Whiskeytemple_Vladimir 
Преди време, може би 3 месеца, за първи път опитах 15-годишния Бенриах с Педро Хименез финиш и тогава ми хареса. Очаквано финалният период прекаран в бъчви от сладко шери Pedro Ximenez беше спомогнал за това, без течността да бъде тотално превзета от виното. При много дестилати, най-вече при тези, които отлежават изцяло в бъчви от шери /особено в бъчви от шери първо пълнене/ характеристиките на уискито се губят за сметка на прекалено изразителния характер на шерито. Тук шери нотките не отсъстваха, но и не бяха окупирали изцяло благинката. Спомням си, че я бях оценил доста високо, както сами може да видите от статията ми на този линк.
Тогава мострата, която ревюирах бе напълнена в уиски бар и доколкото имам спомен бутилката се различаваше по разположението на етикета от тази, която представям сега. През априлския дегустационен клас в Шумен представих именно нея и бе приета с позитивни мнения. На мен също ми допадна, но тъй като уискито бе пето по ред на представяне реших да го пробвам в спокойна атмосфера, която открих в началото на седмицата. Все пак говорим за едно уиски, но произлизащо от различни партиди и ми беше интересно как биха се движили възприятията ми и дали бих променил мнението си. А и не знам от кога бутилката стоеше в бара. И тъй като вече поместих линк към старата статия, в която представих историята на марката, сега ще изложа единствено дегустационните си бележки.
Аромат – спомен за бърбън, круши, слаба нотка череши, бонбони, сладникаво-пикантна нотка, кайсии, праскови, сладко от праскови, тирамису и дървесност. Тъй като уискито е 46-градусово добавих няколко капки вода. След тях ароматът се доминира от спомена за шери, нотка чперен пипер /прясно смлян/. Вкус – мазен, сладък, отново круши, пикантност, нотка бърбън и слаба заемка от шери Педро Хименез/използвам тази база за сравнение, тъй като съм пробвал такова/. С вода – изначално горчивина, заменена по-късно от шоколадова сладост. Финал – приятно затоплящ, плътен, сладък и маслен, засилващ се спомен ьза шери, без уискито да бъде „шери гигант“, слаба горчивина, заместена от сладост, препечени плодове и пикантност. С вода – ментово усещане, кайсии и силно шери влияние.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 90 лв.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 90 лв.
А какво открих преди няколко месеца? Ето и тогавашните ми бележки:
„Аромат – чудесни сушени плодове, боровинки, череши и вишни, сушени сливи, сладко узряло грозде, плодов мармалад, плодова ликьорност, сладост, ванилия, слаба пикантност, тютюн, силно шери присъствие, кожа и малко по-късно се появи и сладко от праскови. Уискито е 46-градуса и носи няколко капки вода. След нея се засили карамелът и сушените плодове, като се появи и мирис, който оприличих с плодова дъвка. Вкус – пикантен, плътен, мазен, сладък, изпълнен със сушени плодове, спомен за печен плодов сладкиш, дървесност, както и леко изтръпване на върха на езика, появило се вследствие заигравката ми с течността, което бих определил и като мента. С вода – сладостта и плодовете изместват пикантността. Финал – сгряващ, среден до дълъг, обилно количество плодове /доминират сушените – стафиди и сини сливи/, мед, красива обилна сладост, отново плодова дъвка или захарен памук, винена нотка /по-скоро червено вино, в което обаче не танините не са силно изразени/, боровинки и горски плодове, ядки.
Оценка: 90,5/100. Цена: 95 лв.“
Какво говори това? Става ясно, че един и същи бранд или марка и конкретен дестилат може да се възприеме по различен начин от един човек. В това няма нищо необичайно или нередно. „Рецептата“ може и да е същата, но това не означава, че всеки път финалният продукт ще бъде еднакъв с предишния. Все пак говорим за различни условия на съхранение / бъчвите освен на различно място в склада може да са били дори и вб различни помещения/, различно качество на дървото, като нре трябва да забравяме и че възприятията ни също търпят промяна. Въпреки всичко е хубаво, че дестилерията демонстрира стремеж към постоянство на качеството. Ще преустановя ли срещите си с Бенриах 15 Педро Хименез? Не! Да видим какво ще открием следващия път.
Какво говори това? Става ясно, че един и същи бранд или марка и конкретен дестилат може да се възприеме по различен начин от един човек. В това няма нищо необичайно или нередно. „Рецептата“ може и да е същата, но това не означава, че всеки път финалният продукт ще бъде еднакъв с предишния. Все пак говорим за различни условия на съхранение / бъчвите освен на различно място в склада може да са били дори и вб различни помещения/, различно качество на дървото, като нре трябва да забравяме и че възприятията ни също търпят промяна. Въпреки всичко е хубаво, че дестилерията демонстрира стремеж към постоянство на качеството. Ще преустановя ли срещите си с Бенриах 15 Педро Хименез? Не! Да видим какво ще открием следващия път.
