и лека бадемова горчивина. С още повече вода – медено-плодовите нюанси се засилват, появява се ментово усещане, както и по-интензивна горчивина. 
 Оценка: 87/100. Цена: между 70 и 80 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram