Whiskeytemple_Vladimir 
Спомням си детските си години, когато прекарвах летата си безгрижно в Преслав. Нямах компютър или таблет, но пък ритахме топка по цял ден /не с маркови маратонки, а с издържливи гуменки „куча марка“/ и се връщахме изморени след залез. Но пък гладни не сме стояли – по онова време в повечето магазини се предлагаше тубичка с какаова паста, наподобяваща по форма пастата за зъби, а по вкус пълнежа на кроасан. Не струваше много, предполагам и качеството не е било кой знае колко високо, но всеки път когато вляза в сладкарски магазин се оглеждам за тубичката. Защото е била невероятно вкусна и сега не мога да открия поне 20 по-интересни десертчета ли? Не, защото я свързвам с хубави спомени, които вече няма да се върнат…
Хората имаме този навик – да придаваме едва ли не магически качества на несъществуващи вече продукти, само защото ни напомнят на хубави моменти от живота ни и да отричаме „лошите“ нови техни заместници. Горе-долу така стои въпросът и с уискито, което днес ви представям – произхожда от дестилерията Гленморанджи и след първоначалния период на отлежаване в бърбън бъчви, финишира съзряването си в бъчви от порто. Както се досещате, то вече не се предлага в магазинната мрежа. През 2007г. е заменено от Glenmorangie 12 y.o. Quinta Ruban, също стареещо в бъчви от порто. Но ако старата вариация от снимката е бутилирана при 43%, без означение на възраст /говори се, че и тя е 12-годишна, но не мога да го потвърдя/, то Quinta Ruban е 12-годишен дестилат, бутилиран без студена филтрация при 46% /и двата дестилата са с подсилен цвят/. Може би заради коментираната по-горе емоционална привързаност мнозина сочат стария вариант за по-добрия от двата /за мен е обратното и накрая ще споделя защо/. Реших сам да се убедя и след като вече ви представих бележките си за Quinta Ruban 12, да ви презентирам и неговия „родител“.
Аромат – сладост, сладко от малини, печени ябълки, пикантност и то осезаема, спомен за шери /независимо, че са ползвани порто бъчви/, ментова хлад, „земна нотка“, локум роза, печени плодове, череши, сладко от ягоди, карамел, сладкиш с ягодов пълнеж /кроасан с ягодов пълнеж/, кафе, смляно кафе от пакетче, капучино, сладко от сини сливи, слаб спомен за кленов сироп. С течение на времето мирисът стана „по-тъмен“ – освен сините сушени сливи, карамелът, сладкото от ягоди, се засилва и „земната нотка“. С вода – тъмни плодове, плодово сладко, още следи от опушеност, марципанова паста и крем нуга. Вкус – плътен, веднага отприщва слюноотделянето, обилна сладост, сушени плодове, пикантност, мед, някак флорален, носи спомен за шери, масленост, а при второто отпиване повече пикантност и спомен за грейпфрут /горчивина/. С вода – карамелизирана захар и още пикантност. Финал – среден до траен, малцов, сгряващ, слабо горчив в началото, пикантен, последваща сладост, препечен хляб, лека сухота, зелена билка или подправка /свеж магданоз/. След второто преглъщане се появи пиперливост и по-силна горчивина. С вода – още малц, горчивина и лека опушеност.
Оценка: 85/100. Цена: спекулативна, ако може да се открие /в някои западни сайтове му искат 170 евро или паунда/.
В обобщение: уиски, което се различава от актуалната версия. Нотките порто са почjи незабелижими /може би отчасти това се дължи и на факта, че уискито е стояло известно време отворено в бар Masterpiece и се е променило под влияние на въздуха/. За сметка на това, дестилатът е по-сериозен от Quinta Ruban – носи пикантност, лека опушеност, сладост, придружена от забелижима горчивина, тревистост и спомен за плодове. Моят избор натежава в полза на Quinta Ruban 12 – струва ми се по-богато и комплексно, а трите градуса в повече и липсата на студена филтрация подсказват, че новото уиски може да предложи повече във всяко едно отношение.
