Dark Mode On / Off

Mannochmore 2008, 11 y.o single malt whisky, oloroso hogshead #348033 /James Eadie/

 В Шотландия съществуват няколко двойки уиски производители, които можем да наречем роднини. Клайнлиш и Брора са може би най-известните имена сред тях. Манохмор /Mannochmore/ и Гленлоси /Glenlossie/ са също в такава близка връзка, а причината е, че се намират в един и същи двор, и в момент от историята служителите на по-старата дестилерия Гленлоси са обслужвали и производството в Манохмор. И двете дестилерии са не до там популярни и навярно заради това са все още слабо представени в блога – миналата година разказах за едно 24-годишно Гленлоси на холандския бутилировач „van Wees“, а днес ще стане дума за далеч по-млад и тъмен Манохмор, също свързан с Холандия, тъй като е пълнен за този пазар от шотландската независима компания „James Eadie“.

 Джеймс Йиди /James Eadie/ е млад търговец, който функционира от 2015г. и се занимава с бутилирането на уиски. Името му е посветено на някогашния пивовар и търговец, добил популярност през 19-ти век – негов наследник се явява основателят на фирмата Рупърт Патрик, който преди това е заемал различни постове в други компании, преди да реши да поеме по своя път. Част от този етап е бил и подборът на бурето с малц на Манохмор, за който ще стане дума след няколко минути. Тъй като споменах връзката между двете дестилерии, ще вметна няколко реда за историята им.

 Гленлоси е шотландски производител от района Спейсайд, основан от Джон Дъф през 1876г. Дъф е бил особено инициативен образ, който полага началото и на Лонгморн и Бенриах – също дестилерии от района. Дъф бил подпомогнат от свои бизнес партньори, които му поверили управлението на Лоси. Дъф пообиколил света, воден от любовта към уискито, но в края на века се завърнал отново в Шотландия.

 Дестилерията посрещнала трудностите от последните години на 19-ти век, но в началото на Първата световна война преустановила дейността си, а през 1919г. била придобита от търговеца „DCL“ – далечен предшественик на настоящия собственик. В края на 20-те години била засегната от сериозен пожар, но производството продължило. Поне до началото на Втората световна война. След края на военните действия дестилерията била осъвременена, като били изградени нови складове /към днешна дата те побират до няколкостотин хиляди бъчви/, а броят на казаните бил увеличен – формата им пък се описва като наподобяваща глава лук. Светът навлязал в нова фаза и уиски производителите се нуждаели от повече малц за предлаганите смесени уискита. Заради това в двора на Гленлоси през 1971г. била изградена и дестилерията Манохмор /Mannochmore/.

 Трудният период на британската икономическа криза от 80-те години наложил преустановяване на производството в рамките на Манохмор между 85-та и 89-та, като през 1992г. бил възобновен производственият процес. Малко след това отново дестилацията била суспендирана – през новия век спиртоварната вече разполага със собствен персонал и функционира без прекъсване. Независимо от това, малцовото ѝ уиски основно се ползва като компонент на блендовете на „Диажио“, а като едномалцов продукт е налично в гамата на независимите бутилировачи.

 Конкретният ботлинг е 11-годишен и след първоначално отлежаване в неупомената по вид бъчва, е било прехвърлено в прясно /първо пълнене/ шери буре от европейски дъб с номер 348033, в което преди това е съхранявано олоросо шери. Финалното доотлежаване в шери бъчвата е протекло в рамките на 7 месеца. Уискито е било дестилирано на 18.07.2008г. и е бутилирано през 2019г. при 56.5% алкохолно съдържание в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Общо от бъчвата са напълнени 298 бутилки.

 Аромат – асоциация с орехови обелки, орехов ликьор, какао, сушени сливи, сушени фурми, сладост, кожа, йод, смлян пипер, зелен свеж мотив, ликьор от червени плодове, черешово сладко, пикантни подправки, тъмни боровинки, фъдж с шоколад, какаов десерт. С вода /добавях я на три пъти/ – карамел, стои по-свежо, отново се долавя виненото влияние, сушен тъмен плод, слаба парфюмност. С още вода – зърно, свежо усещане, сушен тъмен плод, сушени череши, брауни, печен блат от торта. След третото добавяне – шери, шери, шери. Черешова кола, мокра пръст. Вкус – сладост, интензивна пиперлива нотка, препечен крем брюле, усещане за тъмен плод, отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, чили, заемки от виното. С още вода – отново на преден план е сладостта, след нея се проявява пиперливостта. След третото добавяне – зелена свежа нотка, сладост, малц, танини. Финал – среден, слаби танини, кафе, лек свеж мотив, издаващ възрастта, тъмен шоколад с мента, слаба сладост, восък, лек нюанс на сяра. С вода – танини, пикантност. Без особена промяна при последващото добавяне на вода.

 Оценка: 85-86/100. Цена: коства ми под 100 евро.

 В обобщение: млада шери бомба, която доставя това, за което е подготвяна с финиша – сериозни шери заемки, зад които прозира младоликият зърнен алкохол.   

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии