Dark Mode On / Off

Jameson Vintage Reserve 2007 blended whiskey

 А казват, че понеделник е неприятен ден … 
Здравейте, приятели! С ревюта на Redbreast 12 cask strength вчера започнах една кратка серия от статии, вдъхновени от ирландските уискита, която намира своето продължение в чудесното уиски от снимката. Знам, че избързвам с епитетите, но не можах да се стърпя. Джеймисън е може би най-продаваното ирландско уиски в България и в много заведения ще го видите в компанията на безалкохолни или буци лед – практика, която аз намирам за несправедлива спрямо това вкусно и достъпно ценово уиски. Но това се търси – това и се предлага. Не знам до колко сте запознати с гамата уискита на Jameson /ако не сте сигурни в познанията си може да проверите някои от предложените статии след края на тази или да ги прегледате през раздела „Дестилериите А-К“/, но съм склонен да я опиша като богата. Освен стандартния Джеймисън на нашия пазар могат все още да се открият Jameson Gold, Jameson 18, Jameson 12, както и по-ниско ценово позиционираните Crested Ten, който мисля скоро да ви представя и Black Barrel. Преди да пристъпя към бележките си нека ви споделя още нещичко за марката.

 Началото на жизнения път на уискито Jameson е поставен през 1780г. в Дъблин от шотландеца Джон Джеймисън /адвокат, женен за представителка на шотландския род Haig – може би ви е познато от едноименното уиски/. В края на 70-те години се преместил в Дъблин и започнал да работи за Bow Street Distillery. Именно това е предшественика на Jameson, за която споменах, че е основана през 1780г. През идните години трупал опит и знания, а явно и средства, защото към 1805г. вече я бил закупил, а впоследствие и разширил, за да се стигне до 1810г., когато някогашната Bow Street Distillery сменила името си на John Jameson & Son. Следващите години били особено благодатни за ирландската уиски индустрия, като към края на века съществували над 80 дестилерии в родината на св. Патрик. Водеща била ролята на Джеймисън. Производството обхващало значителна територия в Дъблин, а до самата дестилерия били и нейните два кладенеца. Носят се слухове за качеството на бъчвите и зърното, както и за уменията на бъчварите по онова време, работещи за Джеймисън. Славата `и се носила и извън пределите на Британската империя /към онези години Ирландия все още е част от Империята/. Към края на 19-ти век в дестилерията работили около 300 човека, а складовете `и побирали над 25 000 бъчви, което и по днешните стандарти си е завиден запас. Не всички бъчви обаче носели името Джеймисън – голяма част от тях били продавани на търговци-блендъри, като братята Мичел, предлагащи уискито си Green Spot, захранван именно с уиски от Bow Street. Имайте предвид, че към онези години бутилирането на уискито не било толкова разпространено и честа практика била то да се продава с бъчви на хотелиери, бакали или търговци, които често и го разреждали с повечко вода и други несвойствени смеси. 

 Новият 20-ти век донесъл силен удар за ирландското уиски. Всичко започнало още през 19-ти век с въвеждането на колонния дестилатор от шотландските производители, позволяващ производството на по-чист, беден на аромати алкохол /какъвто се търсел/, при по-голям обем – ирландците все още ползвали медните казани, които раждали по-натрапчив аромат и вкус. Последвали Войната за независимост, след която Ирландия напуснала обединението на Британската империя и загубила безкрайните `и пазари и Гражданската война. Още по-силен удар нанесъл т.нар. „Сух режим“ в САЩ – именно САЩ били основен пазар за ирландското уиски заради голямата диаспора там. И ако в края на 19-ти век в ирландските дестилерии били над 80, то през 60-те години на 20-ти век те били само 4. 

 За да успеят да оцелеят и да преборят силната шотландска конкуренция Jameson, Cork Distillers Company, произвеждащи Paddy и John Powers се обединили през 1966г. в „Irish Distillers Group“. Извън обединението останали хората от Bushmills, подвизаващи се в Антрим, Северна Ирландия /през 1972г. и те се включили/. 

 През 1971г. старата дестилерия на Jameson, на Bow Street, затворила и цялото производство се насочило към по-новия комплекс в Мидълтън, Корк. По-късно останалите постройки в Дъблин били превърнати в музей и туристическа забележителност, била построена още по-голяма дестилерия в Мидълтън, като „Irish Distillers“ били придобити от „Pernod Ricard“, а през 2005г. Bushmills били продадени на „Diageo“ за 200 млн. паунда /към днешна дата са собственост на „Хосе Куерво“/.


 Какво е уискито, което ви представям? Няма означение на възраст. Попаднах на информация, че е купаж от 20-годишни дестилати, но не знам конкретна възраст. То е от категорията на смесените, бленд уискита и в състава му има значително количество single pot still уискита /в статията Whiskey, whisky & bourbon може да научите повече за този вид уиски – накратко, представлява смес между покълнал и зелен ечемик, дестилирана през медните казани в Мидълтън/, отлежавали и в бъчви от порто. Алкохолният градус е 46% и течността не е студено филтрирана. Навярно е с подсилен цвят.

 Аромат –  още при наливането на течността в чашата из стаята се разнесе вкусен плодов мирис. Долових основно зелени кайсии, зелени ябълки, зряло киви, плодова дъвка /“Турбо“, може би/ – накратко силна плодова вкусотия. Открих още обилна сладост, зрели малини, сладко от праскови, червени плодове – череши, сладко от касис и ягоди, кафе. Мирисът е свеж и тревист, което не означава, че е незрял – напротив, уискито носи духа на стара напитка. Ще спомена още нотка балсамико, карамел, карамелизирани печени плодове, тропически плодове, пикантност като от пакетче с подправки, при което ароматът остава доминиран от силната плодова сладост. Появи се и спомен за капучино и бърбън, последван от асоциация с шери отлежало уиски, кленов сироп, зелени подправки, млечен шоколад, дървесност и индийско орехче. С вода – засилва се тъмната нотка, баклава, сушени сини сливи, още шоколад, кафе, локум, парфюмност, дървесност, повече шери и нектарини и череши. Вкус – плътен /течността оставя гъсти „крачета“ в чашата/, сладък, кайсиеви ядки, солидно плодов, с преобладаващи зелени кайсии, пъпеш и праскови, флоралност. Масленост, лека нотка мента, обилна плодова сладост. Появява се и слаба какаова горчивина, галеща пикантност и далечна асоциация с бяло порто, както и лека дървесност. С вода – спомен за бърбън, лека солена нотка като от солен лактов бонбон, следвана от пикантност и още сладост. Финал – траен, микс от червени и сушени плодове, сладост, приятна масленост, лека пикантност. Появава се отново спомен за кайсии/ нектарини, плодова дъвка и плодови бонбони, мед, манго и още нектарини. С вода – повече сладост и още плодове – тропически най-вече /манго и зрял ананас/, пикантност.

 Оценка: 93/100. Цена: между 400 и 500 лв.


 В обобщение: ако не беше високата му цена /на Запад е още по-висока – над 300 евро/ веднага бих грабнал колкото мога да нося бутилки. Отдаде ли ви се възможност  да го опитате – не се колебайте.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram