Whiskeytemple 
През декември в София имах удоволствието да водя уиски дегустация, посветена на шотландската дестилерия Бенриах и едно от уискитата, които бях подбрал, беше Benriach 25 y.o. Authenticus, бутилиран през 2012г. от тогавашния собственик на марката – Били Уокър.
Изминаха няколко месеца и в снощната все още леко прохладна ранна вечер реших да му направя няколко снимки, а след това да налея на Мая и на себе си, за да го опиша изчерпателно тук. Така и направих, и вече настъпи моментът за среща с това архивно уиски от производителя, което ще се бори за мой личен фаворит за напитка за 2026г. в субективната ми класация. Тук не става въпрос за някакъв списък с „наградени“ от мен напитки, а за „вътрешнофирмена“ подредба за мен самия, градена на базата на ревюираните благинки за настоящите 12 месеца.
Така изглеждаше бутилката, преди да бъде споделена с ентусиастите по време на класа ми в хода на Whiskey Journey. Версиите на Бенриах от времето на Били Уокър имаха един отличителен цветен облик – шарени етикети със съответстващи им цветово кутии, съхраняващи на свой ред красивите стъпка с гравирания надпис на дестилерията. Категорично считам, че старият дизайн е повече по вкуса ми, отколкото новите одежди, решени и изпълнени по заръка на актуалния собственик Brown-Forman, за който се носи слух, че може да бъде придобит от компанията Sazerac. В такъв случай не знам какви биха били последствията за трите шотландски дестилерии на BF – Benriach, Glendronach и Glenglassaugh. Придобиването им от американската компания през 2017г. /надявам се, не бъркам годината/ не донесе особена радост за мен като техен ценител, а забелязвам, че не зарадва и мнозина други от групата на ентусиастите. Промяната донесе нови по-високи цени, спиране от производство на някои обичани версии и замяната им с други, които като че ли не успяват да се издигнат на нивото на прародителите си, както и визуален облик, който особено при Бенриах не намирам за особено сполучлив.
Освен с различните цветове, старите версии на производителя се славеха със своето стилово разнообразие. Понастоящем д-р Рейчъл Бари, която е актуалният мастър блендър на трите спиртоварни, борави с инструментариума на опушените и неопушените уискита, но в годините назад Били бе въвел стриктна диференциация на отделните стилове – повлияните от торфа версии имаха имена на латински /Curiositas, Solstice, Authenticus, Fumosus, Temporis, Septendecim/, което помагаше на купувача да се ориентира по-лесно.
Разбира се, предлагаха се и различни експресии от по едно буре, но при тях опушените колбички не носеха търговски имена. Такива обаче имаха т.нар. „wood finishes“ – море от по-млади и по-зрели малцове, при които профилът на уискито от Спейсайд бе гарниран с нюанси на други стилове алкохол, идващ от съответните типове бурета – риоха, москател, бургундско вино, сотерн, бордо, мадейра, ром.
Днес в гамата на Бенриах се намират опушени напитки, но те си нямат отделна ниша в портфолиото, а наличието на ползван торф се посочва със ситен текст на етикета. Да не говорим, че Били бе посветил направление и на тройно дестилираните уискита, каквото компанията е добивала в края на 90-те години. Сега те не са акцент на марката, но пък благодарение на Рейчъл Бари пазарът получи нови благинки, основани на подготвен в самата дестилерия /в нейния malting floor/ – не съм опитвал някои от тях, но ще го направя. Споменатите серии с различни видове финиши също отпаднаха от търговската концепция на Бари и на Браун-Форман.
Днешният драм идва именно от редиците на опушените разновидности на Бенриах, като е част от серията Authenticus. В нея 25-годишният представител се предлагаше някъде до 2017г., като първите версии следваха с няколко години придобиването на дестилерията от Били Уокър. Моята бутилка е от 13.03.2012г., което отнася уискито вътре назад към края на 80-те години като период на неговата дестилация.
Не намерих категорична информация за вида на бъчвите, в които то старее, но асоциациите от него ми дават основание да предположа, че са намесени и бурета от шери. Благинката е напълнена при 46%, без добавен карамел е150а и без студена филтрация.
Аромат – нотки ябълки, щрудел, ванилия, ромова есенция. Стои интензивно. Опушеност, въглен, спомен за мириса на кекс, лимонов сладкиш. Зряло и сочно жълто грозде, сладко от праскови, сладко от ананас, карамелизиран ананас. Черен пипер, охлаждащо усещане като от анасон, дори нотки хрян и уасаби. Карамел/ тофи, печен сладкиш с плодове, капучино. Нотки шери, но не като от шери звяр, а такива, които допълват облика на уискито по един по-уравновесен начин. Презрял жълт плод във фаза на ферментация, зряла дюля. Още шери заемки във фон. Крокан и мирис като от сладкарски щанд. Мокра почва, ягоди, роза. С вода – още нотки ананас, сладко от кайсии, ванилия, пикантност, обгорено дърво и тамян. Вкус – обилно сладък, прах, въглен. Сладко от портокали, сладко от жълти плодове, пикантност, слабо усещане за джинджифил, отприщва слюноотделянето. Оставя спомен за букет от зрели жълти плодове. Още ананас и нотки шампанизирано сладко бяло вино. Ванилов крем, плодов тарт. Уискито стои зряло и хармонично. С вода – още сладост, придружена вече с щрихи какаов крем и пикантност. Финал – среден до траен, сладост, опушеност, спомен за шампанско, сладки жълти плодове, мента. Сладък лимон и зрял ананас, сладки мандарини. Уклон към десертен стил от типа на ледено вино, сотерн или токай, обвит в опушеност. С вода – още по-силни десертно винени заемки, пикантност, опушеност, зряло жълто грозде, слаби танини, слаба киселинност, кокос и лека солена нотка.
Оценка: 91/100. Цена: платих за него около 260 евро.
В обобщение: уиски, което впечатлява с хармония и богатство.
