Whiskeytemple 
С удоволствие се завръщам към един тачен от мен ирландски бранд /Paddy/, който до момента ме е оставял с приятни асоциации, започвайки от първото му ревю в сайта от март 2014г., преминавайки през 7-годишната юбилейна single pot still версия и озовавайки се отново пред бутилката с 40-градусовия бленд, макар и с различен външен вид от първоначално опитаното от мен Пади. Преди около година си я осигурих отвън, като същата е била налична за продажба в Германия преди десетина и малко повече години, ако съдим по етикета и визията на стъклото. В нашите магазини Paddy получи вече нова визия, различаваща се от тази, с която разполагам.
Paddy от 2016г. насам е собственост на американската компания Sazerac, която напоследък смело реши да разшири притежанията си, проявявайки интерес дори и към компанията Brown-Forman. Сазерак закупи ирландския бленд от Irish distillers – многолик търговски субект, формирам някъде през 60-те години на 20-ти век от обединението на John Jameson, John Powers и Cork Distillers, която е била и дотогавашният производител на Paddy. Знаете навярно, че причината за това консолидиране е бил опитът за оцеляване на ирландската уиски индустрия, концентрирала през 70-те години уиски добива си в комплекса Midleton, графство Корк. Там, където днес се произвеждат не само Power’s, Redbreast, Midleton, Spot уискитата, но и Paddy и Jameson.
Нормално е да се направи паралел между последните две имена, доколкото са ясен израз концепцията за достъпни ирландски уискита. Но докато Jameson представя гледната точка на бленд от зърно и пот стил уиски, то при напитката, кръстена на легендата Пади О`Флеърти се залага на тройно дестилирана комбинация от малцово уиски, зърнен дестилат и отново на типичното за Ирландия сингъл пот стил уиски. И тази отлика е налице и днес, като двете напитки, макар и собственост на различни компании, се добиват на едно и също място.
Сходни са останалите им параметри – 40% алкохолно съдържание, тройна дестилация, студена филтрация и добавен карамел е150а, който при Пади бих определил като не особено интензивен цветово. И двете благинки не сочат възрастта си и вида отлежаване.
Аромат – нотки ванилия, пудра захар, марципан, свежест, тревистост, водещо за мен pot still усещане, сладост, нотки кайсии и мирис като от пластмаса. Жълти сливи, кроасан, бриош с ванилов крем, доза парфюмност, лимони и младежки стил. Щрихи нектарини, меденки, банани, киви, манго, ябълки и свежест като от зелена чушка. С вода /няколко капки/ – праскови и нектарини, сладост, ванилия, свежест, тревисти нотки.
Вкус – сладост, зелен стил, флоралност, пот стил, свежи жълти плодове, мента, нектарини, праскови, подсладена лимонена кора, ананас. Плодово-свежа хегемония. С вода – зърнен профил, обилна сладост, водещи плодови щрихи.
Финал – къс до среден, сладост, кроасан с ванилов крем, мента, слаба пикантност, зрели жълти плодове, екс-бърбън влияние, леко нагарчащи ядки, сладко от праскови. Водещ е споменът за свеж бленд с пот стил заемки. С вода – форма на агресия, сладък ананас, пиперливост.
Оценка: 85/100. Цена: около 14-15 евро.
В обобщение: младолик ирландски бленд, който стои пивко и свежо плодово.
