Whiskeytemple 
Днес е ден за разходка в архивите и искам да ви разкажа за смесеното уиски Glen Garry Finest scotch whisky, което като на шега заковава ~90 точки в личната ми уиски класация, а съдейки и от прочетеното в Whiskyfun – и при Серж. Напълно вероятно е името Глен Гари да не ви говори нищо, но затова съм тук и ще ви въведа в историята на марката и във връзките `и с някои утвърдени шотландски дестилерии. Да започнем от началото.
Glen Garry /не го бъркайте с Glengarry, което е уиски на Лох Ломонд/ е стара марка уиски и е основана от John Hopkins & Co Ltd в края на 70-те години на 19-ти век. Същата тази компания след това купува и Tobermory, а през 80-те години на века изгражда и дестилерията Speyburn – по тази причина може да срещнете нейно младолико уиски, носещо името на основателя. Надали работниците в спиртоварната към датата на първата дестилация биха били очаровани от този факт, тъй като са били пришпорени от Хопкинс да пуснат първите капки алкохол от казаните именно в деня на Диамантения юбилей на кралица Виктория, независимо от тежките зимни условия …
През новия век John Hopkins бива придобит от Distillers Company Ltd., които са предшественикът на алкохолния гигант Диажио. Това позволило на John Hopkins & Co Ltd да управляват дестилериите на Oban, Glen Elgin, Longmorn и вездесъщата St. Magdalene, като по този начин да се осигури достатъчен поток от малц за Glen Garry.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Именно след Втората световна война са и силните години на Глен Гари. Марката залязва през 90-те години на 20-ти век, когато DCL решава да насочи вниманието си към други свои марки смесено уиски. В зората на успеха на Garry на лицевия му етикет ясно са посочвани основните малцови производители в купажа – след началото на 70-те години там фигурат имената на Oban и Glen Elgin.
Моята бутилчица обаче обозначава друг негов малцов роден дом – този на несъществуващата вече дестилерия на St. Magdalene.
St. Magdalene /засега е сайта фигура едно единствено нейно ревю – виж го тук/ не се числи към най-популярните шотландски производители и за това има обяснение, което ще прочетете след малко. Корените `и могат да бъдат проследени до 1798г., когато била основана под името Linlithgow – по името на едноименното градче, разположено на около 20 км. от Единбург, в шотландския район, наричан Низини /Lowlands/.
Може да попаднете на любопитната информация, че сградата на дестилерията била разположена в територия, където преди векове бил построен приют за болни от чума. През 19-ти век името било променено на Сейнт Магдалин, а с него и местоположението на дестилерията с оглед по-добрите транспортни връзки до новата `и обител.
През 19-ти и първите години на 20-ти век била управлявана от фамилията Доусън, но през 1912г. била придобита от DCL /Distiller Company Ltd/. В следващите 60-тина години спиртоварната функционирала като спомагателен източник на малцово уиски за смесени уискита, включително и за Glen Garry, като през 60-те години на 20-ти век била преустановена практиката ечемикът да се малцува на място – икономически обосновано решение, засегнало почти всеки един производител от Шотландия, който дотогава сам подготвял малца си.
През 80-те години на 20-ти век Великобритания била засегната от икономическа криза, резултирала и в затварянето на някои дестилерии, една от които била и Сейнт Магдалин. Може би фаталистите ще кажат, че последващата `и съдба е предопределена от косвената `и връзка с приюта за чумави, но през 90-те години и в началото на 21-ви век дестилерията била разрушена, за да се изградят жилищни площи на нейно място. От самата дестилерия останали единствено помещенията с пагодите, през които някога излизал дима от скарите на сушащия се ечемик.
Въпреки не особено радостната съдба на марката St. Magdalene, тя успява да изгради група от верни последователи, склонни да се разделят със солидна сума, за да придобият останалите версии от продукцията на независимите бутилировачи, предлагани назад в годините. Това придава особено значение и на бленда на Glen Garry, щом съдържа означението St. Magdalene на лицевия си етикет и бутилките от него се търгуват за около и над 200 евро. Причината не е единствено наличието на малц от погубена дестилерия, а и отличното представяне на смесеното уиски от 60-те години в чашата.
Все още не разполагам с пълна бутилка от него. Преди доста време, не помня откъде и за колко, си купих мострата с Glen Garry, която ревюирам и която е базирана именно на малц от St. Magdalene. Същата е била предназначена за италианския пазар и е внесена там от компанията Ditta Essevi Milano, която през 60-те и 70-те години е снабдявала любителите на уиски там със запаси от Глен Гари. Essevi Milano е била официален партньор на компанията John Hopkins & Co. за Италия и е дистрибутирала и други нейни марки като Hopkins’ Navy Supreme, Old Mull, както и малца на Oban.
Всичко изброено, съотнесено към конкретната миниатюра, ми подсказа, че пред мен стои бленд именно от края на 60-те или началото на 70-те години, който не посочва възрастта на уискито, бутилирано на 43%.
Не знам дали то е с подсилен цвят, дали е студено филтрирано, както и кои други напитки включва, но съм категоричен, че духът му е силно повлиян от изминалите години на престой в стъклото, а неизменно и от стила на уиски добива от края на 50-те и 60-те години, различаващ се съществено от актуалните практики.
Влиянието на дългия престой в стъклото на английски се обозначава като Old Bottle Effect /OBE/ и се обяснява с продължителния контакт на течност и кислород, който неминуемо влиза в бутилката, с протичащите процеси в течността между съдържащите се в нея вода, етанол и органични съединения, както и на контакта между алкохол и самото стъкло, което в средата на 20-ти век е имало различен химически състав. При дълъг контакт между алкохол и стъкления материал е напълно възможно да се извлече част от него под формата на съответните съединения, а с това да се измени и облика на напитката.
OBE резултира в поява на субективни усещания като восък, прах, стара хартия, затихване на фенолите и алкохолната захапка, както и в еволюцията на спирта към по-плодови щрихи. Усещането, което доставя в на нещо антично и извадено скрина – набор от асоциации, които трудно могат да се срещнат в модерен продукт.
При това Glen Garry от 60-те/70-те водещ за мен бе точно този ефект. Толкова силно отровен, че ми бяха необходими над 30 минути, за да опиша всичко.
Аромат на Glen Garry Finest scotch whisky – нотки стара хартия, старинна библиотека или мебел, доза минералност, восък, мед, сладкарски подправки, шоколад, сладки сушени жълти плодове, намек за сладко от сини сливи, индустриален полъх като от цех за бои / лакове, прашен под, бунт. Маслини, зехтин, крекери с маслини и подправки, смлян пипер, ким/ кимион, лавандула. Ванилия, мандарини, кафе, заемки като от шери, горена захар, карамелизиран жълт плод. Вода не съм добавял.
Вкус – маслен и плътен, обилно сладък, нотки зехтин, минералост, восък, стара хартия. И тук властва OBE, като по никакъв начин не се долавят усещания като от зърнено уиски. Крем карамел, лека пикантност, ванилия, опушени заемки, следи като от шери, ядки.
Финал – среден, слаби танини, сладост, опушеност, зряло жълто грозде, марципан, мента, слаб силен мотив, ядки и последваща сухота. Сладко от жълти плодове, прилика с ирландско уиски и пикантност.
Оценка: 90-91/100. Цена: варива според версиите.
В обобщение: ретро уиски, което те пренася в друга епоха.
