Whiskeytemple 
Запролети се, но все още съм на шери вълна. В предходната статия отново стана дума за влиянието на виното върху 12-годишния малц на Гленморанджи и за да надградя усещането от него, преминавам в територията на „шери бомбите“, на онези уискита с наситен натурален цвят и ароматно-вкусов профил, които оставят почти коледно усещане в опитващия ги. Това ни отвежда до благинката, която ни събира днес, а тя е Glenallachie 12 y.o. single malt whisky във версията му, пълнена на 10.09.2020г. Дестилерията предлага малца на партиди и е напълно възможно кодът с означение на времето на бутилиране на вашата бутилка да е друг, което подсказва, че разлики с моята бутилка са напълно вероятни. Уискито закупих през лятото на миналата 2021г., отворих го непосредствено след получаването му за първи контакт с течността и след това го отделих, за да се доразвие под влияние на въздуха. Тук ще вместя нещичко. Забелязвам, че харесвам повече продуктите на Гленалахи, след като ги оставя да подишат – в началото са ми малко по-агресивни от това, което търся. Не знам дали това се дължи на метода на дестилирането им /по правило скоростта на дестилиране, т.е. колко точно се подгряват казаните, намира своето отражение върху финалния продукт/, случило се още във времето на предишните собственици или на нещо в личните ми предпочитания. Няма нищо лошо, ако и вие процедирате така с други ваши стъкла – ако старите дестилати са успели да поемат достатъчно въздух в хода на отлежаването си, което обезсмисля тази практика, то при младоците контактът с въздуха често е благотворен.
И при Алахи 12 производителят следва наложената практика да не добавя оцветител е150 към уискито, да не го пречиства чрез студеното му филтриране и да комбинира различен набор от бурета, в които ечемичният алкохол старее изцяло или частично. При моята бутилка изборът е поставен върху бъчви от педро хименез, олоросо и нови дъбови бурета. Алкохолните единици са 46. Все решения, които адмирирам.
Аромат – изцяло тъмен профил, нотки тъмен ром, стафиди киснати в алкохол, сушени фурми и смокини, сладост, тирамису, тъмни череши, черешов ликьор, спомен за мириса на шоколадова торта с череши и ягоди, пикантни подправки, аромат като от сладкарница, карамелов топинг, спомен за мириса на мандарина/ портокал поляти с шоколад. Доза свежест. Спомен за кафе, десерт стики тофи пудинг, какаов мъфин, кекс, бъз, намек за мирис на кокос дори десерт с кокос и шоколад, далечно усещане като от мая и сладка тъмна бира. С вода – все така силна асоциация с тъмен ром, кола и сушени тъмни плодове, още шоколад. Вкус – обилна сладост, пиперливост, намек за сладки сушени тъмни плодове, тъмен шоколад с боровинки, малц, крем карамел, намек за подсладено кафе, долавя се и свежест, карамелизирани орехи и далечно усещане като от кленов сироп. С вода – сладост, спомен за сладка тъмна бира, сушени билки и тъмен плод. Финал – среден, сладост, свежест, масленост, тъмни плодове като къпини и боровинки, последваща сухота, пикантност и намек за сладка жълта круша. С вода – пикантност, коледни сушени подправки, сладост, усещане като от бонбон или дъвка с вкус на тъмен плод.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 70 лева.
В обобщение: мощна и богата шери бомба
Както споменах и в коментара под предното ревю: най-доброто 12 годишно, а и не само, шери-уиски на нашия пазар като съотношение цена/качество.
Общо взето всичко на Glenallachie, което пристига на нашия пазар в последните години, е високо качество и на много разумна цена. Wood finish сериите са скъпички, а и не по вкуса на всеки, но базовата гама: 10 cask strength, 12, 15 са много сигурни оферти. Някак си асоциирам базовата гама с Glendronach, а по-експериментаторските, лимитирани Wood Finish серии с Benriach, от времето, когато Били Уокър беше на кормилото им.
На Glenallachie 12 най-много му харесвам, че въпреки все по-тежкото влияние на бъчвите и предното им съдържание, в профила все още прозират нотки на тропически плодове и бонбони, които много харесвам. В изданието от 2018 г. балансът беше сякаш по-добър, но пък сега профилът е по-богат, по-сладък и алкохолът е чувствително по-добре интегриран. 46-те % изобщо не се усещат. Единственото ми оплакване е от сладостта. На моменти я усещам не чак като в ром с „dosage“, но като в коняк/винено бренди. Не мога да се отърся от подозрението, че точно сладостта в някаква степен изглажда профила и го прави твърде „мек“. Безспорно уискито е с много високо качество, на практика изцяло заслуга на мащабните инвестиции във висококачествени, активни бъчви от последните 4-5 години и майсторството на Били Уокър да комбинира различни бъчви. Освен да му пожелая все повече успехи с „реализирането“ на заварения в складовете на GlenAllachie дестилат и да не си помисля да продава дестилерията или да се пенсионира преди да почне да бутилира и уиски, дестилирано по новите рецепти след 2017 г., друго не се сещам.
Наздраве!
P.S. Незная дали е нормално коментарите ми да са дълги долу-горе, колкото самата статия, но явно по-кратки не мога да ги вадя…
Благодаря ти за включването, Ники!
Радвам се, че коментарите са така всеобхватни – това ми подсказва, че чувстваш темата достатъчно близка и това те предразполага към малцови размишления. Може би по тази причина харесвам толкова много уискито – винаги ме мотивира да размишлявам било на хартия, било на глас.
Били е понатрупал достатъчно опит от предходните си начинания и действително комбинира практики от световете на Бенриах/ Гленгласа и Дронах. За мен лично влиянието, което той остави върху Риах е чудовищно приятно и именно заради разноликия профил на уискито им клоня повече към него, отколкото към Дронах. Не че не се потапям с удоволствие в шери зверовете, но Риах намирам за малко по-гъвкав и приспособим за разликите в предпочитанията ми.
Алахи набра вече достатъчно скорост. Аз също силно се надявам дестилерията да остане още достатъчно дълго в сегашната управленска форма, за да успеем да опитаме и малц на Уокър, но подозирам, че в даден момент е възможна продажба, а това ме кара да мисля за следващата потенциална цел. Дано не сме прави.
Поздрави!