Whiskeytemple 
Запролети се, но все още съм на шери вълна. В предходната статия отново стана дума за влиянието на виното върху 12-годишния малц на Гленморанджи и за да надградя усещането от него, преминавам в територията на „шери бомбите“ /виж и останалите ревюта на Гленалахи в сайта/, на онези уискита с наситен натурален цвят и ароматно-вкусов профил, които оставят почти коледно усещане в опитващия ги. Това ни отвежда до благинката, която ни събира днес, а тя е Glenallachie 12 y.o. single malt whisky във версията му, пълнена на 10.09.2020г.
Дестилерията предлага малца на партиди и е напълно възможно кодът с означение на времето на бутилиране на вашата бутилка да е друг, което подсказва, че разлики с моята бутилка са напълно вероятни. Уискито закупих през лятото на миналата 2021г., отворих го непосредствено след получаването му за първи контакт с течността и след това го отделих, за да се доразвие под влияние на въздуха. Тук ще вместя нещичко. Забелязвам, че харесвам повече продуктите на Гленалахи, след като ги оставя да подишат – в началото са ми малко по-агресивни от това, което търся.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Не знам дали това се дължи на метода на дестилирането им /по правило скоростта на дестилиране, т.е. колко точно се подгряват казаните, намира своето отражение върху финалния продукт/, случило се още във времето на предишните собственици или на нещо в личните ми предпочитания. Няма нищо лошо, ако и вие процедирате така с други ваши стъкла – ако старите дестилати са успели да поемат достатъчно въздух в хода на отлежаването си, което обезсмисля тази практика, то при младоците контактът с въздуха често е благотворен.
И при Алахи 12 производителят следва наложената практика да не добавя оцветител е150 към уискито, да не го пречиства чрез студеното му филтриране и да комбинира различен набор от бурета, в които ечемичният алкохол старее изцяло или частично. При моята бутилка изборът е поставен върху бъчви от педро хименез, олоросо и нови дъбови бурета. Алкохолните единици са 46. Все решения, които адмирирам.
Аромат на Glenallachie 12 y.o. single malt whisky – изцяло тъмен профил, нотки тъмен ром, стафиди киснати в алкохол, сушени фурми и смокини, сладост, тирамису, тъмни череши, черешов ликьор, спомен за мириса на шоколадова торта с череши и ягоди, пикантни подправки, аромат като от сладкарница, карамелов топинг, спомен за мириса на мандарина/ портокал поляти с шоколад. Доза свежест. Спомен за кафе, десерт стики тофи пудинг, какаов мъфин, кекс, бъз, намек за мирис на кокос дори десерт с кокос и шоколад, далечно усещане като от мая и сладка тъмна бира. С вода – все така силна асоциация с тъмен ром, кола и сушени тъмни плодове, още шоколад.
Вкус – обилна сладост, пиперливост, намек за сладки сушени тъмни плодове, тъмен шоколад с боровинки, малц, крем карамел, намек за подсладено кафе, долавя се и свежест, карамелизирани орехи и далечно усещане като от кленов сироп. С вода – сладост, спомен за сладка тъмна бира, сушени билки и тъмен плод.
Финал – среден, сладост, свежест, масленост, тъмни плодове като къпини и боровинки, последваща сухота, пикантност и намек за сладка жълта круша. С вода – пикантност, коледни сушени подправки, сладост, усещане като от бонбон или дъвка с вкус на тъмен плод.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 70 лева.
В обобщение: мощна и богата шери бомба
Както споменах и в коментара под предното ревю: най-доброто 12 годишно, а и не само, шери-уиски на нашия пазар като съотношение цена/качество.
Общо взето всичко на Glenallachie, което пристига на нашия пазар в последните години, е високо качество и на много разумна цена. Wood finish сериите са скъпички, а и не по вкуса на всеки, но базовата гама: 10 cask strength, 12, 15 са много сигурни оферти. Някак си асоциирам базовата гама с Glendronach, а по-експериментаторските, лимитирани Wood Finish серии с Benriach, от времето, когато Били Уокър беше на кормилото им.
На Glenallachie 12 най-много му харесвам, че въпреки все по-тежкото влияние на бъчвите и предното им съдържание, в профила все още прозират нотки на тропически плодове и бонбони, които много харесвам. В изданието от 2018 г. балансът беше сякаш по-добър, но пък сега профилът е по-богат, по-сладък и алкохолът е чувствително по-добре интегриран. 46-те % изобщо не се усещат. Единственото ми оплакване е от сладостта. На моменти я усещам не чак като в ром с „dosage“, но като в коняк/винено бренди. Не мога да се отърся от подозрението, че точно сладостта в някаква степен изглажда профила и го прави твърде „мек“. Безспорно уискито е с много високо качество, на практика изцяло заслуга на мащабните инвестиции във висококачествени, активни бъчви от последните 4-5 години и майсторството на Били Уокър да комбинира различни бъчви. Освен да му пожелая все повече успехи с „реализирането“ на заварения в складовете на GlenAllachie дестилат и да не си помисля да продава дестилерията или да се пенсионира преди да почне да бутилира и уиски, дестилирано по новите рецепти след 2017 г., друго не се сещам.
Наздраве!
P.S. Незная дали е нормално коментарите ми да са дълги долу-горе, колкото самата статия, но явно по-кратки не мога да ги вадя…
Благодаря ти за включването, Ники!
Радвам се, че коментарите са така всеобхватни – това ми подсказва, че чувстваш темата достатъчно близка и това те предразполага към малцови размишления. Може би по тази причина харесвам толкова много уискито – винаги ме мотивира да размишлявам било на хартия, било на глас.
Били е понатрупал достатъчно опит от предходните си начинания и действително комбинира практики от световете на Бенриах/ Гленгласа и Дронах. За мен лично влиянието, което той остави върху Риах е чудовищно приятно и именно заради разноликия профил на уискито им клоня повече към него, отколкото към Дронах. Не че не се потапям с удоволствие в шери зверовете, но Риах намирам за малко по-гъвкав и приспособим за разликите в предпочитанията ми.
Алахи набра вече достатъчно скорост. Аз също силно се надявам дестилерията да остане още достатъчно дълго в сегашната управленска форма, за да успеем да опитаме и малц на Уокър, но подозирам, че в даден момент е възможна продажба, а това ме кара да мисля за следващата потенциална цел. Дано не сме прави.
Поздрави!