Ако някой ме попита за уиски производител, прочул се като ползващ широко бъчвите от подсиленото вино шери, навярно една от първите асоциации в съзнанието ми би била тази с дестилерията на Глендронак, следвана от Гленфарклас /или в обратен ред/. Не знам доколко назад в годините можем да проследим тази практика на дестилерията от шотландските Висини, но със сигурност актуалните представители на марката носят силен шери профил – и като цвят, и като вукс/ послевкус. И не говоря само за по-достъпните дестилати, а и за т.нар. „лимитирани серии“, които тук приемат облика на „single cask“ вариациите – уиски, пълнено само от една бъчва, която по правило при Глендронак е съхранявала преди това шери олоросо или педро хименез. Бутилките пълнени от една бъчва обикновено са с алкохолния `и градус /cask strength/ и не са разреждани с вода преди запечатването им. Самите бъчви най-често са първо пълнене, т.е. единствената течност, съхранявана в тях преди уискито е подсиленото вино шери. Партидите от подобни серии наброяват няколкостотин бутилки по простата причина, че техен източник е една единствена бъчва, като конкретната им бройка се определя от останалото количество уиски и вода в дървесния храм след дългите години покой. Тези благинки често са доста редки, съотв. и по-скъпи, тъй като при тях дестилерията се лишава от правото да смеси няколко бъчви, които да разреди с вода до по-нисък градус и така да спечели количество. Именно такова уиски представям днес, което за моя радост открих в бар Papa Jack в Сливен, което се оказа, че е бутилирано ексклузивно за британския пазар и бе подарък на собственика на заведението, който без да се замисля ми предостави бутилката за ревю. Това направи радостта ми двойна.
Дестилерията GlenDronach /Глендронах, Глендронак/ е основана през 1826г. от Джеймс Алърдайс в частта от Шотландия, известна при производството на уиски като Highland и станала известна с това, че била втората дестилерия със законен лиценз за производството на уиски /първата дестилерия, ако не бъркам е тази на Glenlivet/. Десет години след началото дестилерията била опожарена, но Алърдайс я изградил наново. Същият този Алърдайс, който посетил Единбург, за да промотира уискито и след като говорил с не един или двама търговци разбрал, че усилията му ще останат напразни, тъй като навсякъде офертата му била отклонявана. И така г-н Алърдайс се запътил към хотела си. По пътя си бил срещнат от няколко „дами на нощта“, които поискали почерпка в някой бар. Алърдайс предложил собственото си уиски и след много глътки спътничките му разнесли мълвата за качествената напитка, която предлага. И така марката добила първите си фенове. След смъртта на Алърдайс дестилерията преминала в ръцете на Уолтър Скот. В началото на 20-ти век била закупена за 9000 паунда от Чарлз Грант, чийто баща основал Гленфидих. Собствеността отново се сменила през 60-те години, при което контрол върху нея установили хората от Teacher’s, които удвоили капацитета ‘и. По-късно и Teacher’s се сдобили с нов собственик, а с това се сменила и властта над GlenDronach, която през 2005г. била закупена от Перно Рикар. Перно затворили дестилерията, за да подменят въглищната технология на подгряване на казаните с такава с парно нагряване. През 2008г. Перно Рикар продали правата върху GlenDronach на консорциума, оглавяван от Били Уолкър, с което BenRiach Distillery Company станали новия собственик. И така до днес. Последваща редакция: новият собственик е американският алкохолен гигант Браун-Форман.
Конкретните параметри на уискито от снимката са следните /при други партиди задължително биха били различни/: възраст – 19 години; тип на отлежаване – бъчва от шери педро хименез /sherry butt/, първо пълнене; алкохолен градус – 57,1%; бъчва № 26; напълнена на 15.01.1993г. и бутилирана през октомври 2012г.; бутилка с пореден номер 87 от общо 614; натурален цвят и отсъствие на студена филтрация. Ето това е подробно описание на течността. Подобни нему съпътстват почти всяка версия на „single cask“ ботлингите, несависимо от производителя им.
Аромат – шери, шери, шери. Кола, сушени сини сливи, лек ацетон, подправки, пикантност като от индийско орехче и смлян черен пипер, боровинки, карамел, червени плодове /предимно ягоди, череши и нар/, сладост, канела. Обликът на уискито е почти изцяло доминиран от сладкото шери. Долових още портокали, слаб мед, спомен за бърбън, колкото и да се странно при такъв шери гигант, кленов сироп, дървесност, кафе, „натурален“ сок от вишни /досещате се колко натурален е/, като паралелът с нара се засили. Освен ацетонът от началния ред разгадах и нотка банани като от пакетче Корни. След време шери нотките се засилиха. Засили се и споменът за карамел, карамелов топинг, екзотичен плод /презряло киви, манго и папая/, ядки и козуначено тесто. С вода – още шери. Мирисът някак живна и стана по-свеж. Появи се и спомен за сметанов крем с кафе и какао. Добавих още вода, след която долових нотка кибритена клечка /навярно сяра/ и сладко от тъмен плод. Вкус – суховат, пикантен, отприщва слюноотделянето. Появява се и сладост, сушени тъмни плодове, восък, асоциация с опушеност, навярно идваща от бъчвата. С вода – дървесност, чили, сладост и още шери. С още вода – повече сладост и „земна“ нотка. Финал – траен, сладост, мед, сушени плодове, боровинки и сливи, дървесност, пикантност, но при отсъстваща горчивина /заедно с другите нотки ме накара да предположа, че бъчвата е правена от американски дъб/, усещане като от мента /заради високия градус/, портокали, малц и спомен за сладникава карамелова тъмна бира /но не стаут/. С вода – кафе, но без горчивината, мед и пикантност. С още вода – дървесност и слаба горчивина.
Оценка: 88/100. Цена: не ми е известна, но подобни дестилати гонят 200-300 лева.
В обобщение: солидно уиски от типа „шери гигант“ или „шери чудовище“, при което обаче се долавят и слаби свежи нотки, и сладост.