Не съм описвал уиски от шотландската дестилерия Анок /тук са и останалите ревюта на AnCnoc в Храма на уискито/ от април 2019г., когато ви срещнах с друга партида от това 24-годишно уиски, на което се насладих в компанията на приятели в бар Masterpiece. През тези седем години на два пъти обаче имах възможността да се потопя в други нейни представители – AnCnoc 1975 отново при Жоро в Мастърпийс и в AnCnoc 18 y.o., който поръчах в Tasting room.

И ако пълнолетното уиски някак не успя да ме впечатли дотолкова, че да си помисля за покупка на цяла бутилка /когато все още се предлагаше/, то дестилатът от 1975г. донесе незабравима емоция и остави траен отпечатък в съзнанието ми. Това уиски също е неналично от дълги години.

Болката от липсата му, а и на куп средства, с които да го набавя чрез аукцион, би била по-поносима, ако неговите 18 и 24-годишни версии също не бяха спрени от производство. Явно складовете в дестилерията Нокду /Knockdhu/ са се разредили откъм старо уиски, тъй като съвсем скоро тя пусна обновената си продуктова гама, вече достигаща максимално до ниво 16-годишен малц, който незнайно защо е бутилиран на 43%, а не при стойностите на AnCnoc 18 y.o., който носеше далеч по-уважителните за ентусиастите 46% алкохолно съдържание.

Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

Във високия възрастов сегмент Анок/ Нокду вече отсъства и над споменатата 16-ка не се предлага нищо друго /поне към юли 2026г./. AnCnoc 24, версия от 08.02.2022г., която описвам днес, някак тихо, но неумолимо, получи почти легендарен статут сред запалените уиски ценители, които започнаха да си набавят бутилки от него за предстоящите „дъждовни дни“. Аз не правя изключение и освен от споменатата партида от 2022г. разполагам и с версия от 2023г., която ми се струва дори по-тъмна цветово /тази версия мисля, че е и последната бурилирана/. Което е предзнаменование за по-силно шери влияние – оцветител е150а за нея Нокду не ползва. Сами може да потърсите отликите в нюансите от долния кадър.

Дестилерията Нокду е основана през 1894г. от Джон Морисън в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението „Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил, решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и през 1894г. производството стартирало.

Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“, било високо. През 20-ти век спиртоварната била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г.

Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от „Inver House Distillers“, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“.

През 2001г. компанията „Pacific Spirits“, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупила „Inver House“ за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката, а както вече споменах и за промяна на портфолиото `и.

Освен със справедливата за времето си цена от около 250-270 лева, Анок 24 печелеше почитатели и със солидната си презентация, обобщена по следния начин:

„AnCnoc 24 Years Old has been bottled in its most natural form – neither chill-filtered nor coloured, and as a result may develop a light haze with the addition of water or if kept at a cold temperature. This haze is a natural characteristic of whisky that is non chill-filtered.“

Това послание се открива на самата кутия на благинката, а и все още е налично в сайта на дестилерията. Защо обаче тази концепция не се прокарва за всеки един представител на марката, включително и новите 10 и 12-годишни уискита? Същите са бутилирани на нисък градус и след студена филтрация.

Този двойнствен стандарт, присъщ и на други марки, при който някои дестилати се представят в естествената си форма, докато други биват окастряни и свеждани до бледи имитации на това, което могат да бъдат, намирам за крайно некоректен спрямо купувачите, поставяйки обикновено по-младите версии в зоната на консуматорските покупки, при които всичко е някак претупано. Dalmore все още следва подобен подход, дори Glenfarclas при по-младежките си експресии залага на уиски на нисък градус, което при това е и студено филтрирано. Редно е това безумие да спре.

Вън от споменатите особености при AnCnoc 24 y.o., редно е да споменем, че уискито залага на комбинация от екс-бърбън и екс-шери бъчви, което сработва доста добре тук, защото напитката не се усеща като пропита до неузнаваемост с вино, а предлага и още няколко слоя на изживяване – стои зряло, без да е тотално обсебена от дъба и разкрива лека свежест.

Любопитно ми е колко е бил процентът на по-старият дестилат от указаните 24 години на етикета, защото бих предположил, че в партидите са ползвани и бурета с по-стар Анок.