Dark Mode On / Off

Glendronach 19 y.o., single PX cask, single malt whisky

 Ако някой ме попита за уиски производител, прочул се като ползващ широко бъчвите от подсиленото вино шери, навярно една от първите асоциации в съзнанието ми би била тази с дестилерията на Глендронак, следвана от Гленфарклас /или в обратен ред/. Не знам доколко назад в годините можем да проследим тази практика на дестилерията от шотландските Висини, но със сигурност актуалните представители на марката носят силен шери профил – и като цвят, и като вукс/ послевкус. И не говоря само за по-достъпните дестилати, а и за т.нар. „лимитирани серии“, които тук приемат облика на „single cask“ вариациите – уиски, пълнено само от една бъчва, която по правило при Глендронак е съхранявала преди това шери олоросо или педро хименез. Бутилките пълнени от една бъчва обикновено са с алкохолния `и градус /cask strength/ и не са разреждани с вода преди запечатването им. Самите бъчви най-често са първо пълнене, т.е. единствената течност, съхранявана в тях преди уискито е подсиленото вино шери. Партидите от подобни серии наброяват няколкостотин бутилки по простата причина, че техен източник е една единствена бъчва, като конкретната им бройка се определя от останалото количество уиски и вода в дървесния храм след дългите години покой. Тези благинки често са доста редки, съотв. и по-скъпи, тъй като при тях дестилерията се лишава от правото да смеси няколко бъчви, които да разреди с вода до по-нисък градус и така да спечели количество. Именно такова уиски представям днес, което за моя радост открих в бар Papa Jack в Сливен, което се оказа, че е бутилирано ексклузивно за британския пазар и бе подарък на собственика на заведението, който без да се замисля ми предостави бутилката за ревю. Това направи радостта ми двойна.         

 Дестилерията GlenDronach /Глендронах, Глендронак/ е основана през 1826г. от Джеймс Алърдайс в частта от Шотландия, известна при производството на уиски като Highland и станала известна с това, че била втората дестилерия със законен лиценз за производството на уиски /първата дестилерия, ако не бъркам е тази на Glenlivet/. Десет години след началото дестилерията била опожарена, но Алърдайс я изградил наново. Същият този Алърдайс, който посетил Единбург, за да промотира уискито и след като говорил с не един или двама търговци разбрал, че усилията му ще останат напразни, тъй като навсякъде офертата му била отклонявана. И така г-н Алърдайс се запътил към хотела си. По пътя си бил срещнат от няколко „дами на нощта“, които поискали почерпка в някой бар. Алърдайс предложил собственото си уиски и след много глътки спътничките му разнесли мълвата за качествената напитка, която предлага. И така марката добила първите си фенове. След смъртта на Алърдайс дестилерията преминала в ръцете на Уолтър Скот. В началото на 20-ти век била закупена за 9000 паунда от Чарлз Грант, чийто баща основал Гленфидих. Собствеността отново се сменила през 60-те години, при което контрол върху нея установили хората от Teacher’s, които удвоили капацитета ‘и. По-късно и Teacher’s се сдобили с нов собственик, а с това се сменила и властта над GlenDronach, която през 2005г. била закупена от Перно Рикар. Перно затворили дестилерията, за да подменят въглищната технология на подгряване на казаните с такава с парно нагряване. През 2008г. Перно Рикар продали правата върху GlenDronach на консорциума, оглавяван от Били Уолкър, с което BenRiach Distillery Company станали  новия собственик. И така до днес. Последваща редакция: новият собственик е американският алкохолен гигант Браун-Форман. 


 Конкретните параметри на уискито от снимката са следните /при други партиди задължително биха били различни/: възраст – 19 години; тип на отлежаване – бъчва от шери педро хименез /sherry butt/, първо пълнене; алкохолен градус – 57,1%; бъчва № 26; напълнена на 15.01.1993г. и бутилирана през октомври 2012г.; бутилка с пореден номер 87 от общо 614; натурален цвят и отсъствие на студена филтрация. Ето това е подробно описание на течността. Подобни нему съпътстват почти всяка версия на „single cask“ ботлингите, несависимо от производителя им.


 Аромат – шери, шери, шери. Кола, сушени сини сливи, лек ацетон, подправки, пикантност като от индийско орехче и смлян черен пипер, боровинки, карамел, червени плодове /предимно ягоди, череши и нар/, сладост, канела. Обликът на уискито е почти изцяло доминиран от сладкото шери. Долових още портокали, слаб мед, спомен за бърбън, колкото и да се странно при такъв шери гигант, кленов сироп, дървесност, кафе, „натурален“ сок от вишни /досещате се колко натурален е/, като паралелът с нара се засили. Освен ацетонът от началния ред разгадах и нотка банани като от пакетче Корни. След време шери нотките се засилиха. Засили се и споменът за карамел, карамелов топинг, екзотичен плод /презряло киви, манго и папая/, ядки и козуначено тесто. С вода – още шери. Мирисът някак живна и стана по-свеж. Появи се и спомен за сметанов крем с кафе и какао. Добавих още вода, след която долових нотка кибритена клечка /навярно сяра/ и сладко от тъмен плод. Вкус – суховат, пикантен, отприщва слюноотделянето. Появява се и сладост, сушени тъмни плодове, восък, асоциация с опушеност, навярно идваща от бъчвата. С вода – дървесност, чили, сладост и още шери. С още вода – повече сладост и „земна“ нотка. Финал – траен, сладост, мед, сушени плодове, боровинки и сливи, дървесност, пикантност, но при отсъстваща горчивина /заедно с другите нотки ме накара да предположа, че бъчвата е правена от американски дъб/, усещане като от мента /заради високия градус/, портокали, малц и спомен за сладникава карамелова тъмна бира /но не стаут/. С вода – кафе, но без горчивината, мед и пикантност. С още вода – дървесност и слаба горчивина. 
 Оценка: 88/100. Цена: не ми е известна, но подобни дестилати гонят 200-300 лева.

 В обобщение: солидно уиски от типа „шери гигант“ или „шери чудовище“, при което обаче се долавят и слаби свежи нотки, и сладост.     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram