Glendronach 1995 20 y.o. Pedro Ximénez Finish

 Още едно „миниатюрно“ уиски попада в Храма на уискито и този път то произлиза от добре познатата ми дестилерия Glendronach /виж и останалите нейни ревюта тук/. Производител, който съм опитвал в различните му проявления десетки пъти и същевременно който имах удоволствието да посетя през 2018г., преди реновациите и противоречивата смяна на дизайна и на концепцията за бутилките. На този линк пък е разказът ми за гостуването на това прекрасно място – знам, че не ти е попадал досега и от него може да видиш как изглеждаше спиртоварната преди повече от осем години.

 Още по-назад във времето през 2015г., ако не бъркам, си закупих миниатюрното стъкло с вкусната напитка, предлагана ексклузивно от немския сайт whisky.de. Това навярно е един от най-големите търговци на алкохол в Европа, който понякога предлага експресии, бутилирани за него. Като този Glendronach Vuntage 1995 20 y.o. Pedro Ximénez, който не се предлага в пълноразмерна бутилка, а единствено под формата на малки стъкълца от 50 мл.

 Другото особено при него е, че напитката носи едва 43% алкохолно съдържание, на каквато „малцова скорост“ се пълнят малките шишенца. Знаете, че всичко над 12-годишна възраст при компанията идва или на 46% или с градуса на бурето /cask strength/. След като опитах уискито потвърждавам, че и на този нисък градус то сработва доста успешно и не стои воднисто или рехаво. И причината за мен е подборът на бъчвите, приложен от Били Уокър.

Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Знам, че сте опитвали Глендронах, но ще си позволя да предсъздам малко от историята му. Да не забравяме все пак, че дестилерията тази година чества своя 200-гофишен юбилей и дори пусна тематично 14-годишно уиски Boynsmill House Edition, което поне за момента не съм купил.

 За година на основаване на дестилерията се възприема 1826г., когато Джеймс Алърдайс, чието име носи 18-годишната едномалцова версия на Глендронак, положил началото на компанията. Алърдайс сътворил и познатото ни днес име, комбинирайки името на поточето, което тече през дестилерията и чиято вода все още се ползва за охлаждане на казаните – Dronac, и думата за долина – Glen. Следващият собственик бил Уолтър Скот, който притежавал и дестилерията на Тийниник /Teaninich/.

 През 1920г. дестилерията била закупена от Чалрз Грант, син на основателя на Гленфидик – Уилям Грант, който положил усилия за утвърждаването `и във времето след Първата световна война. Под негово ръководство били пуснати и няколко смесени уискита.

 60-те години били белязани от смяна на собственика – дестилерията била закупена от компанията Уилям Тийчър & Синове, произвеждаща едноименното смесено уиски, в състава на което Глендронах бил включен. Тогава бил увеличен и броят на медните казани – от 2 на 4. Именно новият собственик изградил и сградата с медните казани, която видяхте по-горе на снимките. До 70-те години в рамките на дестилерията е функционирал и бъчварски цех.

 През 1996г. дестилерията била затворена от тогавашните им собственици – Алайд Домек. Времето на затишие продължило до 2002г., когато Chivas Brothers, притежавани от Перно Рикар, повторно я отворили. През 2002г. била изоставена и практиката ечемикът да се малцира на място, а през 2005г. медните казани били оборудвани с тръби за затопляне с пара, заменили дотогавашната практика на директното подгряване от огън.

 През 2008г. дестилерията била продадена на търговското обединение Benriach Distillery Company, предвождано от Били Уокър, което преди това възродило и дестилерията на Бенриах. Понастоящем техен собственик вече е американският алкохолнен гигант Браун – Форман.

 В настоящето марката се движи по сходен на предначертания от Били Уокър път, но пречупен през концепцията на новия собственик и на актуалния мастър блендър Рейчъл Бари. От последните версии съм опитвал новите 18 и 21-годишни уискита, като по-зрялото от тях ме впечатли повече от пълнолетното. Някогашните Allardice 18 y.o. са едни от любимите ми благинки в сегмента на шери зверовете и съвременната експресия има трудната задача да ги конкурира за вниманието ми. 

 За моя радост миниатюрата е от миналото, когато изборът от запасите със старо уиски на Глендронах е бил доста лесен и с тази 20-годишна версия Били не е допуснал грешка. Пропуск е липсата на информация за естеството на цвета и за наличието на студена филтрация върху етикетчето на бутилката. Не става ясно и първоначално в какви бурета старее този малц, преди да бъде прехвърлен в педро хименес шери бъчвите. Финалният резултат обаче е повече от удовлетворяващ.

 Аромат на Glendronach 1995 20 y.o. Pedro Ximénez finish – шери бомба. Сушени фурми, стафиди, канела, сушени сини сливи, ягодово сладко, шоколад, пикантни подправки и затоплящо усещане, какао, прашен мотив, асоциация с мириса на гумичка от молив, десерт стики тофи пудинг. PX усещане, което сиропира изживяването. Течен шоколад, ядки поляти със шоколад, ликьорно усещане, фъстъчено масло, форма на игрива свежест под всичко това, портокал, крем карамел, дори нотки амонтиядо шери със съвсем слаба киселинност. Боровинки, кифла с мармалад, орехов ликьор и кафе. С вода – сладост, плодово боле от червени плодове киснати в алкохол.

 Вкус – обилна сладост, масленост, шери звяр, пикантност, прах, лешници, сладко от червен плод, нищожни танини, свеж полъх. Шоколад с портокал. С вода – още шери, пикантност и лешници. 

 Финал – среден, сладост, пикантност и чувство на интензивност, което е по-силно от очакваното. Червени плодове, шери заемки, последваща сухота. Дървесност, канела, карамфил, кафе. С вода – малко повече танини, желирани бонбони, ядки и пикантност.

 Оценка: 88-89/100. Цена: неактуална.

 В обобщение: богато и интензивно уиски в добре познатата стилистика на Глендронах.